Туризмът в Сицилия изживява икономически бум благодарение на сериали като „Белият лотос“ на НВО, който показа забележителни гледки от острова. Но известният подземен живот на древния остров остава незасегнат от притока на нови пари. Всъщност, организираната престъпност просто разнообрази активността си и стана по-преплетена с икономиката на светло.
По време на скорошно пътуване до Сицилия контрастът между процъфтяващия туристически сектор и влошаването на други бе също толкова силен, колкото съм виждала през повече от 20 години отразяване на острова, пише колумнистката на Bloomberg Рейчъл Сандерсън в материал.
В Палермо пиацата около катедралата кипи от живот. На по-малко от 10 мин. ходене пеша изгорени коли са наредени на жилищна улица пред порутени многоетажни жилищни сгради. В Таормина, с нейния гръкоримски театър и изглед към Етна, местните казват, че новите магазини на Louis Vuitton и Prada са привлекли по-платежоспособни посетители в града, който е в центъра на втория сезон на хитовия сериал по НВО. И все пак, надолу по хълма и по крайбрежието купчини отпадъци правят някои плажове неизползваеми.
Сицилия и организираната престъпност – „Коза ностра“ – са синоними от края на 19 в. Жестокостите намаляха в последните години след агресивната кампания на полицията в отговор на бомбената атака от 1992 г. край Палермо, убила Паоло Борселино и Джовани Фалконе. Но според някои магистрати причината е и защото сицилианската мафия и калабрийската конкуренция – „Ндрангета“, са станали по-изпипани, следвайки парите към наркотици, проституция и трафик на хора, а не към открит конфликт с властите.
Но след пандемията се развива нова тенденция, която е предупреждение за цяла Европа. Макар гангстерите да продължават да следват парите към големите градове, те се възползват и от растящото неравенство и поляризация, за да подкопаят отслабващата и задлъжняла италианска държава.
Микеле Рикарди, заместник директор и старши изследовател на миланския институт Transcrime, казва, че традиционното разделение в Италия между богатия север и бедния юг започва да се прекъсва от ново противопоставяне: между най-големите и успешни градове и останалата част на страната. В Сицилия това се изразява в съживяване на красивите туристически градове, където най-богатите – опитващи се да отключат щедрите данъчни облекчения в страната в замяна на инвестиции – купуват огромни апартаменти. Но извън тези процъфтяващи зони налице е „икономическа, социална и културна деградация“, казва Рикарди.
Тази деградация, така видима из задните улички на Палермо, осигурява основата за фамилиите и мрежите на сицилианската „Коза ностра“ да заемат място.
Съдебно дело в Палермо дава поглед върху това как пипалата на организираната престъпност достигат по-фино и всеобхватно до социалната и икономическа тъкан на страната. В рамките му 31 собственици на бизнеси от югоизточния квартал на Палермо „Бранкачио“ – на кратко пешеходно разстояние от центъра, са обвинени в спомагателство и подбудителство на местен гангстер. Обвинените са съдени заради това, че са отрекли да са плащали подкупи за защита на „Коза ностра“, въпреки че са били записани от полицията с подслушвателни устройства как признават да са го правили. От местната прокуратура посочват, че делото е така ключово, защото – смятат те – не страхът спира собствениците да признаят за плащанията, а съучастието. В замяна те получават преференциални сделки за стоки, правни услуги, заеми или дори социални услуги.
Рикарди от Тranscrime казва, че услугите за фалшиво фактуриране се радват на огромен успех в „Коза ностра“. Ако се опитвате да свиете разходите, за да подкрепите бизнеса си в по-трудни икономически условия, единият начин е да плащате по-малко данъци. Тук на сцената излизат фалшивите фактури. И това е станало толкова широкоразпространено, че „има все по-тясна и по-тясна връзка между данъчните и финансовите престъпления“, посочва Рикарди. Заобикалянето на данъчните закони разпалва цикъл, при който все по-малко капитал е наличен за инвестиция в така или иначе маргинализирани общности, правейки ги още по-малко привлекателни за чуждестранни инвеститори и платежоспособни туристи и обвързвайки ги още по-тясно със сенчестата икономика. (Оценките за сенчестата икономика в Италия варират широко – от около 10% до една трета от брутния вътрешен продукт.)
Това обаче не е само сицилиански феномен. Същото казва и Алесандра Долчи, един от водещите италиански прокурори в борбата с мафията в Милано. Тя наблюдава същата растяща пропаст между вътрешната част и периферията във втория по големина град в Италия. Долчи настоява, че „за да се преборим с организираната престъпност ние също така трябва да се борим с икономиката на укриването на данъци“. Тя дори разказва история за гангстер, който ѝ признава, че прави повече пари от бизнеса си с фалшиви фактури, отколкото от трафик на наркотици. Бонус, според него, е това, че за властите е по-трудно да проследят документите, отколкото наркотиците, казва Долчи.
Обратно в Палермо Маурицио де Лучиа е прокурорът, който води разследването, довело до ареста на мафиотския бос Матео Месина Денаро миналата година след 30 години в бягство. Денаро – убиец, който се хвалеше, че жертвите му могат „да напълнят гробище“, се смяташе за кръстник като по филмите, реликва от традицията на италианската мафия на жестокост и тероризъм.
Днес обаче проникването на мафията е по-фино, не толкова кърваво и по-стабилно икономически. Де Лучиа също смята, че неплащането на данъци се превръща във водещ фронт в битката срещу организираната престъпност.
Всичко това е припомняне, че мрачната оплетеност на сицилианската идилия не е само част от високобюджетни сериали. Това е реалният живот и по тази причина това е още по-страшно.
14:34 | 11.04.24 г.
