Франция няма да предприема икономии, за да удържи дефицита

Френското правителство не възнамерява да прибягва към мерки на строги икономии, за да удържа бюджетния дефицит, заяви президентът на страната Франсоа Оланд, цитиран от ИТАР-ТАСС.

„Няма нужда от приемането на подобни мерки. През 2013 г. Франция трябва да се придържа към своята траектория на свиване на дефицита до минимум“, каза Оланд, подчертавайки, че целта на правителството е постигане на бюджетен дефицит от 3%.

Според него строгите икономии „ще влошат условията на живот на гражданите“, а мерки за икономии, включително и данъчни, се приемат и сега.

Френският президент подчерта, че на този етап усилията трябва да бъдат насочени към възстановяване на резултатите и връщане на брутния вътрешен продукт към растеж.

Той напомни, че през 2011 г. дефицитът във френския бюджет е бил в размер на 5,2% от БВП, а през 2012 г. - 4,5% от БВП. „През 2013 г. ние ще продължим тази тенденция“, категоричен бе Оланд.

Във вторник обаче той призна, че Франция няма да може да постигне планирания ръст на БВП от 0,8% през настоящата година. Президентът потвърди, че прогнозата за ръста на БВП ще бъда преразгледана, и уточни, че новата прогноза ще бъде утвърдена в края на март след обсъждане с Висшия съвет за държавните финанси.

Междувременно европейските партньори на Франция изразиха тревогата си относно възможността да бъде предоставено повече време на страната, за да постигне целта на Европейския съюз за бюджетния дефицит, съобщи Ройтерс. Представители на Словакия, Австрия и Финландия заявиха, че действия в тази насока могат да понижат доверието на вътрешните и чуждестранните инвеститори.

Франция вече призна, че няма да може да постигне целта за ръста през 2013 г., увеличавайки опасенията, че втората по големина икономика в еврозоната е на ръба на рецесията.

И макар че страната не е разтревожена за доверието на финансовите пазари в нея, ако извънредни обстоятелства налагат да бъде преразгледана целта ѝ за бюджетния дефицит, европейските ѝ партньори определено са притеснени.

„Това би било изключително пагубно за доверието в нас“, заяви Харалд Вайглайн, директор в австрийското министерство на финансите, на конференция в Братислава, посветена на бъдещето на Европа. „Франция би могла да бъде малко по-амбициозна. Рискуваме да създадем впечатлението, че сме немарливи“, добави той.

Словашкият министър на финансите Петер Казимир също смята, че предоставянето на допълнително време на Франция за постигане на целта за бюджетния дефицит „не е добра идея“. „Целите за номиналния дефицит са много важни, особено за чуждестранните инвеститори. Ние отбелязваме това, когато проправяме пътеки към Япония и другаде“, добави той.

През миналата седмица европейският комисар по икономическите и валутните въпроси Оли Рен открехна вратата за предоставяне на допълнително време на страните за свиване на техните дефицити, докато са в състояние да демонстрират, че мерките, които предприемат за постигане на бюджетните цели, са сериозни. През 2012 г. пък Европейската комисия даде известни отстъпки на Испания.

Докато номиналните данни за решаващи за обществото, за да оцени реформаторския напредък на една държава, видът на по-общата им структура предоставя на експертите по-добра идея за състоянието на страната.

„И двете оценки са много важни“, заяви главният секретар на испанското министерство на финансите Иниго Фернадес де Меса. „В крайна сметка това, към което трябва да се насочим, е понижаване на номиналния дефицит, което е в състояние да понижи нивото на дълга и което следят пазарите“, добави Де Меса.

През миналата година Испания положи огромни усилия в структурно отношение, а това „имаше много важно въздействие върху номиналното изражение, което бе близко до дефицита, който бяхме съгласували с Европа“, твърди той.