В ранните часове на 3 август Русия отново е под масиран обстрел с дронове. Губернаторът на Ростовска област Василий Голубьов съобщава за унищожени 55 дрона и паднали отломки в складови помещения в Каменски и Морозовски район. В Морозовск се намира военна авиобаза, която вече на два пъти беше атакувана с дронове в последните дни. Според съобщения в социалините мрежи и днес тя отново е на прицел и има огромен пожар, гори и склад с оръжия и петролна база.
В Каменския район гори завод "Атлас", в който има база за съхранение на петролни продукти на "Росрезерва".
Според Министерството на отбраната на Русия тази нощ са свалени 36 дрона над Ростовска област, 17 над Орловска, 8 над Курска и 9 над Белгороддска област. Свалени са и по един дрон над Азовско море, Краснодарския край и Воронежка област.
Това е поредната операция на украинските военни. Преди дни дронове извършиха един от най-впечатляващите си удари, поразявайки цел на 1800 км от границата с Русия - и то военната база "Оленя" на стратегически бомбардировачи. При удара бяха нанесени щети по два Ту-22. Тези операции показват колко свободно летят дроновете над страната, а според военният анализатор Джордж Барос от Института за изучаване на войната (ISW) причината е, че Русия неглижира зоните, които не са в близост до фронтовата линия.
Пред Business Insider експертът отбелязва, че системите за ПВО на Русия са добри и прихващат и унищожават украинските самолети и ракети, но когато дроновете успяват да пробият защитата им, след това летят безпрепяствано. Това се случва често и от пролетта Украйна извърши множество атаки по различни цели - рафинерии и петролни бази, енергийни съоръжения, а през миналия месец и по няколко авиобази.
През последните месец Украйна нанася удари и по системи за ПВО, включително и със западни ракети по окупирания Крим. По непотвърдени данни при последната атака в ранните часове на 2 август са унищожени четири пускови установки С-400 на полуострова.
Това намалява резервите и кара руснаците да избират какво да защитят с приоритет. Също така дава голямо предимство за Украйна, което може да се увеличи с влизането на изтребителите F-16 в боя.
Русия опитва да изтегли резервите на Украйна с операцията в Харковска област
С операцията си в Харковска област Русия опитва да попречи на Украйна да създаде резерв от жива сила, който да използва в настъпление през следващите месеци, коментират украински военни, цитирани от ISW. За да ограничат настъплението, украинците пренасочиха и части от други фронтови линии, което отслаби позициите им и ограничи възможностите за овладяване на инициативата.
В същото време украинските анализатори от DeepState съобщават, че и руснаците непрекъснато изпращат подкрепления в Харковска област. Сводката на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна за 891-я ден на войната показва, че сериозна промяна на фронтовата линия в това направление няма. Водят се позиционни боеве край Хлибоке, Тихе, Липци и Вовчанск. През изминалото денонощие в района са регистрирани шест директни бойни сблъсъка, основно във Вовчанск.
Най-интензивни остават боевете в Покровското направление, където са регистрирани 36 атаки - основно по позиции в и около Новоселивка Перша, Желане, Иванивка и Калинове.
Геолокализирани кадри показват настъпление на руските части към Торецк и Зализне. По данни на руски военни кореспонденти украинците са извършили контраатаки и са си върнали позиции, пленявайки руски военни, но потвърждение на тази информация липсва. По данни на ВСУ в Торецкото направление са регистрирани 24 директни бойни сблъсъка. Продължават и опитите за превземане на Часов Яр и атаките в това направление (Краматорското) са 12. Регистриран е натиск и към Иванивске и Клищиевка.
Активността на бойните действия остава висока като през изминалото денонощие са регистрирани 123 сблъсъка, 80 въздушни удара, при които са използани 114 авиационни бомби и повече от 600 дрона. Обстрелвани са позиции на военните на фронтовата линия, както и населени места в близост до военните действия.
ВВС на Украйна съобщава за атака с 29 дрона и две ракети Х-31 по обекти на територията на Украйна през нощта. Украинските военни са успели да свалят 24 от дроновете.
