Как германското правно страшилище пречи на Европа да отговори на Путин

Европейските страни, които настояват за съвместни заеми за финансиране на общи проекти, отдавна са възпрепятствани от германската опозиция.

Германското правителство си има собствено плашило – Федералният конституционен съд, пише Bloomberg. Неприязънта на съдиите към новите дългове се подчертава от германските лидери, които унищожават ентусиазма на другите членки на Европейския съюз (ЕС) за съвместно справяне с общите проблеми.

Маневрирането на президента на Русия Владимир Путин на прага на континента съсредоточи европейските служители върху това, което може да е най-неизбежният от тези проблеми - и най-скъпият. Засилването на сигурността на ЕС с цел възпиране на Русия идва с цена, която започва от 100 млрд. евро, според Кая Калас, топ дипломатът на ЕС.

Истинската цена за поставянето на континента на по-сигурна военна основа може да достигне два или три пъти повече, според високопоставен служител в сферата на отбраната, който е пожелал да остане анонимен.

В този контекст това помага на лидерите на най-богатата и понякога най-пестелива страна в блока да обвиняват съдиите. Това е убедителен аргумент: в края на краищата това е същият орган, който през ноември торпилира бюджетните планове на правителството.

Ако Доналд Тръмп – който гласно критикува как Европа разчита на военната щедрост на САЩ, победи на американските президентски избори през ноември, този отказ да се обмисли издаване на съвместен дълг за засилване на отбранителните способности би представлявало опасно самодоволство, според Мориц Шуларик, ръководител на Института за световна икономика в Кил.

„Бюджетната политика на Германия в момента представлява риск за сигурността на Европа“, казва той. Липсата на подготвеност на континента беше разкрита от нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. и докато страните се надпреварваха да изграждат своите индивидуални отбранителни способности, предложенията за целия континент придобиха ограничена сила - въпреки високите залози.

В Германия пречките се простират извън юрисдикцията на съда в Карлсруе. „Партийните политически съображения със сигурността също играят роля“, добавя Шуларик.

Самият министър на финансите на страната Кристиан Линднер е категорично против увеличаването на дълга на ЕС. Поне по този въпрос той и коалиционният му партньор - канцлерът Олаф Шолц, изглежда са на едно мнение.

„Искам ли да приема, че емитираме държавни облигации, така наречените еврооблигации, за финансиране на отбраната? Отговорът е не“, коментира Шолц пред репортери през юни, по време на среща с другите европейски лидери.

Докато министърът на икономиката на Испания Карлос Куерпо каза пред Bloomberg по-рано тази година, че ЕС трябва да намери механизъм, който да е приемлив за облечените в червено съдии в Карлсруе, правните експерти от страната не са толкова сигурни.

Първата сесия на новия парламент на Европейския съюз в Страсбург миналата седмица съживи въпроса дали върховният съд на Германия може да бъде убеден да се включи в съвместната игра. Полша, една от страните с най-голям принос в отбраната на блока, планира да постави съвместни заеми за тази цел в дневния ред, когато поеме ротационното председателство на ЕС през януари.

„Бих била внимателна с всякакви прогнози за това как федералният конституционен съд ще отсъди този случай“, коментира Корнелия Мангер-Нестлер, професор по право в Университета за приложни науки HTWK в Лайпциг. „По отношение на отбраната има много неясни правомощия на ниво ЕС“, допълва тя.

Федералният конституционен съд в Карлсруе има дълга традиция да контролира лимитите на вноските на Германия за набиране на многонационални дългове. По време на финансовата криза почти всяка стъпка за спасяване на еврото попадаше пред съдиите. Докато правителството официално печелеше всички тези дела, съдиите редовно изразяваха възражения и придаваха условия, за да дадат думата на националния парламент. Тези случаи станаха известни като решенията „да, но“.

Мангер-Нестлер и професорът по конституционно право Александър Тиле, който преподава в базираното в Берлин BSP Business and Law School, коментират в отделни интервюта за Bloomberg, че компетентността на индустриалната политика на ЕС би била по-правдоподобна основа, тъй като това е област, в която Брюксел има юрисдикция. Блокът може да разчита на това, за да създаде своя собствена отбранителна индустрия, въпреки че подобен подход също може е съпътстван от сериозни спорове.

Според двамата това ще е половината от битката. Правомощията на индустриалната политика просто предвиждат къде ЕС може да харчи парите си. Съвсем отделен е въпросът как ще набере средствата.

Съдиите в Германия са склонни към все по-рестриктивен поглед върху фискалните правила, казва Тиле. Матиас Руферт, професор в Берлинския университет Хумболт, смята, че други механизми за финансиране, които не разчитат на дълг, могат да бъдат по-бързи: като Европейския механизъм за подпомагане на мира, инструмент, в който държавите членки правят вноски. Подобен подход може също така да успокои властите в Берлин, които се противопоставят на съвместния дълг както по политически, така и по правни причини.