Ако Еврозоната се запази в сегашния си вид, с цената на множество усилия, ни очакват тежки времена, каза икономистът Петър Ганев в предаването Boom & Bust на Bulgaria ON AIR във връзка с непрекъснатите спасителни траншове за европейските държави в кризисно състояние като Гърция. По думите му дори е необходимо да се промени общността, защото „няма как насила да се наложи на някой да си вкара дефицита в рамките на нормалното“.
В сравнение пък с Европа България е доста по-устойчива по отношение на дефицита, категоричен беше Красимир Йорданов, борсов анализатор, но „ние сме в една лодка с тях, така че каквото стане там, ще има отражение и тук". Експертите отбелязаха, че за първи път в историята има световна криза, въпреки която страната ни е добре и не е сред най-пострадалите. Не се сринахме до нивата, които обикновено стигаме при такива условия – не са рязани заплати и пенсии. Причината за това е може би въведеният валутен борд, който е котвата, която ни държи, смята Ганев.
Не е правилно обаче Европа да се разглежда като едно цяло, защото има сериозни разлики в страните-членки, категорични са специалистите - докато Испания и Гърция трябва да се преборят с рекордните нива на младежката безработица, което достигна 60%, то в Германия нивото на работещите е най-високо досега.
Причината се корени в драконовските мерки и реформи, които предприеха германските власти преди време и заради които бяха обвинявани от много други страни, смятат икономистите. В същото време обаче държавите, в които управлението се основава на социалното отношение към хората, които са защитавани, докато са работещи, в един момент, след като настъпи безработицата, нямат закрила.
Петър Ганев е категоричен, че тези страни, включително и нашата, имаме социални политики за добри времена, но ако не се направи гъвкав пазар, а „чакаме някой да налее отгоре“ или да се смени мандатът на ЕЦБ, няма как състоянието ни да се подобри. Трябва да спрем практиката да харчим дефицитните пари, за да не се увеличава дългът и да започнем инвеститорските.
Американецът например не очаква както европееца държавата да се погрижи за него, а работи и така наречената „американската мечта“ действа, обясни икономистът. От своя страна Красимир Йорданов добави, че стоките и услугите първо трябва да се произведат и след това да се разпределят. Обратното е възможно единствено с цената на дълг, който ще плащат поколенията. Според експертите има два начина дисбалансите да се коригират. Единият е да се намалят доходите, а другият, който е и политически по приемлив и възможен – чрез печатане на пари. Дали ще ти намалят дохода или ще ти увеличат разходите чрез цените, резултатът е един и същ: обедняване, но това е единствения начин по-който икономиките ще станат по-конкурентоспособни, а дефицитите по-устойчиви, смята Йорданов. Според него ножицата на доходите между България и западните страни не се дължи толкова на ниските им стойности у нас, колкото на нереално високите в някои страни от ЕС, в резултат на пречки пред гъвкавото функциониране на пазара на труда и щедри социални плащания с цената на поемане на нов дълг. Йорданов изрази опасение, че който и да сформира правителство, резултатът ще е популистки политики на увеличение на доходите, намаление цената на тока и прочие, което при слаба икономика ще е възможно да се случи единствено чрез увеличение на дълговото бреме. „България има ниско ниво на държавен дълг, но това може за кратко време да се промени“, заключи той.
14:09 | 07.09.22 г.