Европа трябва да интегрира въоръжените си сили и да развие регионална командна структура в резултат на външнополитическата програма на американския президент Доналд Тръмп, изтъка бившият италиански премиер Марио Драги, цитиран от Bloomberg.
Бившият гуверньор на Европейската централна банка (ЕЦБ), говорейки пред законодатели в Рим, каза, че континентът трябва да приеме по-стабилни политики, които да организират по-добре отбраната му и да се възползват от предимствата на общите доставки сега, когато вече не може да се разчита на САЩ за помощ.
„Нашата сигурност днес е поставена под съмнение от промяната във външната политика на основния ни съюзник по отношение на Русия, за която инвазията в Украйна показа, че е конкретна заплаха за Европейския съюз (ЕС)“, посочва Драги пред депутати в Рим. „Днес Европа е по-изолирана“, добавя той.
Политическият ветеран междувременно информира парламента и за станалия известен доклад „Драги“, представен миналата година пред ЕС, във време, когато регионът се насочва към преоборудване на въоръжените си сили.
Докато той говори, германският парламент обсъжда план за увеличаване на разходите, който бъдещият канцлер Фридрих Мерц описа като „първа голяма стъпка“ към създаването на широка европейска отбранителна общност, включваща държави извън ЕС като Великобритания и Норвегия.
„Трябва да дефинираме командна верига от по-високо ниво, която може да координира хетерогенни армии“ и може „да се отдели от националните приоритети и да функционира като система за континентална отбрана“, изтъква Драги, добавяйки, че е необходима стратегия за киберсигурност в европейски мащаб.
Бившият премиер също така разкритикува прекомерната разпокъсаност на доставките на оръжия, фокусирайки се върху вътрешните пазари.
„Докато планираме нови ресурси, трябва да мислим как да ги изразходваме“, подчертава Драги. „Настоящите европейски поръчки за отбрана, равняващи се на около 110 млрд. евро през 2023 г., трябва да бъдат концентрирани върху няколко платформи вместо различни такива на национално ниво“.
Нивото на разходите за отбрана на Италия - 1,5% от нейния брутен вътрешен продукт (БВП) за миналата година, е едно от най-ниските в НАТО. В доклад от вторник Bloomberg Economics разгледа фискалното въздействие от увеличаването на тази сума и повишаването на огромния дълг на страната в процеса.
„Полученият профил на дълга на Италия предполага, че повече разходи за отбрана като тези, необходими за реализиране на целта на НАТО от 2%, ще бъдат трудни за постигане“, пише икономистът Симона Деле Чиайе, добавяйки, че повече от това може да изложи на риск инвеститорския контрол. „Изчисляваме, че увеличаването на военните разходи с 1,5% от БВП би изместило заемите в опасна посока, рискувайки обратна реакция на пазарите“, добавя тя.