Решението на американския президент Джо Байдън да позволи на Украйна да използва американски ракети, за да удари територията на Русия, дойде едва след като Москва вече беше изместила много ключови цели извън обхвата; това се случи, след като Украйна изразходи американската ракетна техника за по-малки цели, които вече бяха одобрени от Вашингтон, пише Wall Street Journal.
Великобритания, въз основа на новата политика на САЩ, позволи на Киев да използва нейните крилати ракети Storm Shadow срещу команден бункер в руския град Марино в сряда, като атаката доведе вероятно до смъртта на севернокорейски генерал. Сега САЩ ще трябва да бъдат нащрек за севернокорейска атака срещу американските или британските интереси.
За някои привърженици на Доналд Тръмп критикуването на решението на Байдън е задължително, което само подчертава бъркотията, която оставя президентската администрация. Но САЩ се нуждаеха от отговор на разполагането на севернокорейски войски от Русия и разширените правомощия за нанасяне на удари се приемат като следващата стъпка в иначе безплановата ескалационна стълба на Вашингтон.
Липсата на план е подходът на Байдън от самото начало, макар и често погрешно характеризиран като поантилистко измерване на „червените линии“ на Путин. В негова защита, всичко останало вероятно е извън обсега на Байдън предвид влошеното му състояние. И все пак бъдещето се приближава твърде бързо, за да могат демократите дори да обвинят Тръмп.
А Украйна остава пренебрегната и губи позиции. Лозунгите на Байдън като „колкото е необходимо“ и „нищо за Украйна без Украйна“ само прикриват опасното несъгласие между САЩ и Киев относно Крим и други военни цели. Дори неуспешната офанзива на Украйна през 2023 г. беше нещастен страничен продукт от опита на Киев да отгатне и управлява вътрешната политика на своя незаменим, но пасивно-агресивен съюзник.
Ще е необходима нова стратегия, който и да спечели изборите в САЩ този месец, както признава Майкъл О'Ханлън от института „Брукингс“.
Въпросът през цялото време трябваше да бъде дали подобни удари служат на интересите на САЩ. Да, защото те осигуряват най-добрите средства, които са непосредствено налични, за да увеличат щетите за Путин от войната, която той трябва доброволно да прекрати.
Същото важи и за приключилия дебат за това дали правото и теорията на международните отношения се усмихват или се мръщят на изземването на офшорните финансови активи на Русия. Вече трябва да сме отминали подобни любезности. Същото важи и за парада на еднократните бюджетни и оръжейни ангажименти от Вашингтон и Европа. Стига вече. Трябват по-дългосрочни планове за обучение и оборудване на Украйна по стандартите на НАТО.
Байдън, уви, не е президент, когото дори демократите искаха да следват, след като беше поставен на пост като плацебо срещу Covid през 2020 г. от лидерите на партията, които искаха да се противопоставят на номинацията на Бърни Сандърс.
Може спокойно да се каже, че Байдън никога не е притежавал политическото умение да направи нещо повече от това да поддържа Украйна да не потъне, докато се опитва да смени темата, когато е възможно.
За съжаление известните достойнства на Тръмп осигуряват малка вероятно, дори и сега той да може да направи място за преговори за прекратяване на огъня.
И тук виси един плашещ въпрос: Ще стане ли Украйна Афганистан в Европа?
Украинците показаха, че не могат да се контролират от Москва или Вашингтон. От своя страна Путин трябва да знае, че териториалните придобивки, към които продължава да се стреми - на огромна цена за войниците си - ще бъдат в най-добрия случай парични черни дупки и по-вероятно източник на бунтове, вандализъм и саботаж, които ще отслабят руската държава и ще метастазират в региона за десетилетия напред.
Ако сте Полша или Финландия, не е немислимо след 10 или 20 години да се наложи да възобновите суверенитета над граничните райони, отдавна откраднати от Сталин.
Войната е катастрофа както за Москва, така и за Киев, въпреки че Путин ще се нарече победител при всеки възможен изход. Всъщност има голяма вероятност ключовото му искане да бъде таен кодекс, забраняващ фразата „стратегическо поражение за Русия“, която очевидно е станала невралгична за него.
Може и да не го казва, но Путин тайно признава, че Русия отдавна се е възползвала от стабилността, осигурена от НАТО, без която разпадането на Съветския съюз преди 35 години можеше да бъде много по-напрегнато и опасно.
Всяка сделка, сключена между Тръмп, Зеленски и Путин, трябва да има това предвид. Ще са необходими големи и трайни финансови и военни инвестиции от Европа и САЩ, за да се избегне афганистанският сценарий.