Когато ръководителят на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева посети Кайро миналия месец, тя разгледа една огромна плетена стенна карта, чиято сложност може да бъде метафора за нейната деликатна задача в арабския свят.
Внезапната и необичайна дипломатическа мисия на Георгиева подчертава чувството на вашингтонския кредитор за спешност за запазване на стабилността в Близкия изток, много преди събитията в Сирия да покажат допълнително колко крехки могат да бъдат правителствата в региона, пише Bloomberg.
Сега Дамаск се контролира от сирийските бунтовници, а управниците на икономики, които отчетоха подобрение на стандарта на живот след избухването на Арабската пролет преди 15 години, гледат с безпокойство поредния пожар, който гори в региона, опетнен от конфликта в Газа и разрухата в региона на Червено море.
„Дори преди Сирия политическите рискове бяха високи в Близкия изток“, пише Зиад Дауд, главен икономист за нововъзникващите пазари в Bloomberg Economics, в доклад. „Падането на Асад засилва тези заплахи“, добавя той.
Икономическите проблеми се засилват
Усещането, че са изоставени от по-богатите си партньори, в съчетание с икономическите последици от проблемите в региона, продължаващите репресии и широко разпространения гняв заради тежкото положение на палестинците, виси над столиците в региона – от Кайро до Аман. Въпреки че надеждите, които доведоха до масови протести в градовете в Близкия изток, отдавна се разсеяха, обещанията за други въстания не са забравени и условията, които доведоха до безредиците, започнали в края на 2010 г., все още са валидни.
Най-населената страна в региона, Египет, имаше главна роля по време на Арабската пролет. Други страни, от Тунис до Йордания, също са изправени пред различни комбинации от икономическа стагнация и разочарование. Разходите за храна, едно от оплакванията, довели до първите бунтове от Арабската пролет в Тунис, оказват силен натиск в някои страни от Близкия изток. Най-засегнат е Египет, чиято инфлация достигна връх от 38% през миналата година и все още не е спаднала значително.
Пристъпите на инфлация не са отразени в заплатите на местно ниво. Средният доход на глава от населението в региона на Близкия изток и Северна Африка се е увеличил с 62% през последните 50 години, според Световната банка. Това се сравнява с четирикратно ускорение в нововъзникващите и развиващите се икономики и двукратно увеличение в напредналите.
Икономиките от региона на Близкия изток и Северна Африка ще трябва да се разрастват средно с 3,8% годишно през следващите три десетилетия, за да достигнат дори половината от нивото на брутен вътрешен продукт на глава от населението на сегашните водещи пазари, според оценките на Световната банка. Това е трудна задача, защото – както казва Роберта Гати, главен икономист на институцията, регионът страда от „хронично нисък растеж“.
Младежта в региона носи тежестта на загубения просперитет, като подклажда недоволството сред демографските групи, които преди това дадоха тласък на протестите по времето на Арабската пролет. Безработицата сред младежите е много по-висока в сравнение с останалата част от света, като много от тях зависят от неформалната заетост.
Дори в Мароко - една от най-силните икономики в региона, четирима от всеки 10 младежи са без работа. От хората на възраст между 15 и 24 години 1,5 млн. души са без работа, нито учат, пише Bloomberg.
Допълнително разочарование в региона носят всеобхватната корупция и ограниченията на гражданските права. Египет например е оценен само с няколко места по-високо от Афганистан и Венецуела от базирания във Вашингтон World Justice Project.
07:32 | 12.12.24 г.
