В руския град Казан започна двудневната среща на лидерите на БРИКС, с която домакинът - президента на Русия Владимир Путин, ще се опита да докаже, че не е сам и изолиран. Очакванията са, че в Русия ще пристигнат президентът на Китай Си Дзинпин и премиерът на Индия Нарендра Моди, както и генералният секретар на ООН Антониу Гутериш и други лидери.
Анализатори отбелязват, че се готви среща между Моди и Си и тя би била най-интересното събитие, което ще засенчи всички други срещи на фона на обтегнатите отношения между двете страни в последните четири години. Пекин и Ню Делхи бяха близо до война през 2020 година, когато китайски и индийски военни стигнаха до ръкопашен бой в долината Галван в оспорвания планински регион Ладах.
Президентът на Бразилия Луиш Инасиу Лула да Силва няма да бъде в Русия и ще отправи към своите колеги видеообръщение, след като претърпя домашен инцидент, който му попречи да пътува. В Казан пристигна бившият президент Дилма Русев, показаха кадри в руските медии.
На предишната среща на организацията отстъстваше Путин, тъй като Южна Африка е ратифицирала Римския статут и трябваше да арестува руския президент при пристигането му заради издадената заповед от Международния наказателния съд в Хага. През миналия март институцията съобщи, че издирва Путин във връзка с депортирането на украински граждани в Русия.
Основните теми на срещата в Казан ще включват разширяването на организацията - към основателите Бразилия, Индия, Русия, Китай и Южна Африка се присъeдиняват още пет държави - Иран, Египет, Етиопия и Обединените арабски емирства. Саудитска Арабия все още е в процес на присъединяване към организацията и в Русия е със статут именно на кандидат.
Преди дни стана ясно, че Казахстан отказва да се присъедини и Русия забрани вноса на плодове и зеленчуци от Казахстан. Официално причината е липсата на орган, който да извършва фитосанитарен контрол на стоките в Казахстан, става ясно от съобщение на руските власти. Сръбският президент Александър Вучич не изключи възможността Белград да разгледа варианти за членство, но след референдум.
Друга тема ще бъде разработване на собствена финансова система тип SWIFT, тъй като Русия беше изключена още от началото на войната в Украйна и това затруднява трансакциите на банките.
Дронове отново атакуват обекти в Русия
Докато Владимир Путин е зает с домакинството на БРИКС дронове отново атакуват цели по територията на Русия. Има данни за попадения в две дестилерии в Тулска област. Губернаторът на Брянска област Александър Богомаз съобщава в Telegram за десетина дрона над областта, които са нанесли щети по нежилищна сграда, но без да дава повече подробности.
Министерството на отбраната съобщава за унищожени 18 дрона над територията на Русия, като 11 от тях са над Брянска област. Над Тулска област е унищожен един дрон, а над Белгородска - два. Губернаторът на Тамбовска област публикува данни за взрив в местното предприятие "Биохим" и възникнал пожар след атака с дрон, който скоро е потушен. На сайта на компанията се уточнява, че специализирана в прозводството на спирт.
През уикенда Министерството на отбраната на Русия съобщи за унищожени 110 дрона, което е една от най-масовите атаки в последните месеци. Една от целите на атаките беше в Брянска област. Няколко дни по-късно стана ясно, че при тези удари е спряла работата на един от най-големите заводи за микроелектроника в Русия - "Кремний Эл". От ръководството на завода съобщиха на сайта му, че в резултат на обстрелите през уикенда е повредено оборудване и е прекъснато електрозахранването. Те трудно ще бъдат възстановени заради санкциите срещу Русия, съобщават още от компанията.
В момента тече и оценка от строителите, които анализират дали разрушените помещения въобще ще могат да бъдат възстановени, пише още директорът Олег Данцев. Губернаторът на Брянска област Александър Богомаз първоначално съобщи в Telegram, че при атаката няма щети, а след това - че предприятието е засегнато от реактивни дронове.
През 2017 година местни медии съобщават, че 94% от производството на завода е за нуждите на Министерството на отбраната.
При атаката с дронове през уикенда беше поразена още авиобаза и завод за промишлени взривни вещества.
САЩ ще инвестира 800 млн. долара в производството на дронове в Украйна
САЩ ще инвестира 800 млн. долара за производството на дронове в Украйна, анонсира украинският президент Володимир Зеленски в своето вечерно обръщение за 971-вия ден от началото на пълномащабната война в Украйна. Това е станало ясно след срещата му с министъра на отбраната на САЩ Лойд Остин в понеделник.
От разпространените протоколни кадри преди срещата им стана ясно, че Вашингтон ще предостави още един пакет с военна помощ, съдържащ необходимото за фронта оборудване на стойност 400 млн. долара. От Пентагона уточниха, че в него са включени допълнителни муниции за HIMARS, 150-мм снаряди, ракети Javelin, сателитни телефони и друго оборудване.
Двамата нямаха допълнителни изявления след разговора си, а Остин се срещна още и със своя украински колега Рустем Умеров. Малко преди това Умеров, заедно с главнокомандващия Въоръжените сили на Украйна ген. Олександър Сирский, разговаря със Зеленски. От съобщенията на пресслужбата на президента става ясно, че основната тема е била развитието на бойните действия.
Според членове от екипа на Остин той не е дискутирал една от най-горещите теми в Украйна - планът за победа и особено няколко от точките, включващи незабавна покана за членство на Украйна в НАТО и позволение за удари с далекобойни западни ракети по територията на Русия.
Зеленски коментира, че двамата са обсъдили конкретните стъпки за реализацията на точки от плана, който представи в САЩ в края на септември. По време на своето вечерно обръщение той направи и коментар за военните от Северна Корея, които се подготвят за фронтовата линия. Според украинския лидер те показват "кой иска войната да продължи".
