Русия е започнала да произвежда нов атакуващ дрон с голям обсег на действие, наречен Garpiya-A1, през миналата година с китайски двигатели и части, според два източника от европейска разузнавателна агенция и документи, които журналисти от Ройтерс са проучвали.
Разузнавателните данни, които включват договор за производство на новия дрон, фирмена кореспонденция относно производствения процес и финансови документи, показват, че IEMZ Kupol, дъщерно дружество на руския държавен производител на оръжия Almaz-Antey, е произвело повече от 2500 такива дрона за една година от юли 2023 г. до юли 2024 г., пише агенцията.
IEMZ Kupol и Almaz-Antey не са отговорили на искания за коментар. Министерството на отбраната на Русия не е отговорило на запитване от страна на агенцията за коментар, а китайското външно министерство посочва, че Пекин строго контролира износа на артикули с потенциално военно приложение, включително дронове.
Източниците на агенцията посочват, че дронове Garpiya са били разполагани срещу военни и цивилни цели в Украйна и са причинили щети по критична инфраструктура и цивилни и военни жертви.
Агенцията посочва, че източниците ѝ са показали изображения от Украйна на останки на дроновете. От Ройтерс са намерили информация, която затвърждава заключенията им, но не са успели да потвърдят независимо изображенията. Източниците са поискали освен това нито те, нито тяхната агенция да бъдат идентифицирани поради чувствителността на информацията, както и някои подробности от документите, например дати, да не се споменават.
Отклонение от иранската зависимост
Сомюъл Бендет, помощник-старши сътрудник в Центъра за нова американска сигурност, базиран във Вашингтон мозъчен тръст, коментира пред Ройтерс, че този дрон отбелязва отклонение от зависимостта на Русия от иранските проекти за дронове с голям обсег. „Това може да означава, че Русия вече може да разчита повече на вътрешно производство, както и, очевидно, на Китай, тъй като и двете страни в тази война зависят от много китайски компоненти за производство на дронове“, добавя той.
Иран е доставил повече от хиляда безпилотни самолета Shahed на Русия от началото на инвазията през февруари 2022 г., според президента на Украйна Володимир Зеленски. Те са използвани за изтощаване на украинската противовъздушна отбрана и удари по инфраструктура далеч от фронтовата линия.
Техеран многократно отрича да предоставя дронове на Русия за използване в Украйна.
Garpiya много прилича на Shahed, но има няколко отличителни черти, включително уникална перка с болтове и двигатели Limbach L-550 E, според данните на европейската агенция. Двигателят, който първоначално е проектиран и произведен от германска компания, сега се произвежда в Китай от местната фирма Xiamen Limbach. Компанията не е отговорила на искане за коментар.
От Ройтерс са прегледали договор на стойност над 1 млрд. рубли (10 млн. евро), подписан през първото тримесечие на 2023 г. между руското министерство на отбраната и Kupol за строителство на фабрика за производство на безпилотни самолети. Според разузнаването бивша циментова фабрика, разположена в Ижевск, Удмуртска република, Западна Русия, закупена от Kupol през 2020 г., се използва за производството на дроновете.
От Ройтерс са идентифицирали фабриката чрез видеа за производство на дронове, публикувани в приложението за съобщения Telegram.
Прототип на Garpiya е пуснат на пазара през първата половина на 2023 г. През втората половина на миналата година производството е достигнало няколко стотин дрона и се е удвоило до над 2000 през първата половина на 2024 г.
Корпоративните документи от второто тримесечие на 2023 г., прегледани от Ройтерс, показват, че доставчикът TSK Vektor е закупувал части от китайски компании за сглобяване в предприятието. Общо 800 китайски двигателя също е трябвало да бъдат доставени в новия завод. От TSK Vektor не са отговорили на запитване на агенцията за коментар.
Байдън е поискал от Конгреса разширяване на правомощията за подпомагане на Киев
Президентът на САЩ Джо Байдън е изпратил искане до Конгреса за разширяване на пълномощията за предоставяне на военна помощ на Украйна в размер на 5,8 млрд. долара. Това съобщава The Hill, като се позовава на източник от американската администрация.
Отбелязва се, че това искане трябва да бъде включено в резолюциите за продължаване на финансирането на правителството на САЩ след 30 септември, когато приключва фискалната година. Според източника, ако Конгресът не разшири пълномощията за предоставяне на оръжие на Киев, президентската администрация може да обяви еднократен пакет военна помощ за Украйна в същия обем, пише БГНЕС.
САЩ междувременно декларират, че не възнамеряват да стават страна в конфликта в Украйна и не възнамеряват да изпращат свои войски на украинска територия. Това заяви на брифинг говорителят на Държавния департамент на САЩ Матю Милър, цитиран от медии.
