Допълнителна военна подкрепа в размер на още 2 млрд. долара е била договорена на срещата във формат "Рамщайн" в едноимената военна база в Германия. Това съобщи украинският президент Володимир Зеленски пред украински медии в Италия, където пристигна след заседанието.
Украйна е получила уверение, че ще получи обещаните системи за противовъздушна отбрана (ПВО), макар и не 19, колкото поиска, потвърди още Зеленски. Част от тях вече се подготвят за изпращане в Украйна и въпросът е колко бързо може да стане това, посочи той.
Украинският държавен глава съобщи и за създаването на осем "Коалиции на възможностите", обединяващи различни партньори (общо 34 държави) в различни направления - ПВО, доставка на самолети, морски флот, разминиране и артилерия, доставка на дронове, както и ИТ-коалиция. Те ще координират работата в своите области в следващите години.
Министърът на отбраната на Германия Борис Писториус потвърди в социалната мрежа Х, че Германия ще предостави шестте системи Iris-T, както обеща, че ще направи през 2025 г. След срещата в Рамщайн той съобщи, че Берлин ще насочи към Украйна и допълнителни ракети за вече предоставените системи (вече 11), но без да уточни количествата.
По време на срещата министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин анонсира последния пакет с подкрепа за Украйна от Джо Байдън в размер на 500 млн. долара от одобрените вече средства за Украйна - основно боеприпаси и ракети. Според Ройтерс преди края на мандата си американския президент ще одобри и нови санкции срещу Русия. В ръцете на Доналд Тръмп ще останат 3,8 млрд. долара за Украйна.
С премиера на Италия Джорджа Мелони са дискутирани "спешни въпроси" като доставки на ракети за системите за противовъздушна отбрана Samp-T, които са френско-италианска разработка, отбеляза още украинският държавен глава от Рим. Украйна има две такива системи. Зеленски потвърди, че е била готвена и среща с Джо Байдън в италианската столица, но за втори път природни стихии налагат отмяна на посещение на американския президент в Европа.
През октомври Байдън трябваше да присъства на лидерска среща във формата "Рамщайн", на която Зеленски да представи своя план за победа, но тогава ураганът "Милтън" отмени тази визита. Сега Байдън отложи пътуванията си заради огнената стихия в Калифорния.
Краят на "Рамщайн"?
След края на срещата в Германия много от участниците коментираха, че е рано да се говори за края на този формат, в който влизат повече от 50 държави, от които и всички членове на НАТО. Първата среща се проведе два месеца след началото на пълномащабната война в Украйна - на 26 април 2022 година, а на 9 януари 2025 година беше 25-то заседание, което за последен път се ръководеше от министъра на отбраната на САЩ Лойд Остин.
На него Володимир Зеленски коментира, че прави "всичко възможно войната да приключи през 2025 година", както и призова за инвестиции в украинския военно-промишлен комплекс. Едно от исканията на украинският президент е САЩ да позволят производството по лиценз на системи за ПВО в Украйна, което ще реши много от проблемите с доставките.
Върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика Кая Калас беше категорична, че и без САЩ, ако новоизбраният президент Доналд Тръмп промени политиката към Украйна, ЕС има готовност да оглави разговорите за подкрепа на страната. Други коментирани в медиите варианти са НАТО да поеме тази функция, вероятно съвместно и със САЩ.
В Италия Володимир Зеленски коментира, че името няма значение, а е важно, че на тези формати се взимат важни решения, както и че вече се дискутира новата дата и място на среща на групата, но отказа да даде повече подробности. Един от вариантите може да е Висбаден, където беше изграден център на НАТО, който кооридинира помощта за Украйна.
Русия прегрупира войски от Курахивското направление към Покровск
Русия увеличава натиска в Покровското направление и Центърът за отбранителни стратегии съобщава, че има пренасочване на войски от Курахивското направление към тази зона - основно към Мирнохрад. Покровск е най-горещата линия на фронта, сочи и сводката на Генералния щаб на ВСУ за 1051-ия ден от пълномащабната война в Украйна. На 9 януари там са регистрирани 42 директни бойни сблъсъка. В Курахивското направление са 29 като от ВСУ все още удържат позиции в Курахове. По-голямата част от града вече е под руски контрол.
