През последните дни различни украински военни части разпространяват в социалните мрежи видеа с нов дрон, наречен "Дракон", който изстрелва горяща смес, вероятно разтопени метални частици, достигаща температура от над 2000°С. След първите кадри, появили се в началото на седмицата, още няколко бригади показаха работата на новия дрон.
В описанието на едно от видеата, споделено от 116-а механизирана бригада, се казва, че тази военна част по принцип е против споделянето на подобни технологии онлайн, но сега прави изключение, за да потвърди, че новият дрон вече е на бойното поле.
Според анализите на Business Insider ефективността на това ново оръжие вероятно е ограничена до горски пояси, но от друга страна именно те са убежище и прикритие за военната техника и артилерията на бойното поле. Оценката е, че горящите метални частици вероятно успяват да неутрализират бронираната техника и танковете.
"Горящите снаряди" не са новост за бойното поле. От началото на войната Русия често е обвинявана, че използва фосфорни бомби на бойното поле, които са забранени от международни конвенции и по същество ефектът от тях е "огнен дъжд". Видеа с използване на подобни бомби имаше при обсадата на "Азовстал" през пролетта на 2022 година. Украински военни съобщаваха за използването на такива снаряди и при битката за Авдиевка в началото на тази година.
Атаки по енергийната инфраструктура са част от 60-годишна стратегия на КГБ за диверсия
Атаки по енергийни централи, петролопроводи и други обекти от енергийната инфраструктура са били в основата на доктрина на СССР от средата на 60-те години на миналия век за борба със Запада и страните от НАТО. Плановете, разработени от КГБ, стават ясни след разсекретяване на документи от Чехословакия, която също е била част от доктрината.
Според анализите на изследователя Даниела Ричтерова, специализирала в историята на шпионажа по времето на Студената война и част от екипа на Кралския колеж в Лондон, енергийни обекти, транспортна инфраструктура, пристанища и комуникации и дори редакции на медии са част от обектите, които с приоритет да бъдат атакувани от саботажни групи, които не могат да бъдат свързани с Москва. Едва тогава идват военните обекти и специализирани цели.
В списъците на КГБ например присъстват пристанищата в Ротердам и в Антверпен, които са едни от най-значимите за промишлеността и търговията на Европа, както и "хъбовете" на западната пропаганда - централата на Радио "Свободна Европа" в Мюнхен, където работят десетки дисиденти от съветския блок.
Военните анализатори от Defense Express отбелязват, че елементи от тази доктрина от съветско време са ясно видими в действията на Русия на територията на Украйна по време на пълномащабната война. Саботажните групи са заменени от стратегическите бомбардировачи Ту-95 и авиационни бомби. Основните цели са енергийните съоръжения, а доскоро под непрекъснат обстрел бяха и пристанищата на Черно море в Одеска и Миколаевска област, които са ключови за износа на Украйна в годините на войната.
Решението за удари със западни ракети по територии на Русия зависи само от четири държави
Само четири държави - САЩ, Великобритания, Франция и Германия, могат да разрешат удари с далекобойни ракети по територията на Русия, коментира украинският президент Володимир Зеленски по време на брифинг след посещението на ирландския премиер Саймън Харис в Киев.
"Решението не зависи от западните партньори, или дори от всички държави по света, а само от четири много конкретни държави - САЩ, Великобритания, Франция и Германия, които в момента дават или мога да ни дадат далекобойно оръжие, което да ни помогне да отблъснем Русия от нашата територия и да защитим живота на хората", заяви украинският държавен глава.
Зеленски и Харис подписаха 26-то двустранно споразумение за сигурност. Ирландия е неутрална държава, но се ангажира с подкрепа по дипломатически път, включително и за формулата за мир на Украйна и друга несмъртоносна помощ за страната.
Оставката на Кулеба вероятно е свързана с неуспешни преговори за удари по територията на Русия
Преди ден Украйна предприе най-мащабната промяна в правителството от началото на пълномащабната война, като оставка подаде и един от най-разпознаваемите на Запад министри - Дмитро Кулеба, отговарящ за външните работи. Според британското издание The Telegraph причината е неуспех при преговорите за разрешение за удари по руска територия със западни ракети. Кулеба имаше мисия и да договори системи за ПВО, а преди няколко дни той публикува съобщения в социалните мрежи, че изпълнението и на тези ангажименти се бави от западните партньори.
