Малко преди удара Русия е уведомила САЩ за изстрелването на нова балистична ракета по територията на Украйна по канали за снижаване на ядрения риск, съобщи говорителят на Министерството на отбраната Сабрина Сингх по време на брифинг. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков първо каза, че Москва не е предупреждавала никой, защото няма такова задължение, но след това посочи пред ТАСС, че съобщението е автоматично и е било изпратено 30 минути преди изстрелването на ракетата.
Според говорителя на Белия дом Карин Жан-Пиер в последните дни Вашингтон е предупредил Киев и други западни партньори за възможен удар с балистични ракети по територията на Украйна.
Сингх коментира още така, че при удара по Днипро става въпрос за използване на експериментална балистична ракета със среден обсег на действие, базирана на междуконтиненталната "Рубеж".
Анализатори, цитирани от Forbes, посочват, че разработването и тестването на такава ракета е в нарушение на Договора за ликвидиране на ракети, подписан от президентите Роналд Рейгън и Михаил Горбачов през 1987 г. През 2007 г. руският президент Владимир Путин заплаши, че ще се откаже от споразумението в отговор на плановете на САЩ да разположи системи за противоракетна отбрана в Полша и Чехия. Вашингтон се отказа от реализация на идеята.
Сега Владимир Путин съобщи в обръщение към нацията, че "тестовете" на новата свърхзвукова ракета "Орешник", която военните са използвали по град Днипро, са били успешни. Според него при атаката е поразен голям индустриален комплекс в града, произвеждащ ракети (вероятно "Южмаш"). Предприятието е известно още от времето на СССР, посочи още руският президент.
Спорове с каква ракета е ударена Украйна
Путин даде и някои подробности за ракетата - движение със скорост от 10 маха, или 2,5 - 3 км в секунда, и според него на Запад няма система за противовъздушна отбрана, която да ѝ противодейства.
Според украинския военен анализатор Олександър Коваленко Русия има поне две ракети, които отговарят на характеристиката, описана от Путин - "Кинжал" и "Циркон", и изрази съмнение, че има смисъл от разработката на още една такава. Според него в сутрешните часове на 21 ноември Москва действително е тествала междуконтинентална ракета, а в следобедните часове панически, по различни канали, са се опитали да опровергаят тази версия, осъзнавайки каква ескалация е действително изстрелването на такъв тип ракета.
Други военни наблюдатели отбелязват, че "Орешник" е само модификация на "Рубеж", тоест с характеристики на междуконтинентална ракета.
Анализаторите от Института за изучаване на войната (ISW) посочват, че досега Русия е използвала ракети, които по същество могат да извършат същото като експерименталната "Орешник" - "Кинжал", "Искандер - М" и крилатите ракети Х-101. Всяка от тях може да носи ядрени глави. "Кинжал" е свръхзувкова, за която в Москва също вярват, че не може да бъде свалена със системите на ПВО. По тази причина и ударът не може да бъде разглеждан като предупреждение за възможностите на Москва.
На този етап съюзниците на Киев декларират, че няма промяна в политиката им по предоставяне на подкреха и използването на оръжия от Украйна.
Путин потвърди успеха на западните ракети
Атаката е в отговор на използваните от Украйна западни далекобойни ракети, каза Путин и потвърди, че и при двата удара досега - по склад за боеприпаси в Брянска област и по команден център в Курска област, те са постигнали целите си.
По информация на The Wall Street Journal при атаката в Курска област е бил ранен високопоставен севернокорейски военен. В канала "Досье Шпиона" в Telegram, за който се смята, че пишат служители от разузнавателни служби, се отбелязва, че при атаката има ранени и висши руски офицери. В командния център е бил и зам.-командирът на Ленинградска военна област ген.-лейтенант Валерий Солодчук.
Зеленски: Това е втората стъпка за ескалация на войната на Путин
Това е втората стъпка за ескалация на войната, предприета от Владимир Путин, написа в социалната мрежа X (Twitter) украинският президент Влодимир Зеленски след обръщението на руския президент. "Първо той включи Северна Корея във войната с контингент от поне 11 хил. войници", посочи той.
Зеленски е категоричен, че Украйна не за първи път използва западни далекобойни ракети и има правото на защита по всички международни закони. Използването на новата ракета по територията на Украйна обаче е нарушение на Хартата на ООН.
