Каква е вероятността от достигане на нулевия лихвен праг в бъдеще
Според някои икономисти този риск е малък. Мишкин казва: Такива случаи не настъпват много често. Шокове, като последния, не бяха връхлитали световната икономика 70 години. След като тези рискове са малки, то и ползите от по-висока инфлационна цел няма да са големи.
Според Бол обаче Мишкин подценява проблема с нулевия лихвен праг. Извън САЩ кризата от 2007-2009 г. не е уникална. Локална финансова криза свали лихвите в Япония до нулата през 1997 г.
Инфлационната цел от 2% бе възприета едва през 1990 г. и в рамките на 20 години двете най-големи икономики се сблъскаха с проблема на нулевите лихви.
Лорънс Бол разглежда осемте рецесии в САЩ от 1960 г. насам, като ги разделя в две групи:
- Рецесии с ниска първоначална инфлация:
Три от осемте рецесии започват при инфлация от 2-3% и нагледно показват проблема с нулевия лихвен праг. Една от тях е Голямата рецесия от 2008-2009 г., когато този проблем ограничи съществено възможностите на монетарната политика. Рудебуш констатира, че оптималната основна лихва на Фед е трябвало да бъде -5%
Другите две рецесии – от 1960-61 и 2001 г. - са по-леки от повечето, като безработицата достига съответно 7,1% и 6,3%, а основната лихва спада до съответно 1,2% и 1%. Може да се направи извода, че при средна рецесия оптималната основна лихва би паднала под нулата.
- Рецесии с висока първоначална инфлация:
Пет от разглежданите рецесии започват при инфлация от над 4%, съответно и по-високи номинални лихви, така че Фед има възможност за сериозно понижение. Какво би станало обаче, ако тези рецесии бяха започнали при инфлация от 2%?
След като номиналните лихви не могат да падат под нулата, то реалните не могат да са под инфлацията с отрицателен знак. Ако инфлацията е 2% в началото на рецесията, то релните лихви не могат да паднат под -2%.
Рецесията обаче е вероятно да снижи малко инфлацията. През трите рецесии, които започнаха с 2-3% инфлация, тя постепенно спадна до 1% преди икономиката да се възстанови. Т. е. исторически може да приемем, че при инфлация от 2% долният праг на реалните лихви е -1%.
Нека разгледаме рецесиите, които започват при инфлация от 4%. През 1973-75 и през 1980 г. реалните лихви падат под -4%. През 1969-70 г. това ниво е около -2/3%, а през 1990 г. е -0,6%. Единствено през 1981-82 г. реалните лихви остават положителни.
Може да заключим, че при целева инфлация от 2% е много вероятно при рецесия лихвеният праг да се явява ограничител на монетарната политика, посочва Лорънс Бол.
преди 11 години Също така би било супер, ако всички медии упражнят по-голям натиск върху ЕЦБ да прекратят убийствената си рестриктивна парична политика. Защото накрая обезсърченото население просто ще спре европейския съюз.Или най-малкото в нашата страна да започне една обществена дискусия и ограмотяване на хората за вредите от валутния борд и ниската инфлация, която всъщност представлява нисък ръст на доходите. Ние имаме възможност да се спасим много по-лесно от неадекватната парична оплитика на ЕЦБ защото можем да си направим независима БНБ която да води парична политика максимално подходяща за нашата икономика. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Аз пък не разбирам колко още време е необходимо за да осъзнае света че кейнсианския модел е неадекватен. Колко грешни предсказания от кейнсианци (и австрийци) са необходими за да спрат хората да търсят въобще мненията им.Иначе е очевидно че решението е всички ЦБ да започнат политика на NGDP targeting. По този начин се гарантира липсата на инфлация и на рецесии.По отношени на "ликвидния капан" смятам че е очевадно колко лесно е да се избегне от там. FED и BOJ от десетина месеца демонстрират колко е лесно това. въпроса за 1 милион долара е защо трябваше да чакат 4 години (в Японнския случай 20) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Другото, което не разбирам е защо когато става въпрос за (контрол на) кредитната експанзия всички се концентрират върху нивата на лихвите след като експанзията може да бъде контролирана и чрез нивата на обезпечение на кредитите?! Или всъщност разбирам - причината е същата - защото се гледа на лихвите като на цена на парите и така вдигането им се приема за вдигане на цената на парите. Но (почти) същия ефект може да се постигне и чрез контрол на нивата на обезпечение, което пък ще позволи лихвите да се държат на ниски нива без това да предизвиква истерични кредитни бумове. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Не че много се задълбочих, но като че ли всички икономисти гледат на лихвите като на цена на парите. А това схващане (вече) е остаряло - то е наследено от епохата на златния стандарт, когато паричното предлагане е било ограничено и лихвата наистина е била цената на парите. Днес обаче, при потенциално неограничено парично предлагане, лихвата има друг смисъл. Днес лихвата е (трябва да е) преди всичко очакване за растеж. Т.е. лихвата трябва да зависи от растежа, който искаме да постигнем и обратно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар