Възгледът на Тръмп за НАТО вещае проблеми за алианса

Новите искания на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп към партньорите на Америка в НАТО – да отстъпят територия на САЩ и да харчат повече за отбрана, отколкото самият Вашингтон, може да подкопаят доверието на съюзниците и да насърчат противниците, пише Wall Street Journal.

На пресконференция във вторник Тръмп намекна за възможността да установи насилствено контрол върху Канада и Гренландия, която е част от Дания. Канада и Дания са сред страните основателки на НАТО, а по договор САЩ са длъжни да ги защитават.

Новоизбраният президент каза също, че съюзниците от НАТО трябва да увеличат целта си за военните разходи до около 5% от брутния вътрешен продукт спрямо сегашната цел от най-малко 2%. Миналата година САЩ са заделили около 3,4% от БВП за армията си в унисон с тенденцията през последните години, сочат данни на НАТО.

Коментарите на Тръмп във вторник може да се сметнат повече за начални предложения в тежки преговори, отколкото заявления за политики, твърдят някои анализатори и съветници на Тръмп. Въпреки това те са безпрецедентни. Никога досега избран президент на САЩ не е обсъждал публично използването на военна сила или други принудителни мерки за завземане на части от или цели близки съюзни страни, нито е искал толкова високи нива на военни разходи.

Ниските разходи за отбрана на Канада и европейските страни членки на НАТО отдавна гневят Тръмп, който по време на първия си мандат заплаши да изтегли страната си от алианса, ако разходите не бъдат увеличени. Той заяви, че европейските страни трябва да компенсират САЩ за десетилетната защита и ги нарече използвачи, тъй като не финансирали уместно собствената си сигурност.

Новият натиск от Тръмп идва на фона на дълбока несигурност за подхода му към войната в Украйна. При президента Джо Байдън страните членки на НАТО бяха до голяма степен обединени относно необходимостта от подкрепа за Киев в борбата за изтласкване на руските сили.

Тръмп остава потаен за подхода си към конфликта. Той обеща да прекрати най-големия конфликт в Европа от Втората световна война насам, но не съобщава подробности как планира да го направи. Много европейски ръководители се опасяват, че Тръмп ще намали или прекрати американската подкрепа за Украйна.

Повишаването на разходите за отбрана от страните членки на НАТО и придобиването на Гренландия са две цели, които Тръмп постави по време на първия си мандат. Тогава Дания заяви и повтори неотдавна, че Гренландия не се продава.

Критиците заявиха, че коментарите на Тръмп противоречат на основните принципи на съвременния световен ред и може да утвърдят използването на сила от авторитарни ръководители като нашествието на руския президент Владимир Путин в Украйна и усилията на Китай за сплашване на Тайван.

Германският канцлер Олаф Шолц заяви, че европейските ръководители, с които е разговарял в сряда, са реагирали с „неразбиране“ на думите на Тръмп. „Принципът за ненарушимост на границите важи за всяка страна както на изток, така и на запад и всяка държава трябва да се придържа към него“ независимо от размера и силата си, допълни той.

Заплахите на Тръмп да изтегли едностранно САЩ от НАТО принудиха Конгреса през 2023 г. да приеме законодателство, което не позволява на президента да изтегли страната от алианса без одобрението на Сената или акт на Конгреса. НАТО беше създадена чрез договор, подписан през 1949 г. и ратифициран от Сената.

Неговият все по-конфронтационен подход със съюзниците може да подкопае НАТО и способността ѝ за сдържане без официално изтегляне от САЩ.

Рязкото увеличение на военните разходи е трудно, тъй като европейските страни са подложени на краен натиск поради слабите като цяло икономики и тъй като производителите на оръжия вече изпитват затруднения да доставят поръчано оборудване. Военни представители на НАТО се оплакаха, че комбинацията от бавен ръст на доставките и бързо увеличение на търсенето повишава разходите за оръжия вместо да разширява арсеналите.

