fallback

Ще може ли Русия да избегне истинска мобилизация?

Майк Помпео показа другата неприятната за Русия версия на Тръмп за мир в Украйна

09:07 | 27.07.24 г. 23
Автор - снимка
Създател

Към края на 2024 г. Русия планира да има 690 хил. военни на фронта в Украйна, коментира главнокомандващият на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) ген. Олександър Сирский в интервю за The Guardian, публикувано преди няколко дни. През май руският президент Владимир Путин също заяви, че за войната в Украйна са насочени към 700 хил. военни - заедно с разположените в тила и резервите, припомня и Институтът за изучаване на войната (ISW). В плановете на вече бившия военен министър Сергей Шойгу бяха осигуряването на близо 750 хил. души за фронта към края на 2024 г.

На пръв поглед това предвещава ново масирано настъпление, но доколко реална е тази опасност - анализират украинските военни наблюдатели.

Олександър Коваленко прави аналогия с началото на пълномащабната война през февруари 2022 г., когато на територията на Украйна навлязоха около 180 хил. души и те бързо успяха да окупрат повече от 63 хил. кв. километра. Но става въпрос за професионални военни - тренирани и с боен опит. Към края на 2023 г. броят на руските военни вече е 450 хил., а превзетите територии са 683 кв. километра. За първото полугодие броят им се увеличава до 530 хил. при окупирани 752 кв. километра.

Тези данни са показателни за анализатора - Москва се нуждае от по-голяма численост на фронтовата линия не защото готви нова мащабна офанзива, а защото трябва да удържи окупираните територии. Според анализатора причината е не само, че руската армия губи своите професионални военни и воюва до голяма степен с доброволци, записали се в армията заради огромните суми, които им плаща държавата, а и защото започва да изпитва недостиг и на техника и опитва да компенира това с жива сила.

И Коваленко, и Констянтин Машовец са категорични, че Русия вече трудно си набавя военните за фронтовата линия и за увеличаването на броя им ще е нужна официална мобилизация, дори и частична. От Кремъл опитват да отложат този момент, тъй като предишната през септември 2022 г. беше приета много остро от обществото.

От началото на седмицата регионалните власти в Москва вече предлагат еднократен бонус от 1,9 млн. рубли (22 хил. долара) за новите доброволци, с което сумата, която записалите се за война получават през първата година, надхвърля 5,2 млн. рубли (60,5 хил. долара).

В момента минималната заплата за руските военнослужещи е 210 хил. рубли (2,4 хил. долара) при средна заплата според Росстат 73 хил. рубли (850 долара). Това е особено атрактивно за младите мъже в по-изостаналите руски региони, където заплатите са много  под средното за страната, както и за  хората с натрупани дългове, пише The Moscow Times.

Регионалните власти в други руски области също предлагат собствена система от бонуси, за да привлекат доброволци, включително безплатни социални услуги за семействата им, еднократно плащане (обикновено в размер на около 1 млн. - 1,5 млн. рубли, или между 11 хил. и 17 хил. долара), както и 100 хил. рубли (1160 долара) за записалите свой близък или приятел в пунктовете за набиране на доброволци. Семействата на загиналите и ранените войници също получават компенсации.

Според редица анализатори увеличаването на сумите, които получават доброволците, е свидетелство, че Русия все по-трудно набира нужните военни за фронтовата линия. Според тях, за да постигне целите от 700 хил. души за фронтовата линия, а и да покриват ежемесечните загуби, Москва отново трябва да обяви макар и частична мобилизация до края на годината.

По думите на украинския президент Володимир Зеленски страната има подготвени резерви - 14 бригади, за които обаче не достига оборудване. Според стандартите числеността на една бригада е между 3 хил. и 5 хил. души, или  в резерв Украйна може да разполага с между 40 хил. и 70 хил. души - подготвени и сформирани преди време, но не напълно окомплектовани военни.

Преди няколко месеца бяха променини правилата за мобилизацията - основно беше намалена възрастта за мобилизация от 27 на 25 години, и според оценки на военни анализатори в момента няма недостиг на жива сила за ВСУ.

Бойните действия остават с висока интензивност

Междувременно сводката на Генералния щаб на ВСУ за 884-ия ден от началото на пълномащабната война показва, че интензивността на бойното поле остава висока. Русия е в офанзива от октомври 2023 г., взимайки кратки оперативни паузи за прегрупиране.

