Западните столици трябва да държат отворени комуникационните канали с Москва

Какво би предал днес на Кремъл един прессекретар в западно руското посолство? Въпросът ми беше зададен от германски представител в началото на украинската контраофанзива. Беше ми напомнено за това по време на неотдавнашната среща на НАТО във Вилнюс - и още повече след разкритието на разговори между бивши американски официални лица и руски дипломати, пише външният редактор на Financial Times Алек Расъл.

Докато НАТО обсъждаше бъдещето на Украйна, британските медии бяха толкова обсебени от скандал с водещ на Би Би Си, че срещата на високо равнище едва стигна до първа страница. Така че да, щастливи времена за руските дипломати в Лондон, които искат да предадат на Кремъл посланието, което знаят, че той иска да чуе - за едно объркано, нарцистично Обединено кралство.

Германският представител беше закачлив, но изложи важно разсъждение: твърде достоверно е да си представим Владимир Путин, който е захранван със самоподсилващи се тези. Какво ли ще е необходимо на негов помощник да му каже истината?

И тук влиза в действие разкритието на разговорите от април между бивши американски представители по националната сигурност и руски дипломати, включително външния министър Сергей Лавров. След месеци, в които двете армии в Украйна воюваха на ужасна цена с малки промени по фронта, за Запада е още по-важно да може да се опита да повлияе на начина на мислене на Москва, като представи тежки истини.

Разкритите от NBC разговори - проведени в Ню Йорк и включващи Ричард Хаас, напускащият поста ръководител на Съвета за международни отношения - предизвикаха обвинения в предателство. За мнозина в Украйна идеята за контакт с представители на държава, която е отприщила подобно насилие, е немислима. Други се опасяват, че каквито и да е контакти означават попадане в руски капан, водещ до калпава сделка, в която интересите на Украйна ще бъдат предадени от западните привърженици на реалната политика, които просто искат да видят края на войната.

Въпросните опасения са напълно естествени. Минското споразумение от 2015 г., което сложи край на първата фаза от руската инвазия, беше изправено пред това обвинение. Дейтънското споразумение от 1995 г. след войната в Босна също може да бъде критикувано. То раздели Босна и Херцеговина по начин, който на практика възнагради агресията на босненските сърби.

Страхът на Украйна е, че в крайна сметка тя ще бъде вкарана в голяма сделка, при която трябва да се откаже от формалните си цели да победи Русия и да си възвърне контрола над цялата си територия, включително Крим. Някои официални лица в Европа посочват отстъпването от Финландия на 10 процента от нейната земя на Съветския съюз след Зимната война от 1939-40 г. като аналогия на такава сделка.

Така че, да, тези, които участват в задкулисните преговори, ще бъдат твърде наясно с опасността неволно да бъдат засмукани от „разбирането“ на позицията на Русия, което би могло да доведе до завой към отстъпки.

И все пак провеждането на тайни преговори и на много нива е от съществено значение. Априлските преговори са само един от редицата скрити канали и не са най-значимите, не на последно място като се има предвид, че Лавров не е ключов играч в Кремъл.

Засега нито Украйна, нито Русия са готови да обмислят споразумение. Войната вероятно няма да свърши през следващата година, предупреждава министър от европейското правителство. Западът все още се надява на пробив чрез контранастъплението, колкото и бавен да е напредъкът досега. Струва си да си припомним, че след Деня на десанта през Втората световна война съюзническите войски се бият повече от два кървави месеца в Нормандия, преди да нахлуят през германските линии. Възможно е руските войски внезапно да се пречупят: както подчерта покойният военен историк Джон Кийгън, никога не подценявайте значението на морала в битката. Що се отнася до Русия, тя ще се уповава на провала на контранастъплението и на резултата от президентските избори в САЩ през 2024 г.

Но независимо дали има руски разгром или патовата военна ситуация е най-вероятният сценарий, както все повече се страхуват поддръжниците на Украйна, на даден етап преговорите са почти неизбежни и колкото повече контакти има предварително, толкова по-добре.

Исторически, подобен подход е спорен. Тайните преговори относно южноафриканския апартейд през 80-те години биха ужасили мнозина и от двете страни, ако бяха разкрити, но те помогнаха да се проправи пътя към демокрацията.

Несигурният терен на руската политика прави това още по-наложително. Като се има предвид кървавата баня, която Путин ръководи, опонентите му са разбираемо недоволни от аргумента, че трябва да сме предпазливи към негова смяна, за да не би наследникът да е по-лош. Разбира се, идеалния вариант за Запада е Русия да се освободи от клептокрацията на Путин.

Но има и реални опасения какво може да се случи в случай на разпадане на неговия режим. В главите на западните официални лица е как един колапс на руската държава може да доведе до хаос, подобен на този в бивша Югославия.

Западът трябва да каже на Москва колко сериозни сме в решимостта си. Той също така трябва да реши с кого да разговаря и на кого да вярва след дълги години, в които експертизата относно Русия деградира в западните външни министерства.

В най-новата история автократите често са показвали удивителна способност да тълкуват погрешно намеренията на враговете си, както и обратното. Слободан Милошевич и Саддам Хюсеин ми идват наум, посочва авторът. По някакъв начин западът трябва да пробие самозаблудата, обгръщаща двора на Путин.

Може, разбира се, да подценявам гръбнака на руските прессекретари, допуска Расъл. Но дори и да е така, имаме нужда от повече, а не от по-малко задкулисни канали.