fallback

Русия е предизвикала смущения при полет на американски стратегически дрон разузнавач

Крим е част от Украйна и компромиси с територията не са допустими, се казва в позиция на украинското външно министерство

07:42 | 20.09.24 г. 42

Руска радиоелектронна намеса е предизвикала смущения и нестабилност при полета на американски стратегически разузнаватален дрон RQ - 4B Global Hawk в естонското въздушно пространство. Полетът е бил извършен в периода 29-30 август, съобщиха от Министерството на отбраната на Естония, цитирани от Newsweek.

Институцията съобщава, че гражданската и бойната авиация в Балтийския регион страда от руската намеса в сигнала през последните месеци.

Дронът е излятял от база във Великобритания и след като са се появили смущенията в сигнала, временната загуба на контрол и нестабилността по време на полета, е кацнал във военна база в Италия, сочи и британското специализирано издание Defense Mirror. Мисията на безпилотния самолет е наблюдение на северозападните граници на  Русия, допълват още експертите.

По време на среща с отбранителната индустрия на 19 септември руският президент Владимир Путин отбеляза също и пълната подкрепа за производството на дронове в страната. През 2023 година руските производители доставиха 140 хил. дрона на бойното поле, а властите се ангажираха да подкрепят десетократното увеличение на производството, тоест до 1,4 млн., през 2024 година.

Украйна за първи път участва и в съвместно учение на НАТО за противодействие на дронове. Учението се е провело в периода 10 - 20 септември в Нидерландия и в него са тествани 60 различни системи за борба с дроновете като например датчици за засичането им, устройства за заглушаване на сигнала и т.н.

МВнР на Украйна: Статутът на Крим не подлежи на дискусия

Статутът на Крим като част от територята на Украйна не подлежи на дискусия, се казва в позиция на украинското Министерство на външните работи по повод коментар на полския външен министър Радослав Сикорский. Той посочи, че вариант за полуострова е предаването му под контрол на ООН, за да бъде подготвен "честен референдум", на който жителите му да решат съдбата му.

"Крим е символически важен за Русия и особено за (руския президент Владимир - б.р.) Путин, но и стратегически важен за Украйна. Не виждам как двете страни могат да се договорят без демилитаризация на Крим. Може би да го предадат под мандат на ООН с мисия за подготовката на честен референдум, в който да участват законните жители на полуострова", заяви Сикорский.

"Териториалната цялост на Украйна никога не е била и не може да бъде предмет на обсъждания и компромиси. Крим е част от Украйна", се казва в острата позиция на Киев, която се позовава на Устава на ООН и международното право.

Пълното възстановяване на полуострова като важен център на европейската архитектура на сигурността може да се случи само след деокупацията му, както и на цялата територия на Украйна, допълват още оттам.

Негативно на заявленията на полския министър реагираха и от общността на кримските татари, според които подобен сценарий не е в интерес нито на тях, нито на Украйна.

Москва е възложила създаване на "буферна зона" в Украйна до 30 октомври?

Москва е възложила създаването на "буферна зона" в украинските области, граничещи с Русия, до края на октомври, съобщава украинското издание на РБК, позовавайки се на свои източници. Целта е да бъдат отблъснати украинските военни назад и да бъдат огранчени ударите в тила. В началото на май Русия навлезе в Харковска област, за да реализира план за т.нар. "сива зона" на територията на Украйна, но оттогава е напреднала по-малко от 10 км само в направлението на север около Харков.

Преди дни украинският президент Володимир Зеленски коментира, че една от задачите на операцията в Курска област е да бъде спряно разширяването на операцията в Харковска област.

От Института за изучаване на войната (ISW) оценяват, че Русия трудно би набрала ресурсите, нужни за отблъскване на украинските части от Курска област и веднага след това - нахлуване в граничните зони и създаване на аналогична зона на украинска територия. Руските военни вече започват да изпитват затруднения да изпращат допълнително техника и жива сила в най-горещите точки на фронтовата линия.

Русия засилва натиска си в Курахивското направление

Най-горещата точка на фронтовата линия в 939-ия ден от началото на пълномащабната война е Курахивското направление. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна отчита 63 директни бойни сблъсъка, или близо 1/3 от всички атаки. Под защитата на бойна авиация са атакувани позициите около Цукуриново, Хеорхиевка, Костянтинивка и Катеринивка.

В Покровското направление записаните атаки 41 - в близост до Воздвиженка, Новоторецк, Хродивка и Новохродивка, както и към Миролюбивка, Миколаивка и Маринивка. Геолокализирани данни показват, че украинците си връщат позиции около Маринивка. Има данни за разполагане на малки разузнавателни групи на руснаците към Селидове.

Продължават опитите за превземането на Торецк - в това направление са регистрирани 14 атаки с активно участие на бойната авиация. Засилва се натискът и към Лиман и Купянск. В Харковска област атаките са само три - към Вовчанск и Тихе.

Русия увеличава броя на военните в Курска област до около 40 хил. души, сочат още данните на украинските власти. Настъплението им обаче е блокирано и Украйна удържа контрола върху по-голямата част от завладяната преди дни територия. Геолокализирани данни показват още, че украинците напредват отново около Весьолойе и при Нови пут, а руски военни кореспонденти съобщават за напредък към Медвежие (на югоизток от Глушково). Руски части настъпват към Обуховка.

