Каква цел за инфлацията е по-удачна за централните банки?

Каква е вероятността от достигане на нулевия лихвен праг в бъдеще

Според някои икономисти този риск е малък. Мишкин казва: Такива случаи не настъпват много често. Шокове, като последния, не бяха връхлитали световната икономика 70 години. След като тези рискове са малки, то и ползите от по-висока инфлационна цел няма да са големи.

Според Бол обаче Мишкин подценява проблема с нулевия лихвен праг. Извън САЩ кризата от 2007-2009 г. не е уникална. Локална финансова криза свали лихвите в Япония до нулата през 1997 г.

Инфлационната цел от 2% бе възприета едва през 1990 г. и в рамките на 20 години двете най-големи икономики се сблъскаха с проблема на нулевите лихви.

Лорънс Бол разглежда осемте рецесии в САЩ от 1960 г. насам, като ги разделя в две групи:

- Рецесии с ниска първоначална инфлация:

Три от осемте рецесии започват при инфлация от 2-3% и нагледно показват проблема с нулевия лихвен праг. Една от тях е Голямата рецесия от 2008-2009 г., когато този проблем ограничи съществено възможностите на монетарната политика. Рудебуш констатира, че оптималната основна лихва на Фед е трябвало да бъде -5%

Другите две рецесии – от 1960-61 и 2001 г. - са по-леки от повечето, като безработицата достига съответно 7,1% и 6,3%, а основната лихва спада до съответно 1,2% и 1%. Може да се направи извода, че при средна рецесия оптималната основна лихва би паднала под нулата.

- Рецесии с висока първоначална инфлация:

Пет от разглежданите рецесии започват при инфлация от над 4%, съответно и по-високи номинални лихви, така че Фед има възможност за сериозно понижение. Какво би станало обаче, ако тези рецесии бяха започнали при инфлация от 2%?

След като номиналните лихви не могат да падат под нулата, то реалните не могат да са под инфлацията с отрицателен знак. Ако инфлацията е 2% в началото на рецесията, то релните лихви не могат да паднат под -2%.

Рецесията обаче е вероятно да снижи малко инфлацията. През трите рецесии, които започнаха с 2-3% инфлация, тя постепенно спадна до 1% преди икономиката да се възстанови. Т. е. исторически може да приемем, че при инфлация от 2% долният праг на реалните лихви е -1%.

Нека разгледаме рецесиите, които започват при инфлация от 4%. През 1973-75 и през 1980 г. реалните лихви падат под -4%. През 1969-70 г. това ниво е около -2/3%, а през 1990 г. е -0,6%. Единствено през 1981-82 г. реалните лихви остават положителни.

Може да заключим, че при целева инфлация от 2% е много вероятно при рецесия лихвеният праг да се явява ограничител на монетарната политика, посочва Лорънс Бол.