Руснаците напредват и в Курска област и според оценките на наблюдателите в момента полагат максимални усилия и хвърлят всички резерви в боя. От Центъра за отбранителни стратегии промениха прогнозата си и посочват, че ако битката продължи с тази интензивност още от 5 до 10, то Русия ще трябва да изтегли военни части от фронтовата линия в Украйна, за да продължи. Преди ден оценката беше до 15 дни.
Според руското опозиционно издание "Медуза" руски висши военни настояват за мобилизация на фона на големи загуби и в желанието да запазят темпото на руското настъпление. Според Института за изучаване на войната (ISW) не липсата на достатъчно войници, а слабото командване, планиране и недостиг на бронирана военна техника е причината за задълбочаващи се проблеми за руската армия в Украйна. Оттам допълват, че публикацията е доказателство, че нито военните, нито руския президент са готови да преговарят за края на войната.
В Курска област руснаците са атакували 25 пъти, сочат данните за 9 януари. Украинските позиции са обстреляни с 31 авиационни бомби. Украйна напредва към Малая Локня, а руснаците имат успехи към Суджа, показва картата на бойните действия в района.
По данни на ВСУ на 9 януари общите бойни действия са 161, като руснаците са извършили и 55 въздушни удара със 76 управляеми авиационни бомби по позиции на фронта и близките до бойната линия градове. Значително се увеличават артилерийските обстрели - над 6000.
Анализатори отбелязват, че от началото на пълномащабната война Русия е изстреляла над 51 хил. авиационни бомби, от които повече от 40 хил. през 2024 година.
По данни на Военноморските сили на Украйна към 6 часа на 10 януари в Черно и Азовско море няма руски кораби на бойно дежурство.
Пожарът в Енгелс продължава да гори
Пожарът в петролното депо в Енгелс продължава като от публикация на губернатора на Саратовската област Роман Бусаргин в Telegram става ясно, че пожарникарите ще оставят процеса по изгаряне да приключи от самосебе си. Руски военни кореспонденти коментират, че са правени няколко неуспешни опита за потушаването на пламъците с пяна през миналия ден и вероятно ще бъде изчакано прегарянето на пожара.
Според данни от руски наблюдатели срещу петролното депо са използвани дроновете "Бобър", чиято далекобойност е 1000 км. Те са в състояние да пренесат 100 кг взривни вещества. Според публикации на местните власти пожарът е възникнал след падане на отломки от унищожените дронове над промишленото предприятие.
Министерството на отбраната на Русия съобщи за още 40 унищожени дрона в нощта срещу 10 януари, от които 16 над Ростовска област, както и 10 над Азовско море и два над Краснодарския край. Губернаторът на Ростовска област Юрий Кондратиев съобщи за пожар в промишлено предприятие, но без да дава повече подробности.
Има публикации за атака по щаб на 238-а артилерийска бригада и близката авиобаза в Краснодарския край.
Един от отговарящите за интеграцията на окупираните украински области - родения в Запорожка област Владимир Рогов, съобщи в Telegram и за насочени ракети Storm Shadow към контролираните от Русия част от Херсонска област и Крим - по-специално към Джанкой и Кримския мост. В социалните мрежи се появиха и видеа, които потвърдиха изстрелването на ракетите, но информация за целите, поражения или унищожаването на тези ракети на този етап липсва.
Отломки от свален дрон пък паднаха по жилищна сграда в Киев. Данните на Военновъздушните сили на Украйна показват, че през нощта срещу 10 януари са изстреляни 72 дрона, от които 33 са унищожени със средствата за ПВО, а 34 - блокирани със оръжията за радиоелектронно заглушаване. Има пет попадения по промишлени предприятия и търговски обекти в Черниговска област.
В следобедните часове на 9 януари ВВС са унищожили и три крилати ракети "Искандер-К", насочени към Кривой Рих.