Следващият лидер на НАТО – Марк Рюте, ще се нуждае от всичките си възможни умения за изграждане на коалиции, които придоби като премиер на Нидерландия, за да държи западния алианс обединен на фона на войната в Украйна, опасенията около следващия ход на Москва и политическата несигурност във Вашингтон, пише Ройтерс.
Във вторник Рюте поема поста на генерален секретар на НАТО от норвежеца Йенс Столтенберг – първият път от десетилетие, в който ръководната позиция ще попадне в други ръце.
Много зависи сега от способността на Рюте да изгражда консенсус в рамките на 32-членния алианс. Способността на НАТО да защитава близо 1 млрд. души зависи не само от военната мощ, но и от политическото единство.
Предизвикателствата пред Рюте: възможно завръщане на скептично настроения към НАТО Доналд Тръмп като президент на САЩ, както и призивите от източноевропейските страни за повече подкрепления за защита от Русия и молбите от Украйна, която не е член, за още военна помощ.
Представители на НАТО и дипломати очакват Рюте да запази приоритетите на Столтенберг – да мобилизира подкрепата за Киев, да убеди страните в НАТО да харчат повече за отбрана и да държи САЩ ангажирани в сигурността на Европа.
Управлявайки 14 години Нидерландия, което го превърна в най-дълго служилия премиер на страната, 57-годишният Рюте е с дълъг опит на световната сцена.
Но, макар и приветлив в лични срещи, понякога той е откровен критик на други правителства, казвайки на Унгария да уважава правата на ЛГБТИ общността или да напусне Европейския съюз и поставяйки под въпрос върховенството на закона в Румъния и България.
На новата си позиция Рюте ще се нуждае от уменията, които е развил, изграждайки коалиции и управлявайки четири правителства.
„Фактът, че е толкова опитен в откриването на начини да се върви напред, да се правят компромиси, да се убеждават хора, да се установяват контакти с хора – мисля, че това ще бъде много, много полезно“, казва Кайса Олонгрен, бивш министър на отбраната на Нидерландия, част от кабинет на Рюте.
Олонгрен и други описват лидерския стил на Рюте като изключително целенасочен и практичен, което може да бъде шокиращо за йерархична организация като НАТО.
„Той никога не би си помислил: е, ами, може да оставя това за утре“, казва Олонгрен.
Според нея Рюте може да съчетава любезността с категорични послания, например когато опонира на Тръмп по време на пресконференция на живо или когато се здрависа с руския президент Владимир Путин толкова дълго по време на посещение в Амстердам, че Путин бе принуден да види протестиращи със знамена на дъги.
Подход към Изтока
Узряването на Рюте като международен политик стана през 2014 г., когато полет МН17 на Малайзийските авиолинии бе свален от руска ракетна система над източна Украйна, убивайки всички 298 пътници и екипаж, включително 196 нидерландски граждани. Той обеща да потърси отговорност от виновните лица.
На новата си позиция Рюте ще бъде под натиск от източноевропейските членки на НАТО до докаже, че разбира желанието им за по-голяма защита от Русия и че може да изпълни това.
„Един тест за него ще бъде: каква е амбицията на НАТО по отношение на източния фланг и особено на укрепването му?“, коментира каза Петер Батор, който до началото на тази година беше постоянен представител на Словакия в НАТО.
От началото на руската инвазия в Украйна НАТО е удвоила до около 10 хил. войниците, разположени в източните страни членки в допълнение на националните им армии. Освен това казва, че бързо могат да бъдат разположени още стотици хиляди.
Страните на изток обаче искат повече войници и оръжия – особено системи за въздушна отбрана, което означава да убедят западните държави да изместят повече от собствените си активи на изток.
Тъй като НАТО взима решенията с консенсус, силата на генералния секретар зависи от измислянето на политически идеи и убеждаването на националните лидери да ги подкрепят.
Постът е свързан „не просто да се достигне до най-малкия общ знаменател, но и алиансът да се движи напред“, казва бившият говорител на НАТО Оана Лунджеску, сега част от мозъчния тръст RUSI.
„Магията се случва точно между това да си секретар и да си генерален“, добавя тя.
Повече разходи за отбрана
Представители на НАТО и дипломати казват, че може да се наложи Рюте да укроти характерния за нидерландците фокус върху фискалната пестеливост.
На срещата на високо равнище на ЕС през юни Рюте влезе в сблъсък с други лидери, когато той и германският канцлер Олаф Шолц се противопоставиха силно на общо взимане на заем, за да се финансират разходите за отбрана.
Полският премиер Доналд Туск заяви, че останалите лидери „гръмко са напомнили“ на Рюте, че скоро той ще бъде шеф на НАТО и трябва да прави всичко възможно, за да се увери, че правителствата не пестят за отбрана.
НАТО изчислява, че 23 от общо 32 страни членки ще изпълнят целта за разходи за отбрана в размер на 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) тази година – като Нидерландия едва сега достига целта, поставена преди десетилетие.
Много представители на НАТО твърдят, че разходите ще трябва да се увеличат още – може би до 2,5% от БВП или повече – за допълнителни войски и оръжия, за да се изпълни мащабната реформа на отбранителните планове на алианса.
„Това е предизвикателство за него – да убеди страните членки да инвестират повече за собствената си отбрана и много по-бързо, да създадат способности, които надхвърлят съществуващите“, заключава Батор.
00:11 | 01.10.24 г.
