В късните часове на 13 април Иран изстреля стотици дронове и ракети (общо повече от 300 въздушни цели) срещу Израел. Няколко часа по-късно съобщи, че това е отговорът на израелската атака срещу дипломатическата им мисия в Дамаск (Сирия), при която загинаха високопоставени военни от Иранския революционна гвардия.
Според изявлението атаката е предупреждение за Израел и при нужда може да бъде повторена в още по-голям размер. САЩ и съюзниците им в региона оказаха съществена подкрепа при отразяването на атаката, но президента Джо Байдън беше категоричен, че помощ за атака към Иран няма да има.
Опасенията в САЩ са, че атаката на Иран изтрива много "червени линии" в региона, които караха Израел да се въздържа, пише The Wall Street Journal. Сега не е изключено в отговор да бъдат атакувани обекти от ядрената програма на Иран и това да ескалира напрежението и да доведе до открита война между двете държави.
Иран и Израел нямат обща граница - на изстреляните от Техеран дронове отне часове, за да доближат до въздушното пространство на Израел, като по пътя си бяха унищожени от въздушните сили на Израел, САЩ и съюзниците в региона. Според данни на израелските власти САЩ са помогнали за свалянето на поне 75 дрона (от общо 185 изстреляни) и няколко балистични ракети (от общо 110). Иран изстреля и 36 крилати ракети по цели в Израел, като нито една от въздушните цели не е навлязла във въздушното пространство на Израел, съобщиха израелските военни.
Тактиката на въздушната атаката на Иран не е голяма изненада - по този "сценарий" Русия обстрелва Украйна вече повече от две години. Първоначално се изстрелва залп от дронове, а след това и ракети от различни видове. Изтощената ПВО на Украйна обаче вече започна да пропуска все по-голям брой ракети, но с дроновете успехите остават, макар и заради близостта те се свалят над градовете и отломките им също причиняват щети.
Иран обаче изглежда притежава и добър арсенал от балистични и крилати ракети с голям обсег на действие, отбелязва още Bloomberg. Агенцията отбелязва, че Израел изгради през 2011 година своя защитен "Железен купол", с който отразява ракетни атаки, но с по-малка далекобойност.
Сухопътна атака
Макар и без обща граница сухопътна атака от Иран към Израел не може да бъде изключена, пише още агенцията. Това може да стане с помощта на съюзниците на Техеран в Ливан и Сирия. Най-близките партньори на Техеран са шиитите в Ливан, Ирак, Сирия и Йемен. Те получават финансова и военна помощ , включително и обучение на военни, от Иран.
Най-вероятен участник в директна война в Израел е "Хизбула" - движението на няколко пъти обстрелва позиции в Израел от Ливан след атаките на "Хамас" на 7 октомври. Според анализатори от израелските служби "Хизбула" притежава богат арсенал от повече от 70 хил. ракети от различен тип, включително и далекобойни и високоточни.
На правителствено ниво Иран има подкрепата само на Сирия в целия регион. В останалите части съюзниците са военни групировки, имащи контрол над части от териториите на държавите. Сирийският президент Башар Асад обаче едва ли би би в голяма помощ на Техеран на фона на водещата се от 2011 година война на територията на страната му.
Иран има още един много силен съюзник в последните две години - Русия. Заради нейната лична война в Украйна също трудно може да се очаква директна военна подкрепа. Украинският Център за стратегическа отбрана обаче докладва, че се планира ротация в Сирия и част от руските части там ще бъдат изпратени в Украйна за подсилване на фронта около Часов Яр. Москва може да окаже и силна дипломатическа подкрепа, още повече, че в официалната позиция на Министерството на външните работи липсва осъждане на ударите на Иран. В изявлението се посочва, че то е в отговор на атаката срещу дипломатическата мисия на Иран в Дамаск, което Москва остро критикува.
"Призоваваме всички замесени страни към сдържаност", пише институцията, оглавявана от Сергей Лавров.
Китай също оказва икономическа подкрепа на Техеран, купувайки петрол от страната, когато западните санкции бяха в сила. Сега Пекин купува и руски петрол.
Но Израел има на своя страна САЩ и се очаква през предстоящата седмица Камарата на представителите да разгледа и предостави бавената с месеци военна помощ за Израел. Пакетът е обвързан с Украйна, но на този етап няма яснота дали ще бъде разгледан така или разделен, каквито сигнали се появиха в последните дни.
Министерството на външните работи на Украйна също остро осъди иранските атаки срещу Израел. "Подобни действия са напълно неприемливи, безотговорни и крият риск от безпрецедентна по-нататъшна ескалация на ситуацията в Близкия изток", се казва в изявление на институцията, в което се отбелязва още, че трябва да бъдат впрегнати всички сили за защитата на глобалните граници на демокрацията.
Реакциите на Арабския свят
Интересни ще бъдат реакциите на Арабския свят при евентуална открита война. Всички те ще бъдат в доста трудно положение, след като четири от водещите страни подписаха мирно споразумение с Израел през 2020 година. Действително тогава те бяха обединени срещу Иран, но едва ли някоя държава в Близкия изток ще застане до Израел при война с Иран.
Надеждите на всички са напрежението в региона да се нормализира и вероятно активно се работи със съюзниците, като например Саудитска Арабия, която да помогне за избягване на конфликт. Но в същото време Израел съобщи, че заради ударите на Иран "Хамас" са отказали предложение за п рекратяване на огъня в Ивицата Газа.
13:11 | 14.04.24 г.
