Украинските военни са в недоумение. Те очакваха по-голям и много по-свиреп отпор на изненадващото им нахлуване в района на Курск в Русия. И въпреки твърденията на контролираните от Кремъл медии за успешна съпротива, засега има малко доказателства за това. Защо обаче е така?
Дали това е признак за руска военна некомпетентност, която се прокрадва през цялата война? Дали армейските командири на Владимир Путин отделят време за натрупване на необходимите сили, за да избегнат отклоняването на твърде много части от фронтовите линии на Донецк? Ще има ли по-мащабен отговор – може би масирани ракетни удари или удари с дронове срещу Киев, или дори използването на тактическо ядрено оръжие за възпиране? Или може би просто човекът, когото е назначил да поеме отговорността, Алексей Дюмин, не бърза да изработи план?
Въпросът сега е какво ще направи президентът на Русия Владимир Путин, пише Politico.
Дюмин, от своя страна, не е за подценяване. Наричан от западните медии „телохранител на Путин“, той наистина е бил личен бодигард на руския лидер през 1999 г., преди да бъде повишен в заместник-началник на Федералната служба за охрана. Роден в Курск, той познава добре региона и е дълбоко свързан с руската армия, като баща му ръководи 4-ти отдел на Главното военномедицинско управление на Министерството на отбраната.
Дюмин учи във военно училище и след това инженерство, като се издига до заместник-началник на специалните сили на дирекцията на военното разузнаване (ГРУ) по време на анексирането на Крим. Смята се, че той е организирал бягството на бившия проруски президент на Украйна Виктор Янукович. Служил е като началник-щаб на руските сухопътни сили и като заместник-министър на отбраната, преди да стане непоколебим и ефективен губернатор на Тула през 2016 г.
Преместен в Кремъл по-рано тази година, някои виждат Дюмин като възможен наследник на Путин. Той е смятан за способен, безмилостен и студен - не много различен от своя шеф. Известно е също така, че е методичен - възможно обяснение за закъснението на руската контраофанзива.
Друго възможно обяснение обаче е, че Путин отново демонстрира парализа по време на криза, като дори изчезва от общественото полезрение – характеристика, която е присъща на Йосиф Сталин, който се оттегля в дачата си и остава в изолация, когато германските сили напредват към Съветския съюз през 1941 г.
Паралелът беше направен за първи път от московските критици на Путин по време на Covid-19. Скрит в имението си Ново-Огарьово в покрайнините на Москва, Путин до голяма степен отсъстваше, докато в столицата се водеше борба за ограничаване разпространението на вируса. Марк Галеоти, анализатор в британския Royal United Services Institute, тогава отбеляза навика на Путин да прехвърля някои сериозни предизвикателства, така че да станат проблем на някого другиго.
Това може да обясни модела, който се появява, когато предизвикани от човека или природата бедствия се случват в Русия. През 2000 г. той беше на почивка в резиденцията си в Сочи, когато атомната подводница Курск потъна в Баренцово море. В крайна сметка той се срещна с роднините на 118-те жертви, когато се разрази медийна буря около отсъствието му - и срещата не мина добре.
След това, през 2018 г., той беше критикуван за мудната реакция на огромен пожар в търговски център в сибирския град Кемерово, оставил най-малко 64 жертви, 41 от които деца. След бедствието той беше обвинен от опечалени семейства, че повтаря същата грешка.
Така че украинските лидери и командири сега са оставени да чакат евентуален отговор от Русия и да се чудят защо той отнема толкова време. Когато обаче става въпрос за следващите им ходове, те също имат някои неясноти. Трябва ли да останат и да се окопаят или да се оттеглят напълно, или пък да се оттеглят само частично и да създадат буферна зона?
Ако Украйна смята, че може да принуди Путин да отклони значителна работна сила и оборудване от по-важния стратегически Донецк, където Русия сега е на 15 километра от град Покровск, Киев може да се изкуши да разшири зоната на руска територия, която контролира. Пенсионираният армейски генерал Марк Кимит, бивш помощник-държавен секретар на САЩ по политическите и военните въпроси, се страхува от последствията, ако Украйна избере да направи това.
„Основното ми притеснение е дали някой от руските генерали е чел книгите или изучавал всяка от битките на техните предшественици от Втората световна война, те ще се опитат да обкръжат атакуващите сили, или с „щипка“ в Русия, или с по-дълбоко обгръщане в Украйна“, коментира той пред Politico. „Ако това се случи и те успеят да завършат обкръжението, руснаците ще „намалят силите“, както направиха с германската Шеста армия при Сталинград“, добавя той.
10:32 | 20.08.24 г.