НАТО ще изслуша представители на Южна Корея заради данните за севернокорейски военни в Украйна
НАТО поиска от Южна Корея повече информация относно изявленията за присъединяване на 10 хил. севернокорейски военни към армията на Русия, става ясно от съобщение на сайта на Президентството на Южна Корея. От институцията потвърждават още веднъж, че според техните данни Пхенян е изпратил 1500 елитни бойци в Русия и тече тяхната адаптация.
Военни анализатори очакват, че севернокорейците ще бъдат изпратени в Курска област (на руска територия) и така ще освободят ресурс, който да бъде изпратен на фронтовата линия в Украйна.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте потвърди в социалната мрежа X, че е разговарял с президента на Южна Корея Юн Сок Йол и че включването на Северна Корея във войната ще означава съществена ескалация на конфликта. Досега Пхенян осигури милиони артилерийски снаряди и балистични ракети на Русия.
Украинският лидер Володимир Зеленски коментира преди ден, че вероятно Пхенян очаква не пари и ресурси в замяна на своята помощ, а технологии, които са му липсвали досега. Официално от Кремъл оказаха да потвърдят или отхвърлят информацията. Говорителят Дмитрий Песков отбеляза, че "новините са противоречиви" и препоръча на журналистите да се обърнат за коментари към Министерството на отбраната.
Севернокорейските войници могат да отвържат ръцете за военни доставки от Сеул към Украйна
От началото на войната Южна Корея не доставя военно оборудване за Украйна, въпреки че подкрепя страната и териториалната ѝ цялост. Сега обаче Сеул може да преразгледа позициите си, че не предоставя оръжие за воюващи държави, на фона на включването на севорнокорейски войски - опасенията са, че те ще се върнат с реален боен опит и нови технологии и ще застрашат сигурността на Южна Корея.
Според украинското издание Defense Express Южна Корея има с какво да допринесе за защита на украинците. Страната разполага с далекобойни балистични и крилати ракети с обсег на действие от 120 км до 1000 км. Всяка от тези ракети има бойна глава с тегло от 150 кг и ефективност, подобна на американските ATACMS.
Ако Сеул действително се реши да предаде от своите ракети, вероятно това ще бъдат системите K239 Chunmoo, които са в два варианта - с бойна глава от 500 кг и далекобойност от 180 км за употреба срещу бункери и с обикновена бойна глава, способна да прелети до 300 км, отбелязват още военните експерти.
Според Newsweek Сеул може да изпрати инструктори в Украйна, които да подкрепят военните.
Данните на ВСУ показват затишие на атаките, но и ръст на авиационите бомби
За известно затишие на бойните действия подсказва сводката на Генералния щаб на Въоръжените сили за 971-вия ден от началото на пълномащабната война. През миналото денонощие са регистрирани 134 бойни сблъсъка, което е съществено намаление спрямо над 210 в последните дни. Но в същото време остава голям броят на използваните авиационни бомби - 136 и общо 82 въздушни удара по цели в близост до фронтовата линия и позиции на фронтовата линия.
Изстреляните артилерийски снаряди се задържат на нивото от около 4000, което е около средното за последната седмица, но броят им намалява спрямо предходните месеци, когато на денонощие бяха изстрелвани над 5000 снаряда от руска страна.
Най-напрегната е ситуацията към Покровск, където ВСУ отчита 46 атаки - основно към Сухая балка, Миролюбивке и Селидове. Руснаците се придвижват в малки тактически групи в опит за окупирането на Селидове, Курохиве и Торецк, както и пресичане на пътната артерия Покровск - Костянтинивка.
В Курахивското направление са отчетени 26 битки. Центърът за отбранителни стратегии отчита, че ВСУ запазват позиции около северния бряг на Курахивското езеро и това дава възможност за защита на линията Вовчанка - Олександропил и удари по фланговете на руските части в региона. Украинците държат още и зони на изток от р. Вовча, както и линията Новоселидивка - Хирник, сочат наблюденията на анализаторите.
Активни остават още зоните около Купянск и Лиман. В тези региони са регистрирани 90 от всички атаки за миналото денонощие.
Под засилен обстрел с авиационни бомби са позициите на украинците около Часов яр и Торецк. От ВСУ докладват, че засега ситуацията около двата града е контролирана.
Продължава натискът на руснаците в Харковска област, но без отбелязан напредък, както и операцията на украинците в Курска област. Геолокализирани данни показват напредък на украинците на запад - към Новоивановка, а руски военни кореспонденти съобщават за увеличаване на украинското присъствие в Курска област и опит за нов пробив на границата - около Волфино. Русия пренесе тактиката си от бойното поле в Украйна и засилено атакува позиции с авиационни бомби - през миналото денонощие са изстреляни 68. В предишните два дни броят им наближаваше 80 на ден.
Зеленски коментира след среща с военното ръководство, че операцията в Курска област има няколко цели, които досега изпълнява - връщане на войната на територията на Русия, връщането на Украйна в дневния ред на съюзниците и обмен на заложниците.
След период на замразени преговори Русия и Украйна извършиха няколко мащабни обмена в последните седмици. В последния Украйна си върна 95-ма души, сред които и защитници на "Азовстал", които са в плен от май 2022 година.
Военновъздушните сили (ВВС) на Украйна съобщават за атаки с 60 дрона по територията на страната през нощта срещу 22 октомври. От тях унищожените са 42, а със средствата за радиоелектронна борба са неутрализирани и не са достигнали целите си още 10. ВВС съобщава, че един от дроновете е излетял към Беларус, а три са се върнали в Русия. Към 9 часа на 22 октомври във въздушното пространство на страната е останал един дрон, допълват военните.
09:37 | 22.10.24 г.
