Европейският съюз (ЕС) напредва с приемането на нов пакет санкции срещу Иран заради балистичните ракети, които ислямската република предоставя на Русия, съобщава Bloomberg, като се позовава на запознати с дискусиите източници, пожелали анонимност, за да коментират темата.
Целта е мерките да бъдат одобрени до срещата на лидерите на страните от ЕС този месец.
Първият набор от мерки ще засегне около дузина физически и юридически лица, включително инженерни, металургични и авиационни компании, казват източниците на агенцията.
Властите в Иран са доставили балистични ракети на Русия през септември, според данни на САЩ и ЕС. Това доведе до приемането на санкции от САЩ, Германия, Франция и Великобритания.
Техеран предоставя на Москва и атакуващи дронове и други оръжия от самото начало на войната в Украйна. Прехвърлянето на балистични ракети обаче означава задълбочаване на участието на ислямската република във войната.
Иран отрича предоставянето на ракети.
Украинските въоръжени сили обявиха миналата седмица, че са ударили склад за съхранение и модернизация на ракетно и артилерийско оръжие на руските сили във Волгоградска област. В склада е имало и ирански ракети, според информацията на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна.
Източниците на Bloomberg казват, че в момента Брюксел оценява списъци с още ирански физически и юридически лица, които да бъдат санкционирани заради ракетите, предоставени на Русия.
Санкциите на ЕС изискват подкрепата на всички държави членки.
Отделно САЩ казаха, че ще санкционират Иран заради неотдавнашната атака срещу Израел и искат съюзниците да направят същото, добавя друг източник на Bloomberg. Това означава, че следващият пакет от мерки срещу Техеран вероятно скоро ще бъде сложен на масата за преговори.
Един от основните въпроси пред съюзниците е дали да санкционират петролния сектор на Иран. Продажбите на петрол са критични за страната – износът на петрол осигурява до 70% от приходите на правителството, пише сп. Time. Иран пожъна неочаквани печалби от почти рекордното производство на петрол тази година, което се удвои до малко под 4 млн. барела дневно в сравнение с 2 млн. барела през 2019 г.
Изданието пише, че петролните санкции са се доказали като работещи в историята. По време на администрацията на Тръмп например мерките на САЩ свиват износа на ирански петрол с 95% от 2,5 млн. барела на ден през 2018 г. до само 70 хил. барела през 2020 г.
Това, че петролните санкции сега не се прилагат строго, се дължи на липсата на политическа воля, а не на липсата на технически способности за прилагането им. Администрацията на сегашния президент Джо Байдън може лесно да затегне отново гайките, като се върне към подхода отпреди 2021 г. – екипи от федералното правителство да проследяват незаконните трансфери и да работят с европейските и други съюзници за конфискуване на ирански петролни танкери.
12:13 | 04.10.24 г.