През миналото денонощие са регистрирани  122 директни бойни сблъсъка, 70 въздушни атаки, при които са използвани 117 авиационни бомби. По данни на руски военни наблюдатели няколко от тях са насочени към Билопиля (Сумска област), където според ГУР може да бъде следващият опит за пробив на украинските позиции.

Най-активни са боевете в Покровското направление, където са отблъснати 37 атаки, основно около Новоолександривка, Калинове, Новоселивка Перша и Веселе. Няма данни за сществена промяна на фронтовата линия около Часов Яр (Краматорско направление), който беше посочен като основна цел за руските военни след падането на Авдиевка.

В Харковска област са регистрирани 10 атаки по позиции във Вовчанск, Хлибоке, Тихе и Слобожанске.

Има данни, че Украйна успешно е изтеглила частите си, заплашени от обкръжение край Прогрес. ВСУ съобщава и за проверка на сигнали за нарушения в 59-та механизирана бригада, която показа, че има "управленски решения, които могат да повлияят негативно върху бойните действия". От военното ръководство посочват, че отделни командири на бригадата ще бъдат изправени пред правосъдието.

Пораженията по летище Саки (Крим) все още се уточняват - в предишни дни на мястото са били разположени до 16 самолета Су-34 и Су-35. ВСУ потвърди за атаката, извършена в ранните часове на 26 юли, а според публикации в социалните мрежи при нея са използвани четири ракети ATACMS, като две от тях са свалени от руските системи за ПВО. По непотвърдена информация е унищожен склад с ракети, използвани за удари по територията на Украйна, система за ПВО и радиолокационна станция.

"Всяка унищожена руска авиобаза, всеки унищожен руски военен самолет - независимо дали на земята, или във въздуха, означава спасяване на укроински животи", отбеляза и украинският президент в своето вечерно обръщение.

Министерството на отбраната на Русия съобщи за седем свалени дрона над Рязанска област в ранните часове на 27 юли. Кадри в социалните мрежи показват, че атаката  е насочена към местната авиобаза Дягилево и рафинерия. Общо през нощта срещу 27 юли са унищожени почти 40 дрона, от които 21 над Брянска област, сочат още данните на институцията.

Русия вече е подготвена за удари със западни ракети на нейна територия

Според данни от спътникови снимки, анализирани от OSINT, Русия вече е преместила своите по-ценни въздушни активи навътре на руска територия, прикривайки ги от евентуални удари с западни ракети, ако Киев в крайна сметка получи разрешение за това.

След началото на офанзивата в Харковска област Украйна получи частично разрешение за атаки по военни цели на руска територия, но не и с ракети. Украинците настояват за разрешение за удари по военни летища, за да намалят броя на авиационните бомби, които  обстрелват позиции на фронта и населените места около фронтовата линия.

Майк Помпео показа неприятната за Русия страна на плана за мир на Тръмп

Според бившия държавен секретар на САЩ Майк Помпео планът на Доналд Тръмп за край на войната може да не се хареса на Русия. Според публикация в The Wall Street Journal идеята на бившия президент може да изглежда така: предоставяне на лендлийз  за Украйна на стойност 500 млрд. долара, премахване на всички ограничения за удари по руска територия, както и да бъдат въведени "истински" санкции, а не само такива, които звучат добре "на хартия".

Според Помпео няма никакви доказателства, че Тръмп ще настоява за капитулацията на Украйна и отказ от територии и членството в НАТО. Той коментира още, че именно Доналд Тръмп премахна някои от ограниченията за доставки на американски оръжия на Украйна (ракети Javelin през 2018 г.).

В плана се предвижда още подобряване на отношенията със Саудитска Арабия и Израел, както и използване на натиск от партньори в Близкия изток към Русия за спиране на войната.

Доналд Тръмп съобщи преди месеци, че може да спре войната за 24 часа, комуникирайки с двете страни. Според анализатори това може да стане като САЩ предупредят Русия, че ще въоръжат максимално Украйна, а на Украйна ще посочат, че ще спрат доставките на оръжие и така чрез натиск върху двете воюващи страни Вашингтон ще ги принуди да преговарят.

Бившият премиер на Великобритания Борис Джонсън написа своя статия в британско издание след среща с Тръмп, според която Украйна ще трябва да се съгласи на някои отстъпки, за да бъде сложен край на войната, включително от територии, които обаче да си върне по дипломатически път, отказ от членството в НАТО, намаляване на армията, но предоставянето на въоръжение, за да бъде избегнато повторно настъпление.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 09:34 | 27.07.24 г.
fallback
Още от Сигурност и отбрана виж още