Ердоган се опитва да използва силата на Турция в НАТО при отстъплението на САЩ

Когато президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган говори пред чуждестранните посланици на вечерята ифтар в Анкара, той бе наясно какво иска - постоянно място на страната му в Съвета за сигурност на ООН и членство в Европейския съюз (ЕС).

Исканията едва ли ще бъдат изпълнени скоро, ако въобще бъдат изпълнени, пише Bloomberg. Те обаче отразяват подновената самоувереност на Ердоган, тъй като Турция се очертава като по-виден посредник на властта и опора на НАТО, докато САЩ преконфигурират своя ангажимент към Европа, пише Bloomberg.

Турският президент разшири военното и дипломатическо присъствие на страната от Африка до Близкия изток по начин, невиждан от края на Османската империя. Сега той иска по-тясно отбранително и икономическо сътрудничество с ЕС в замяна на сигурност, докато континентът търси начини да намали зависимостта си от Вашингтон. Това може да включва присъединяване на турски войски към бъдеща мироопазваща мисия в Украйна, според запознати източници на информационната агенция.

„Провеждането на независима политика от Ердоган се отплаща, тъй като той демонстрира стойността на стратегически съюзник в НАТО, когато Западът има проблеми“, коментира Хасан Юкселен, основател на консултантската компания за оценка на риска Fusion4Strategy. „Турция имаше критична роля в сдържането на Съветския съюз по време на Студената война и се очертава като държава, която може да помогне за прекратяване на конфликти и стабилизиране на региона“, добавя той.

Турция използва традиционното си разположение на кръстопътя между Изтока и Запада, като членството ѝ в НАТО и мюсюлманската идентичност при Ердоган ѝ осигуряват доверие и от двете страни – Европа и Близкия изток.

Анкара контролира някои важни маршрути за морска търговия и енергийни доставки и беше ключов партньор за първоначалното споразумение украинското зърно да се доставя на международните пазари през Черно море. Страната играе и ролята на решаваща бариера за спирането на потока от бежанци да достигне до Европа.

Отбранителните способности на страната обаче са най-силната ѝ карта в момента. Европа се опитва да се въоръжи, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп се отдръпна от ангажимента на Вашингтон да поддържа сигурността в региона.

Турция има най-голямата флотилия от изтребители F-16 в НАТО след САЩ. Страната може да се похвали с военновъздушната база Инджирлик, която е използвана за операции срещу терористичната група „Ислямска държава“ и служи като радар за ранно предупреждение в Куреджик, критична част от защитата на НАТО от балистични ракети за Европа.

Анкара оценява възможностите да изпрати небойна мисия, за да се подпомогне наблюдението на линията на съприкосновение между Русия и Източна Украйна в зависимост от съгласието на Москва, съобщават запознати.

Страната развива и значителна оръжейна индустрия. Тя е ключов източник на жизненоважни 155-милиметрови снаряди за Украйна и е износител със значителни позиции на военноморски кораби, бойни дронове и бронирани превозни средства. Турция разработва и балистични ракети, основни бойни танкове и бойни самолети. Италианската компания Leonardo SpA се обедини с компания, управлявана от зетя на Ердоган, за разработка на дронове.

„Надяваме се, че нашите европейски приятели ще разберат ролята на новата Турция в променящия се свят и ще определят стратегиите си в съответствие с това“, коментира Ердоган наскоро. Той повтори, че очаква отношенията с ЕС да процъфтяват и целта е пълноправното членство на страната в блока.

По-близките връзки биха дошли в подходящ момент за икономиката. Турция загуби статута си на любимец на международните инвеститори със своите неортодоксални политики, оформени около убеждението на Ердоган, че лихвените проценти трябва да са ниски. Обратният завой след преизбирането му на президентския пост през 2023 г. доведе до възвръщане на чуждестранните пари, но не и до възвръщането на дългосрочните инвестиции, според Bloomberg Economics.

Все пак географията на Турция крие толкова рискове, колкото и възможности. Турция се изправя пред подновени заплахи от „Ислямска държава“, като този месец създаде механизъм за съвместна операция със Сирия, Ливан, Йордания и Ирак. Анкара се бори и за влияние в Сирия след свалянето на сирийския президент Башар Асад.