ВСУ съобщава за 226 бойни действия през изминалото денонощие, което е рекорден брой досега. Те са съпроводени от 76  въздушни удара, при които са използвани 115 авиационни бомби и близо 600 дрона камикадзе. Руските сили са обстреляли с 4900 артилерийски снаряда позиции на фронтовата линия и близките населени места.

Руското Министерство на отбраната отчита осем свалени дрона над Белгородска област през тази нощ.

Германското правителство актуализира списъка с военна помощ за Украйна

Без да анонсира официално нови военни пакети Берлин актуализира списъка с помощ за Украйна, посочва Defense Express. Според информацията от 19 август досега Германия е изпратила още 22 танка Leopard 1, бронирани превозни средства, без уточнение на модела, шест разминиращи машини, 12 гаубици, както и радари за системите за противовъздушна защита Iris-T.

В списъка са включени още и значителен брой дронове, включително и модели, използвани за разминиране на водни пространства, средства за защита на хеликоптери от ракети и 61 хил. 155-мм артилерийски снаряди, които са едни от най-дефицитните на фронтовата линия, въпреки че преди дни стана ясно, че Украйна вече е стартирала собствено производство.

Страната започна от нулата производството на снарядите по стандартите на НАТО след началото на пълномащабната война.

Междувременно публикация в Ройтерс сочи, че Украйна е получавала артилерийски снаряди от Индия през европейски посредници, сред които и Чехия. Индийските власти отбелязаха, че информацията е "подвеждаща". Тя обаче може да влоши отношенията между Ню Делхи и Москва - Индия е основен купувач на руски петрол с големи отстъпки спрямо цената на световните пазари.

Според информацията на Ройтерс Русия на няколко пъти е искала спирането на такива доставки, включително и по време на официалното посещение на индийския премиер Нарендра Моди в Москва през юли. Индийските власти обаче не са реагирали на тези искания.

Авиационна бомба попадна в старчески дом в Суми

В следобедните часове на 19 септември авиационна бомба попадна в старчески дом в Суми, убивайки един човек и ранявайки поне 30 души. В дома са живеели 221 възрастни, за които са се грижили 60 служители, коментира във вечерното си обръщение украинският президент Володимир Зеленски. "Руснаците не може да не са знаели, че това не е военна база, не е военна цел", заяви той.

През миналото денонощие приграничните части на Сумска област са били под засилен въздушен обстрел. Украинският Център за отбранителни стратегии съобщава и за използвани близо 40 авиационни бомби от руснаците по тяхна територия в Курска област.

Украйна се готви за преговори с ЕК за подкрепа в тежката зима, която очаква

Украйна се готви за преговори с Европейската комисия и председателя Урсула фон дер Лайен и основните точки са подкрепа за енергетиката, която ще е от съществено значение за тежките есенни и зимни месеци, каза още Зеленски във вечерното си обръщение. Фон дер Лайен вече пристигна на посещение в Киев и се очаква по-късно днес (20 септември) да бъде дискутирана още и военната помощ и европейската интеграция на страната, както и механизмите за използването на 50 млрд. евро от замразените руски активи, за които има одобрение от Брюксел с цел стабилизирането на Украйна.

Според анализатори заради руските ракетни обстрели Украйна е загубила 80% от пиковите си производствени енергийни мощности. При неблагоприятни метеорологични условия украинците могат да прекарат по 18 часа в денонощието без електроснабдяване, което означава и липса на топло- и водоснабдяване в студените месеци, предупреждават анализатори.

Володимир Зеленски ще се срещне с Байдън, Харис и Тръмп

През следващата седмица украинският президент ще участва в Общото събрание на ООН в Ню Йорк и са предвидени редица двустранни срещи, съобщават от пресслужбата на президентството на Украйна. Зеленски ще разговаря със своя колега Джо Байдън, на когото ще представи плана за победа, разработен от украинските власти. Официално се потвърждават и планираните срещи с двамата кандидати за президент на САЩ - Камала Харис и Доналд Тръмп, и с представители на Конгреса.

За предстоящата визита на Зеленски в САЩ през следващите дни се говори от седмици. Според медийни публикации Вашингтон очаква плановете за края на войната, за да вземе окончателното решение дали да позволи използването на западни далекобойни ракети на територията на Русия. Преди дни постоянният представител на САЩ в ООН коментира, че има детайли от документа и смята, че предвидените действия са работещи. Подобни са заключенията и в Държавния департамент, но Вашингтон очаква пълната версия на Киев.

Европейският парламент също прие резолюция, която призова за даване на разрешение за използване на западното оръжие на руска територия. Депутатите също така поискаха страните от ЕС и НАТО да отпуснат военна помощ за Киев в размер на поне 0,25% от своя брутен вътрешен продукт (БВП).

Украинският държавен глава съобщи преди ден, че документът е готов и ще бъде представен на западните партньори в близките дни.

В Ню Йорк Володимир Зеленски ще разговаря още и с представители на американски отбранителни и енергийни компании, както и ще се срещне с украинската общност в САЩ.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 09:49 | 20.09.24 г.
fallback
Още от Сигурност и отбрана виж още