Превръщането на Ливан в Газа не е решението на проблемите на Израел

„Казвам на вас, хората на Ливан: Освободете страната си от „Хизбула“, за да може тази война да приключи“. Така израелският министър-председател Бенямин Нетаняху се обърна към ливанците, когато израелските отбранителни сили започнаха масирани бомбардировки и наземна операция, което разсели над 1 млн. души от южните райони на страната.

Нетаняху предлага на ливанците категоричен избор – или да изгонят „Хизбула“, или да очакват "унищожение и страдание, каквито виждаме в Газа", пише Джейми Детмър, редактор в Politico, за медията.

Израелският лидер има широка подкрепа в страната си за битката срещу подкрепяната от Иран ислямистка групировка „Хизбула“, която изстрелва трансгранични ракети срещу Израел вече повече от година. Дори заклети политически противници на Нетаняху като Бени Ганц и Яир Лапид – лидери на официалната опозиция в страната, са съгласни с това. Първият дори пише за Economist, че тази война е може би последният шанс за Ливан „да стане отново нормална държава“.

Няколко все още влиятелни бивши шефове на разузнаването и сигурността в Израел, включително бившият ръководител на Мосад Тамир Пардо, публично призовават за поддържане на военната кампания с цел прекрояване на Близкия изток. Те смятат, че операциите на Израел в Ливан представляват „възможност, която не трябва да се пропуска“, за да се гарантира, че паравоенното движение няма да се възстанови.

Това е перспектива, която изглежда пленява и американската администрация, която тихо одобри нахлуването на Израел в Ливан.

Кампанията на Израел обаче никак не се харесва на ливанците, независимо дали са шиити, сунити, християни или други. Дори най-твърдите противници на „Хизбула“ в Ливан, които отдавна се надяват да видят гърба на най-важния регионален съюзник на Иран, са против военните действия, които предизвикаха най-голямото разселване на населението в страната от повече от четири десетилетия. Операцията на Израел създаде хуманитарна криза, която само добавя към неволите на една опустошена нация от икономически затруднения и нефункционално управление.

Ако Нетаняху се надява, че ще успее да се възползва от пукнатините в страната и смесицата от религиозни пристрастия, той може би трябва да преосмисли позицията си. Досега въздушните удари, опустошаващи селата, и заповедите за евакуация на жилищните райони в Южен Ливан имат точно обратния ефект. Никой не приветства Израел като освободител, а ултиматумът на Нетаняху само вбесява ливанците.

На тях няма нужда да им се казва, че страната им е в бъркотия и проспериращо бъдеще не ги очаква, докато остават в хватката на този политически ред, който изпразва държавните институции, парализира управлението и насърчава задкулисието и корупцията, пише Детмар. Тези хора живеят с това от години.

„Хизбула“, разбира се, манипулира този ред в своя собствена изгода.

Да вземеш решение за собственото си бъдеще е много различно от това да бъдеш инструктиран какво да правиш с щик под заплахата да се превърнеш в следващата Газа. Мнозина в Ливан отдавна копнеят за създаването на нов политически ред и са ядосани на „Хизбула“ за отварянето на втори фронт с Израел във войната между Израел и „Хамас“.

В Ливан няма подкрепа за Израел във войната с „Хамас“. Според анкета, проведена три седмици след атаката на Хамас на 7 октомври 2023 г., 80% от населението одобрява убийствената атака. Нивото на одобрение на насилието достига 98% сред ливанските шиити и 86% сред сунитите. Изненадващо, одобрението е 60% сред християнското население на страната.

Важно е да се отбележи, че алтернативата на Нетаняху „да бъде унищожена или заличена „Хизбула“ е всъщност покана за възобновяване на гражданската война.

Какви други механизми за промяна съществуват? Освен че е най-мощната военна сила в Ливан, „Хизбула“ е политическа и социална сила, управляваща огромна мрежа от услуги, например училища и болници. Изхвърлянето ѝ от обществения живот в Ливан би било трудно, тъй като няма друга въоръжена фракция, включително ливанската армия, която да има силата да го направи.

Бойците на Хизбула са обучавани да се подчиняват на строга военна дисциплина от ранна възраст и са възпитавани в култура на мъченичество. Те няма да хвърлят кърпата лесно, а много от тях са калени в битки от годините на войната в Сирия в подкрепа на президента Башар ал-Асад.

Нещо повече, заличаването на „Хизбула“ би било почти равностойно на справяне с шиитите на Ливан като цяло - те съставляват 27 на сто от населението. В рамките на шиитските общности в долината Бекаа и южните региони на Ливан „Хизбула“ се смята за защитник на мюсюлманска секта, която традиционно е безсилна в страна, доминирана от християни и сунитски мюсюлмани. Заради страха, че ще изгубят всичко, което се е променило за тях през последните четири десетилетия, ливанците шиити едва ли ще стоят със скръстени ръце, ако бъдат атакувани от други ливански сили или групи.

Няма апетит и сред сунитските мюсюлмани, християни или друзи да се бият с „Хизбула“ и да потопят страната в нова гражданска война. По-скоро това, което стана поразително ясно, след като Израел започна военната си кампания, е решимостта да се избегне такъв катастрофален изход на всяка цена.

В миналото пристигането на разселени шиити в градовете, селата и кварталите на сунитски мюсюлмани, друзи и християни е предизвиквало междуобщностно насилие. Сега не е така: свидетелствата от първа ръка показват, че шиитите са били посрещнати от дух на сътрудничество и съчувствие.

Не е сигурно, че това няма да се промени. Може би четвъртото сухопътно нахлуване на Израел в Ливан ще разпали борба, която ще накара някои да се обърнат срещу „Хизбула“, отчасти поради икономическата умора от приемането на разселените. Но никой - включително принцовете от Персийския залив и най-малко ливанците - няма да благодари на Израел за това.