Гледайки игрите в Лондон, много гърци може би се питат как страната им достигна сегашното кризисно състояние след международната слава на Олимпиадата в Атина през 2004 година.
Провеждането на събитието струва 9 млрд. евро (или 11 млрд. долара спрямо сегашния валутен курс) и беше определено като най-скъпото за момента. По-късно гръцките данъкоплатци изпаднаха в затруднение с изплащането на 7 млрд. евро, които не включваха разходите за допълнителните проекти като ново летище и метро, припомнят от Bloomberg Businessweek.
Дни след церемонията по закриването Гърция уведоми еврозоната, че дефицитът и държавният й дълг ще бъдат повече от очакваните. През 2004 г. дефицитът възлезе на 6,1% от БВП, което е повече от половината от лимита, поставен за страните в еврозоната.
Дългът на страната пък достигна 110,6% от БВП и стана най-високият измежду всички страни в ЕС (днес той се равнява на 165,3% от БВП). Така Гърция стана първата членка на ЕС, чиято фискална политика бе поставена под наблюдението на Европейската комисия през 2005 г.
Имайки предвид размера на държавният дълг за 2004 г. от 168 млрд. евро, е пределно ясно, че Олимпийските игри не са единствената причина за икономическия колапс в страната. Въпреки това Олимпиадата извади наяве всички структурни проблеми, които „върлуваха“ из страната с десетилетия. Тук не става въпрос само за количеството пропилени пари, но и за това откъде са дошли и как са били изхарчени.
Преди да бъде приета в еврозоната през 2001 година, Гърция претърпя период на строги икономии само, за да може да „затегне“ финансите си. След въвеждането на общата валута обаче правителството значително „развърза кесията си“.
Игрите през 2004 г. бяха просто една от няколкото области, в които финансирането беше извършено чрез неустойчиви заеми и без нужния надзор.
Въпреки че стотици хиляди посетители се стекоха в родното място на Олимпийските игри, делът на туризма в икономиката на страната намаля значително през следващите години. Причината за това беше, че пътуващите се ориентираха повече към други държави като Турция и Хърватия, които извлякоха полза от по-ниските си цени и по-добрия маркетинг.
В същото време много от стадионите и скъпо построените спортни съоръжения излязоха от употреба. В южна Атина двукилометровият крайбрежен булевард, свързващ три стадиона и използван за процесиите по време на игрите, се превърна в място за разтоварване на чакъл и отпадъци.
Наскоро правителството поднови опитите си да продаде друг олимпийски обект от 620 хектара земя, след като не успя да го развие доходоносно.
„Гърция прие домакинството на игрите като възможност да инвестира в инфраструктура, в уменията на хората и в брандинга. За жалост две последователни правителства отказаха трайно да капитализират гръцкото олимпийско наследство.“, каза Стратос Сафиолеас, който беше ръководител на международна медия към гръцкия Олимпийски комитет и от 2004г. работи като консултант на градовете, кандидатстващи за игрите.
По време на Олимпиадата в Атина един доброволец посрещаше посетителите на стадиона с високоговорител и подканваше да се наслаждават на събитието, защото не е ясно кога пак ще видят подобно нещо. И наистина гърците могат само да мечтаят да победят обстоятелствата отново, след като бяха застигнати от икономическа депресия, недоверие от страна на европейските си партньори и евентуално излизане от еврозоната.