Една реплика на водещия кандидат за номинация на републиканците за президент на САЩ Доналд Тръмп разтърси НАТО и европейските съюзници. По време на среща с избиратели в Южна Каролина той каза, че би насърчил Русия "да прави каквото си поиска" с членове на Алианса, които не си плащат. Вероятно той има предвид членовете, които не изпълняват задължението си да харчат поне 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) за отбрана.
Тази цел беше поставена по време на среща на министрите на отбраната през 2006 година. През 2023 година общите разходи за отбрана на САЩ достигнаха 860 млрд. долара, или почти 3,5% от БВП.
Не са много членовете на НАТО, които изпълняват това условие - около 10 от общо 31. Но дали действително американският президент има силата да откаже активирането на чл. 5, на който всъщност лежи цялостната концепция за колективна защита на Запада? The Washington Post коментира, че като върховен главнокомандващ американският президент действително е този, който решава дали и къде американските войници да влязат в битка, включително и за защита на САЩ.
Що се отнася до НАТО чл. 5 търпи тълкувание - текстовете предвиждат организацията да предприеме "действия, каквито сметне за необходимо", и според военни анализатори тази широка формулировка позволява на членовете например да не се намесят, ако техен съюзник всъщност провокира конфликт. Именно на такова тълкувание може да се позоват в Белия дом, за да откажат подкрепа за друга държава от Алианса. Но досега беше немислимо да се предположи, че именно САЩ ще изоставят член на НАТО и свой съюзник, коментира Джефри Ларсън, директор на звеното за проучвания в Колежа по отбрана на НАТО.
Според него, ако Вашингтон откаже подкрепа на друг член на Алианса, това би било краят на организацията. Това би било катастрофа и от гледна точка на външната политика на САЩ, категоричен е той.
Реално досега чл. 5 е активиран само един път - по време на терористичните атаки срещу САЩ през септември 2001 година.
САЩ са ключов член на НАТО - те харчат най-много от всички за отбрана, но също така и споделят разузнавателна информация, организират ракетен щит и осигуряват оборудване за отбрана. НАТО няма собствена армия, а координира армиите на своите членове - по традиция това е възложено на американските военни. Политическото ръководство - генералният секретар например, пък е избор на Европа.
Доналд Тръмп започна да критикува организацията още по време на първия си мандат в Белия дом, но той не е първият високопоставен американски политик, който го прави. През 2011 година например държавният секретар Робърт Гейтс (в екипа на демократа Барак Обама) отчете зависимостта на Европа от американската армия в своята реч при напускането на поста. САЩ са "уморени" да се борят за онези, които не искат да споделят рисковете и разходите, каза още той, критикувайки намаляването на разходите за отбрана в Европа.
Тръмп надгради тази теза и предизвика скандал със своята липса на дипломатичност, пише още WP.
Коментарът на Тръмп действително разтърси всички европейски съюзници. Генералният секретар на организацията Йенс Столтенберг пък написа в отговор, че "всяко предположение, че съюзниците няма да се защитят един друг, подкопава цялата ни сигурност, включително и тази на САЩ и поставя под увеличен риск американските и европейските войници".
В Кремъл отказаха да коментират думите на Тръмп. "Все още съм говорител на руския президент Владимир Путин, а не на Тръмп", каза Дмитрий Песков, цитиран от Ройтерс.