Ръководството на компанията, оперираща Кримския мост, съобщава в последните дни за огромни задръствания - към 6 часа на 3 август повече от 1000 превозни средства чакат да преминат през съоръжението от руска територия в посока към Керч. Мостът периодично се затваря при опасност от въздушна атака.
В Русия се опасяват, че мостът е желана цел на украинците, а с идването на F-16 рисковете за него се увеличават. В интервю ръкводителят на военното разузнаване на Украйна Кирило Буданов не изключи възможността действително да има подобна операция.
В Украйна са притеснени от обмена на затворници между Запада и Русия
Украинските власти са притеснени от обмена, който беше извършен преди дни - той отговаря на опасенията им, че Западът и Русия могат да започнат преговори за бъдещето на страната им, на които те няма да участват, пише The Washington Post. Изявленията от Белия дом официално са, че преговорите нямат нищо общо с войната в Украйна, а представители на украинските власти отбелязват, че позициите на страната им са по-добри и трудно могат да бъдат заобиколени.
Изданието обаче посочва, че Украйна е силно зависима и оцелява благодарение на западната помощ и предоставянето на оръжия, и ако тази "логистична линия" бъде отрязана, страната ще бъде в голяма беда. Сега новините, че обменът е факт след продължили месеци преговори между Москва и Вашингтон (с личното участие на президента Джо Байдън), предизвиква напрежение в Киев.
Според WP преди 10 години европейските партньори на Украйна са принудили тогавашния президент Петро Порошенко да подпише Минските споразумения при неизгодни за страната условия и опасенията са, че и днес това може да се повтори.
Украинците са готови за мирни преговори, но не и да се откажат от територии
Отказът от територии е нарушение на Конституцията и само украинският народ може да се произнесе за това, коментира в началото на август украинският президент Володимир Зеленски в интервю за френски медии. Данните от последното проучване на общественото мнение в страната са категорични - 57% казват, че трябва да има преговори за мир и броят им расте с 15 пункта спрямо ноември 2023 година.
Но също така 66% от анкетираните украински граждани смятат за "изцяло приемливо" войната да приключи в границите през 2014 г., включително Крим и Донбас, тоест международно признатите граници на Украйна и без загуба на територия. За още 19% това положение е "по-скоро приемливо". В контролен въпрос 60% от украниците смятат за "изцяло неприемливо" войната да свърши при днешното положение, или без четири области и Крим. За "по-скоро неприемливо" смятат това предложени още 17% от анкетираните.
Данните показват, че около половината украинци смятат за изцяло неприемливи и ограниченията за влизане в НАТО и ЕС в замяна на мир с Русия.
Проучването е проведено в периода 8-25 май и в него са участвали 2508 души. Авторите на проучването от Националния демократичен институт и Киевския международен институт по социология обелязват, че от допитването са изключени единствено хората от окупираните преди 2022 година територии - Крим и части от Донбас. В анкетата участват украинци, живеещи на територии, над които Русия взе контрол след февруари 2022 година, ако се чустват достатъчно сигурни, за да отговорят на въпросите, се казва още в методологията.
Украйна ще получи втората си корвета от Турция в началото на 2027 г.
На 1 август беше пусната по вода корветата клас Ada "Хетман Иван Виговский". Тя беше поръчана на през 2020 година и строителството ѝ започна през 2022 година. Корабът ще бъде предаден на украинските Военноморски сили в началото на 2027 година.
Корветата е втората по проекта, който изпълнява турската корабостроителна компания STM. Първата "Хетман Иван Мазепа" беше пусната на вода през май и в момента е в процес на водни изпитания. Очаква се да бъде предадена на Украйна в края на 2026 г.
Украйна загуби целия си военен флот с окупацията на Севастопол през 2014 година. С помощта на морски дронове и собствени и западни ракети обаче страната удържа трудна победа в Черно море и принуди Русия да изтегли своя боен флот от Крим. Двете корвети ще бъдат използвани за мисии в Черно и Азовско море, както и в Средиземно море, уточняват от офиса на украинския президент.
09:17 | 03.08.24 г.