"И когато руските ракети удрят нашите градове, когато иранските дронове атакуват Украйна всяка нощ, когато севернокорейски контингент е разположен на нашите граници, Путин не просто удължава войната – той се изплю в лицето на онези по света, които искрено искат мирът да бъде възстановен", написа Володимир Зеленски и допълни, че руският президент тества света и чака да види реакцията на последните си действия.
"Имаме намерение да продължаваме да подсилваме възможностите на Украйна, включително и със системи за противовъздушна отбрана, така че да заемат по-добри позиции на бойното поле", коментира в отговор на въпроз за новата ракета "Орешник" говорителят Карин Жан-Пиер по време на брифинг в Белия дом.
Украйна се надява на система за противовъздушна отбрана THAAD
След удара по Днипро в Украйна се чуха призиви за предоставянето на система за ПВО THAAD, предназначена за прихващане на балистични ракети с малък, среден и голям обсег на действие. Според информация на Ройтерс украинските власти са поискали тази система още през декември 2023 г.
В момента Украйна няма много успехи с противодействие на балистичните ракети "Искандер - М", с които Русия обстрелва нейни градове. Единствено отбраната на Киев успява да унищожи тези ракети.
Преди месец Вашингтон предостави THAAD на Израел в отговор на заплахите за балистични удари от Иран. Има данни, че със системата разполагат още Саудитска Арабия и Обединените Арабски емирства (ОАЕ).
Увеличава се интензивността на бойните действия
Сводката на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна съобщава за известно увеличение на интензивността на бойните действия. Към 22 часа на 21 ноември са регистрирани 190 атаки, 51 въздушни удара, при което са използвани 85 авиационни бомби, което е значително намаление спрямо последните месеци - на ден руснаците изстрелват по средно над 120 авиационни бомби. Руснаците са извършили и към 3000 артилерийски обстрела спрямо над 4500 в последните дни.
Най-активни са бойните действия в Покровското направление - 48 към 22 часа на 21 ноември, като интензивни са боевете край Миролюбивка, Петривка. От ВСУ отбелязват, че ситуацията е трудна, но остава под техен контрол. Атаките към Курахивското направление са 31. Има данни за превземането на Далне. Руски военни кореспонденти съобщават за успех на тактиката за щурм с пехота под прикритието на бойна авиация, макар че лошото време забавя темпото на придвижване.
В Харковска област са регистрирани 10 атаки към Вовчанск и Старица, но няма данни за промяна във фронтовата линия. Руските авиационни бомби са унищожили почти изцяло Вовчанск. Украинците контраатакуват към Хлибоке и Липци. Според украинските военни руснаците се въздържат от използване на военна техника в района, тъй като следите ѝ лесно могат да бъдат проследени в снега.
Активни са боевете в Купянското и Лиманското направление, както и в Времивското направление, където са регистрирани общо 48 атаки.
В Курска област украинците са отблъснали 29 атаки, съобщава още ВСУ. Руснаците настъпват към Зелений шлях и Малая Локня, обстрелвайки позициите на украинците с 24 авиационни бомби.
Министерството на отбраната на Русия съобщава за свалени 25 дрона, 14 от които над Брянска и 9 над Калужка област.
Украинците губят надежда в Запада
40% от украинците вече имат доверие на лидерството на САЩ, което е връщане към нивата от 2021 година (37%), посочва Newsweek, цитирайки данни от проучване на Gallup. През 2022 г. 66% от анкетираните се доверяват на Вашингтон. От социологическата агенция коментират пред изданието, че проучването показва все по-голямата умора в Украйна след 1000 дни пълномащабна война.
Повечето анкетирани виждат бъдещето на страната си, свързано със Запада, но вярването в бързо присъединяване в НАТО и ЕС намалява, сочат още проучванията. На въпрос дали виждат Украйна в НАТО след 10 години, през 2023 г. 69% отговарят позитивно, докато през 2024 г. този процент е вече 51%. През миналата година 10% са смятали, че Украйна никога няма да бъде в Алианса, а тази година това твърдение споделят 22% от украинците.
Същата е тенденцията и по отношение на членството в ЕС - през 2023 г. 73% от украинците са смятали, че страната им ще влезе в общността в следващите 10 години, а днес в това вярват 61%. През миналата година 7% от украинците са посочили, че Украйна никога няма да е член на ЕС. През 2024 г. този процент се увеличава до 15 на сто.
Проучването на Gallup изключва част от окупираните територии, или към 10-12% от населението на Украйна.
09:45 | 22.11.24 г.