Ситуацията със сигурността в Сирия се влошава, тъй като Израел атакува военни обекти с въздушни удари. Смъртоносно насилие се разгръща във и около крайбрежния град Латакия, където силите на новото правителство се сблъскват с алауитското малцинство, вярно на Асад. Тази седмица Ердоган изрази загриженост относно „провокации, насочени към разпалване на сектантско насилие“.

Има опасения обаче, че участие в украинска мироопазваща мисия може да пренапрегне турските войски. Турция разполага с хиляди войници, разположени в Северна Сирия и Ирак, както и сили в Косово, Сомалия, Северен Кипър, Катар и Азербайджан.

Поддържането на възраждаща се Турция също зависи от Ердоган, който е на 71 години и няма ясен наследник в управляващата партия. Президентът се опитва да засили подкрепата си, докато партията му работи за удължаване на периода му на власт, продължаващ вече над две десетилетия.

Нарастват опасенията и относно репресиите срещу несъгласието сред бизнес ръководители и опозиционери, въпреки че Анкара опитва да прекрати конфликта със сепаратистките кюрдски бойци, който пречи на икономиката.

„Ердоган се нуждае от по-тясно сътрудничество в областта на сигурността и икономическото сътрудничество както със САЩ, така и с европейските съюзници, за да подобри икономиката на Турция и да увеличи шансовете си да остане на власт“, коментира Серхат Еркмен, директор на Центъра за анализ на сигурността и риска за базираната в Анкара компания Pro&Cons. „В същото време той е изправен пред редица предизвикателства в Близкия изток“, добавя Еркмен.

Откакто дойде на власт през 2003 г., Ердоган постепенно преоткри Турция като сила сама по себе си, която е свободна да създава нови приятели, дори ако това разстройва старите. Анкара ухажва Китай, Русия и Иран и откри почти 100 нови дипломатически мисии по света през последните две десетилетия. Турция също работи като посредник в конфликтите в Газа и Сомалия, освен в Украйна.

Турция се надява, че укрепването на отбранителните връзки с Европа може да сложи край на изключването ѝ от партньорствата за сигурност между НАТО и ЕС, включително Постоянното структурирано сътрудничество, известно като PESCO. Промяната в парадигмата на сигурността също може да даде тласък на преговорите за актуализиране на сделката за митнически съюз с ЕС и безвизово пътуване за турски граждани.

„ЕС е най-големият търговски партньор на Турция и стратегически съюзник по различни въпроси, сред които миграцията, но неопределеното забавяне на присъединяването на Турция действа като пречка пред отношенията им“, коментира Селва Бахар Базики, икономист в Bloomberg Economics в Анкара. „Сега перспективата за подобряване на отношенията може да доведе до скок в портфейлите и инвестиционните потоци“, допълва икономистът.

Въпреки че е приета в трансатлантическия военен алианс през 1952 г. заедно с Гърция, Турция е обект на множество оръжейни блокади от своите съюзници, последно заради военната си кампания през 2019 г. срещу подкрепяните от САЩ кюрдски сили в Сирия. Гърция и Кипър също се противопоставят на продажбата на изтребители Eurofighter и управляеми ракети Meteor на Турция.

Войната в Украйна, започнала в края на февруари 2022 г., се появи като възможност за Ердоган да подобри позицията си пред западните съюзници, като същевременно поддържа връзки с Русия. Турция затвори своите проливи за руски военни кораби и въздушното пространство за руски военни самолети и достави въоръжени дронове и 155-милиметрови снаряди на Украйна. В същото време тя отказва да се присъедини към санкциите срещу Москва.

Страната също така оглави формирането на черноморски сили заедно с Румъния и България за търсене на мини и подобряване на безопасността на корабоплаването. Тя обаче внимателно изключи други членки на НАТО, за да избегне ескалация на напрежението в региона.

Турският външен министър Хакан Фидан пътува до Лондон на 2 март, след като получи покана за извънредна среща на върха със съюзници относно сигурността на Украйна. „Става все по-невъзможно за Европа, в която Турция не е включена, както заслужава, да продължи съществуването си като глобален актьор“, коментира Ердоган на вечерята ифтар ден по-късно. „Казано направо: европейската сигурност без Турция е немислима“, заключи той.