В тази мрачна за капиталовата възвращаемост ера хората са съгласни да депозират парите си в банката за почти нищо в замяна. И въпреки това масово банките не могат да си позволят предложения от типа: ези-аз-печеля, тура-ти-губиш, пише Bloomberg Businessweek.
Миналия четвъртък Европейската централна банка (ЕЦБ) понижи основната си лихва на рекордно ниско ниво от 0,75% и лихвата по депозити до 0%. JPMorgan Chase (JPM),Goldman Sachs (GS) и Blackrock не се втурнаха са погълнат предполагаемия безплатен инвеститорски капитал, а затвориха европейските си парични пазарни фондове за нови инвестиции.
Оказва се наистина скъпо да се съхраняват краткосрочните ликвидни средства на клиентите, особено имайки предвид всички включени административни разходи. Прибавяйки и неумолимо скъперническата среда на лихвените проценти, то всеки би се озовал силно притиснат докато се опитва да не загуби пари.
Най-големият доставчик на средства за паричните пазари JP Morgan публикува обяснение до клиентите си. Goldman Sachs написа известие до всички притежатели на вложители във фондове: „Европейската пазарна среда се намира в непозната ситуация на исторически ниска доходност за емисии с високо качество. За момента не е възможно нашите портфолио мениджъри да предприемат инвестиции без значително да разводнят доходността за акционерите.“
Със световните лихвени проценти на рекордно ниски нива, а някои дори напълно негативни, паричните фондове се борят да изкарат прилична доходност от това, което преди приличаше на бизнес за инвестиране на паричните активи на клиентите.
Американският Федерален резерв поддържа политиката на нулевия лихвения процент вече три години и половина. А мениджърите, които са се задържали в бизнеса на американските парични фондове за 2,5 трилиона долара, трябваше да прибегнат до намаление на таксите, за да задържат приходите си.
Според Crane Data печалбите на паричните фондове са се сринали от 12,5 млрд. долара през 2008 до 4,7 млрд. долара през 2012. Подобен спад се дължи главно на значително понижената доходност до средно 0,06% от около 5% през 2007 година.
Цялата ситуация прилича на своеобразна битка между централните банки и предпазливите хора, които „стискат“ все по-силно парите си, откакто в САЩ и Европа витаят плашещи икономически новини.
Централните банкери отчаяно искат парите да се пускат в употреба като просто бъдат използвани – например като си купите градинска косачка или кола, разширите бизнеса си, вземете ипотека или хвърлите няколко хиляди в акциите на борсово търгувани фондове.
Просто парите са полезни за системата, когато са в обръщение, а не - скрити под дюшеците.
От доста време банковата система се затруднява значително от присъствието на милиарди, вложени в краткосрочни депозити. Затова преди година най-голямата попечителска банка в света Bank of New York Mellon обяви, че планира да започне да таксува клиентите с баланс по сметките над 50 млн. долара. Причината за това стои зад „нуждата да се разпределят разходите, причинени от рязко и неочаквано покачване на депозитите“.
Както и преди време, страхът и несклонността към поемане на рискове отново надделява. Лихвите паднаха и остават на исторически дъна, а централните банки опитват да потушат всяко покачване в доходността по облигациите, което би привлякло нови инвестиции.
И все пак „нежелани“ парични средства продължават да се вливат в системата.
Всичко това може да се приеме като една икономическа главоблъсканица: страните, които отчаяно имат нужда от достъпен капитал като Испания, малките предприятия в САЩ и други, не го получават. А институциите, преливащи от долари, евро, франкове и крони, се молят да се отърват от тях.
17:44 | 12.09.22 г.