Байдън междувременно демонстрира, че явно не се е трогнал особено от предупрежденията на руския президент Владимир Путин, че НАТО ще влезе в директна война с Русия, ако на Украйна бъде позволено да обстрелва руската територия със западни далекобойни ракети.
„Не мисля много за Владимир Путин“, коментира американския президент по време на среща с британския премиеър Киър Стармър в Белия дом. Двамата обсъждаха дали да премахнат ограниченията на Киев за използване на доставено от Запада оръжие за поразяване на далечни цели на руска територия.
Белият дом, в лицето на говорителя Карин Жан-Пиер, обаче обвини руския лидер в опасна реторика заради изказването му от четвъртък.
Русия търси още боеприпаси от Северна Корея
Севернокорейският лидер Ким Чен Ун е разговарял с шефа на руската сигурност Сергей Шойгу, който е на посещение в Пхенян, съобщават държавните медии на Северна Корея.
Руският президент Владимир Путин посети Северна Корея през юни и подписа договор за взаимна отбрана с изолираната държава.
„Имаше широк обмен на мнения по въпросите на постоянното задълбочаване на стратегическия диалог между двете страни и засилването на сътрудничеството за защита на взаимните интереси на сигурността и относно регионалната и международна ситуация“, казват севернокорейските държавни медии за срещата, пише БГНЕС. Ким „потвърди, че правителството на КНДР ще разшири допълнително сътрудничеството“ с Русия въз основа на договора, който двете страни подписаха през юни, добавят държавните севернокорейски медии.
Съветът за сигурност на Русия също посочва на уебсайта си, че срещата на Шойгу с Ким ще "направи важен принос за прилагането" на пакта за отбрана. Шойгу оглави Съвета за сигурност на Русия, след като се оттегли от поста министър на отбраната през май.
Експертите отдавна смятат, че севернокорейски ракети са разположени в Украйна. Нов доклад на Conflict Armament Research тази седмица използва анализ на отломки, за да покаже, "че ракети, произведени тази година в Северна Корея, се използват в Украйна".
Москва има исторически връзки с Пхенян, откакто Съветският съюз помогна за основаването на Северна Корея. Двете страни силно затоплиха отношенията си след началото на офанзивата на Русия в Украйна през 2022 г., в резултат на която Кремъл скъса връзките със Запада.
На фронта остава горещо
В Украйна Одеса и Одеска област са атакувани с дронове. Сирените в украинския черноморски град са задействани в 00:57 часа, съобщава БТА.
По крайбрежието на Черно море кръжат 10 дрона, които постоянно маневрират, съобщават местните канали в приложението Telegram. На заплаха от атака са подложени градовете с прстанищна инфраструктура - Одеса, Черноморски, Южни, Вилково, Белгород, Днестровск, Затока.
Местните власти призовават населението да се укрие в безопасни места.
Атаки е имало и в Запорожка област, където са получени 15 сигнала за разрушаването на жилищни сгради и инфраструктурни обекти. Няма пострадали цивилни.
Експлозии са се чули тази нощ и в Киев при атаки с дронове.
Според президента на Украйна Володимир Зеленски Русия е изстреляла повече от 70 дрона Shahed срещу страната му тази нощ. Повечето от тях са свалени от противовъздушната отбрана.
Продължава и руската контраатака в Курска област на територията на Русия, пише агенцията Униан. Украинският военен наблюдател Константин Машовес изчислява, че в региона сега има от 33 хил. до 35 хил. руски военнослужещи.
Според Института за изследване на войната Русия ще трябва да вложи повече сили и средства за обратно завоюване на териториите ѝ, особено ако на фронта в Курска област се изпращат наборници без опит и с лошо обучение. Сега основната отговорност за битките в този район се носи от въздушнодесантни войски, които бяха прехвърлени от Украйна. Според експертите това потвърждава, че командването е готово да прехвърли повече "елитни" и бойни готови войски в региона.
Русия към 07:00 часа в събота, 14 септември 2024 г., държи 16 военни кораба в Черно море, седем от които са носители на крилати ракети „Калибър“ с общ залп до 48 ракети, според данни на военноморските и въоръжените сили на Украйна, цитирани от агенцията Укринформ. В Азовско море няма руски кораби. В Средиземно море има пет руски кораба, четири от които носят „Калибър“ с общ залп до 24 ракети.
Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна публикува данни, според които общите бойни загуби на руските войски на територията на страната възлизат на около 632 хил. души от началото на войната. Украинската армия е унищожила близо 8700 руски танка, над 17 хил. други бронирани бойни машини, над 18 хил. артилерийски системи, почти 370 самолета, над 24 600 единици автомобилно оборудване и др.
08:30 | 14.09.24 г.
