Животновъдството има значително отражение върху околната среда, става ясно от анализите на Организацията по земеделие и храни към ООН (FAO).
Секторът произвежда 18% от парниковите газове, сочени като отговорни за глобалното затопляне и промените в климата. По този показател животновъдството е по-голям замърсител на околната среда от транспорта например.
За отглеждане на животните отиват 8% от водите, използвани от човека. Основна част от тях са за напояване и отглеждане на фуражни култури. С тях са засети 26% от всички плодородни земи по света.
Освен това от екологична гледна точка отглеждането на животни е източник на замърсяване на почвите и водите, допълват от екологичната организация Slow Food.
Потреблението на месо, месни и млечни продукти непрекъснато расте. Според препоръките на диетолозите здравословната диета включва 630 грама месо на седмица. Данните на Slow Food за ЕС обаче показват, че среднодневно европейците консумират по 232 грама месо на ден, или 85 килограма годишно, което е 2,5 повече от здравословната дажба.
Увеличеното потребление си има и своята цена, при това не само екологична. Животните се отглеждат в своеобразни фабрики за месо или мляко, където основата е максимална продуктивност и за целта се използват всякакви средства, обясняват еколозите.
Някои от методите за интензивно отглеждане, освен че причиняват страдания на животните, застрашават и здравето на хората. При отглеждането на животни в тесни пространства, без възможност за движение например, се налага използването на големи количества антибиотици, за да бъде избегнат риска от появата на инфекции. В някои страни се инжектират и вещества, стимулиращи бързото развитие на животните.
Прекомерната употреба на антибиотици пък е сочена като една от причините за резистентността на бактериите към лекарствените средства, съответно и за липсата на лечение срещу някои заболявания.