Повечето европейски страни значително увеличиха военните си разходи след началото на пълномащабното нашествие на Русия в Украйна преди почти три години, въпреки че много от тях остават под целта от 2%. Някои, които я достигнаха, може да намалят разходите за отбрана през идните години поради слабите публични финанси. Почти всички са изправени пред болезнен избор да намалят социални и екологични разходи, за да изпълнят задълженията си в НАТО.

Увеличенията на разходите започнаха, след като Русия анексира Крим от Украйна през 2014 г. и се ускориха по време на първия мандат на Тръмп, който започна през 2017 г. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте, който неотдавна посети Тръмп, и предшественикът му Йенс Столтенберг похвалиха новоизбрания президент, че е помогнал за насърчаването на европейските страни да увеличат разходите си.

Съюзниците в НАТО „не плащаха сметките си“, заяви Тръмп във вторник. „Казах, че няма да ви защитаваме, ако не плащате сметките. Затова, в истинския смисъл на думата, аз спасих НАТО, но НАТО се възползва от нас“, допълни той.

Лидерите на повечето европейски страни в НАТО казват, че трябва да увеличат разходите си за сигурност поради заплахите от Русия и да харчат по-ефективно. Нова цел за разходите над 2% беше оживено обсъждана от годишната среща на НАТО във Вашингтон през юли.

В първата си голяма реч, откакто встъпи в длъжност през октомври, Рюте заяви миналия месец, че новата цел трябва да бъде „значително над 2%“, но конкретната цифра продължава да се обсъжда.

Тръмп заяви във вторник, че разходите „трябва да бъдат 5%, а не 2%“ от БВП. Само една страна членка на НАТО е близо до тази цел – Полша, която миналата година е заделила около 4,1% от БВП за отбрана. Нито една друга страна членка не е надвишила 4%.

За последен път САЩ са заделили 5% от БВП за отбрана през 80-те години на миналия век, в разгара на Студената война, сочат данни на Министерството на отбраната.

Новата цел на Тръмп от 5% „е измислено число без истинско основание“, казва бившият посланик на САЩ в НАТО Иво Даалдер. Той допълва, че европейските страни членки на НАТО вече харчат три пъти повече от Русия за отбрана, а с 5% Европа ще харчи със 750 млрд. долара повече от Русия годишно. Разходите ще бъдат десет пъти по-големи от тези на Русия.

Рюте заяви миналия месец, че увеличение на разходите трябва да бъде съчетано с по-голяма ефективност, съсредоточаване върху иновациите и съвместните покупки. Той допълни, че НАТО трябва да „се отърве от идиотската система“, при която всяка страна членка определя национални изисквания. Това „прави почти невъзможно да купуват заедно, да имат общи обществени поръчки“. Ако НАТО не повиши ефективността си, „дори с 4% не можем да се отбраняваме“, допълни той.

Даалдер, който беше посланик по времето на президента Барак Обама, изразява опасения, че „реалната цел на вдигането на летвата толкова високо е да се даде извинение на Тръмп да изтегли страната от НАТО или да не се налага да изпълнява задълженията на Америка по договора що се отнася до отбраната на НАТО в случай на нападение“.

Във вторник Тръмп заяви, като цитира разговор с европейски ръководители на НАТО от 2018 г., че идеята, че „ние ще ви защитим, дори ако не плащате...няма да сработи“.

В началото на миналата година той заяви, че ако страна членка на НАТО с ниски разходи за отбрана бъде нападната от Русия, „не, няма да ви защитя. Всъщност ще ги насърча да направят, каквото си поискат. Трябва да плащате, трябва да плащате сметките си“.

Ако Тръмп оттегли американската подкрепа, европейските съюзници ще трябва да харчат милиарди долари, за да заменят ниските разходи през последните десетилетия. Германия пропускаше целта на НАТО от 2% толкова дълго време, че сега има дефицит от над 230 млрд. долара от 1990 г. насам, показа неотдавнашен анализ на института IFO в Германия. Дефицитът на Италия е над 130 млрд. долара, а на Испания – над 80 млрд. долара.