Към момента Върховната Рада отложи решението си за оставката на министъра, без да посочва причина за това. Беше одобрено напускането на другите министри, като за повечето от тях причината е, че ще заемат нови постове. За част от ротациите съобщи председателят на парламентарната група на управляващата партия "Слуга на народа" Давид Арахамия. Решенията са взети по време на заседание на партията, в което участие е взел и президента Володимир Зеленски.
Министърът на реинтеграцията Ирина Верешчук например става заместник на началника на Офиса на президента Андрий Ермак. Двамата работят заедно при договаряне на обмените на военнопленници. Министърът на стратегическата индустрия Александър Комишин също отива в Офиса на президента, където ще продължи да се занимава с военната промишленост. Неговото място заема Херман Сметанин.
Вицепремиерът и министър по европейската интеграция Олга Стафанишина пък ще оглави Министерството на правосъдието, ръководителят на Фонда за държавно имущество Виталий Ковал трябва да бъде новият министър на земеделието, но и неговата оставка не беше одобрена от депутатите при заседанието в сряда (4 септември).
Според публикацита на Арахамия новият външен министър ще бъде сегашния заместник на Кулеба - Андрий Сибиха.
Русия усилва натиска в още едно направление на източния фронт
Русия засилва натиска в още едно направление на фронта в Източна Украйна - Курахивското, което обаче е свързано с основната цел за последните месеци - превземането на гр. Покровск. Данните на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна за 924-я ден от началото на войната показват, че в тези две направления се водят близо две трети от битките на цялата фронтова линия.
През миналото денонощие в Покровското направление са регистрирани 52 бойни сблъсъка - основно към Воздвиженке, Зелене поле, Новохродивка и Хродивка, както и Селидово, Миколаивки и Миролюбивки. По данни на украинския Център за отбранителни стратегии настъплението е с малки групи - 3-6 души, които са подкрепени от разузнавателни дронове.
В Курахивското направление боевете са около Хеорхиевка, Костянтиновка и Краснохоривка, като ВСУ отчита 46 атаки.
Продължават опитите за превземане на Торецк, както и на Часов Яр (Краматорско направление), където атаките се извършват от малки щурмови групи до 8 души. В Харковска област са регистрирани само две атаки - към Вовчанск, но има активно използване на дронове камикадзе по украинските позиции.
В сводката на Генералния щаб за миналото денонощие са записани близо 180 битки на бойното поле, извършени са 72 въздушни удара, при които са използвани 100 авиационни бомби.
Министерството на отбраната на Русия съобщава за унищожени залпове от оръжие "Олха" и два дрона над Белгородска област, както и още три дрона над Курска област и още два - над Брянска област. Унищожени са и два морски дрона в Черо море. Местните власти в Новоросийск уточняват, че има атака по пристанището в града, а в социалните мрежи се отбелязват взривове и стрелба.
Опозиционни беларуски медии съобщават, че в ранните часове на 5 септември е била в дигната бойна авиация заради два дрона, изстреляни от Крим, летящи към територията на Беларус.
Операцията в Курска област продължава
Много е важно всички задачи за Курската операция да бъдат изпълнени, отбеляза украинският президент Володимир Зеленски във вечерното си обръщение за 924-я ден от войната. Според руски военни кореспонденти настъплението продължава и украинците записват успехи към Дуровка и към шосето 38К-030 на югоизток от Коренево. Има данни за изтегляне на руснаци от позициите край Малая Локня, за които имаше опасност да бъдат обкръжени.
Според изчисленията на украинския военен анализатор Олександър Коваленко руските защитници на областта се увеличават от около 10 хил. на 6 август до 35 хил. в началото на септември и въпреки това украинското настъпление не може да бъде спряно. За него това означава, че постепенно ще бъдат изтегляни части от фронтовата линия в Украйна.
За да си върне завоюваните площи, Русия трябва да изпрати поне 50 хил. войници. На този етап няма данни Москва да се готви за такава операция. В интервю за NBC преди ден Володимир Зеленски отбеляза, че на този етап Киев ще задържи тази територия, защото това е част от по-мащабен план, който да принуди Русия да преговаря за мир.
08:46 | 05.09.24 г.
