Украйна съобщи за руски нападения на изток и напредване на силите ѝ на юг

Украинските сили устояват на яростни руски нападения в източните части на фронта и са изправени пред затруднения на североизток, но напредват близо до Бахмут и на юг, съобщи украинският заместник-министър на отбраната, цитирана от Ройтерс.

Според руските съобщения от фронтовата линия силите на Москва са отблъснали украински нападения близо до села около Бахмут и райони по-дълбоко на юг, особено стратегическия град Угледар. Те също така съобщават, че са успели да удържат украинските войски на североизток.

Ройтерс не е могла да потвърди тези информации от бойното поле.

Междувременно украинският президент Володимир Зеленски връчи награди на войските в пристанищния град Одеса и обеща: „Врагът по никакъв начин няма да диктува условията в Черно море!“.

Украинската армия започна контранастъпление, за да си възвърне завзети от Русия области на изток и юг в 16-месечното нашествие. Първоначалното настъпление на украинските сили е съсредоточено върху връщането на села на юг.

Заместник-министърът на отбраната Хана Маляр съобщи в Телеграм, че „навсякъде се водят ожесточени сражения“. На изток руските сили напредват близо до обсадените градове Авдеевка и Маринка в Доценка област.

„Освен това врагът започна атака в област Сватове“, допълни тя, имайки предвид област в Североизточна Украйна, където руските сили са активни. „Водят се ожесточени сражения… Положението е доста сложно“, допълни Маляр.

А на южния фронт, където украинските сили са си върнали няколко села, Маляр каза, че те напредват постепенно в две области.

„Нашите войски работят непрекъснато и неуморно, за да създадат условия за възможно най-бързо настъпление“, отбеляза още тя.

Генерал Олександър Тарнавски, отговарящ за южния фронт, заяви, че украинските сили „систематично унищожават врага“ и информира за смъртта на стотици руски войници през последните 24 часа.

700 хил. деца от конфликтните зони са в Русия

Междувременно ръководителят на международния комитет към Федералния съвет, горната камара на руския парламент, Григорий Карасин съобщи, че Русия е прехвърлила около 700 хил. деца от конфликтните зони в Украйна на руска територия.

"През последните години 700 хил. деца са намерили убежище при нас, бягайки от бомбардировките и артилерийския обстрел от конфликтни области в Украйна", съобщи Карасин в канала си в Телеграм.

Москва твърди, че програмата ѝ за прехвърляне на деца от Украйна на руска територия цели да защити сираци и изоставени деца в конфликтната зона. Според Украйна обаче много деца са незаконно депортирани, а според САЩ хиляди деца са били принудително откъснати от домовете им.

Основното придвижване на големи хора и деца стана в първите няколко месеца на войната и преди Украйна да започне голямото си контранастъпление за възвръщане на окупирани територии на изток и юг.

През юли 2022 г. САЩ съобщиха, че Русия „е депортирала принудително“ 260 хил. деца, а украинското министерство за интеграция на окупираните територии твърди, че 19 492 украински деца в момента са считани за незаконно депортирани.

Москва: Нямаме основания за запазване на зърнената сделка

Руският пратеник в ООН в Женева каза, че няма основания за запазване на „статуквото“ на черноморската зърнена сделка, която трябва да изтече на 18 юли, съобщи руското издание „Известия“, цитирано от Ройтерс.

В пространно интервю Генадий Гатилов заяви, че прилагането на условията на Русия за удължаването на споразумението „буксува“. Тези условия включват повторно свързване на Руската земеделска банка към системата за банкови разплащания SWIFT.

„Русия многократно удължи сделката с надеждата за положителни промени. Но това, което виждаме сега, не ни дава основания да приемем запазване на статуквото“, заяви Гатилов.

Черноморската зърнена сделка, договорена между Русия и Украйна с посредничеството на ООН и Турция през юли 2022 г., цели да предотврати световна продоволствена криза, като осигурява безопасен износ на блокираното от нашествието на Русия украинско зърно от черноморските пристанища.

Миналата седмица ООН изрази притеснение, че никакви нови кораби не са регистрирани по черноморската сделка от 26 юни въпреки подадени заявления от 29 плавателни съда.

Гатилов изрази също надежда, че „здравият разум“ в САЩ ще надделее и че няма да се стигне до варианта за денонсиране на договора за неразпространение на ядрените оръжия „Нов старт“, последния оставащ договор между САЩ и Русия за контрол на ядрените оръжия, който ограничава стратегическите ядрени арсенали на двете страни.

Президентът Владимир Путин замрази участието на Русия в пакта, въпреки че двете страни обещаха да продължат да спазват ограниченията му и оттогава има „пряк контакт“ между Москва и Вашингтон по въпроса.

Гатилов повтори позицията на Москва, че Русия ще се върне в договора за ограничаване на ядрените оръжия, само ако Вашингтон се откаже от „деструктивния курс за нанасяне на стратегическо поражение“ на Русия, но допълни, че страната му може да е отворена за разговори за нов пакт.

„Искам вместо това да започнем да обсъждаме договор, който може да замени СТАРТ след февруари 2026 г.“, каза Гатилов.

Договорът „Нов старт“, подписан през 2010 г., трябва да изтече през 2026 г.

Отделно Гатилов каза пред „Известия“, че Русия е отворена за дипломатическо решение на украинската криза, но перспективите за това са мъгляви, тъй като Киев и Западът продължават да залагат на използването на военна сила.

Полша засилва сигурността по границата с Беларус

Полша съобщи в неделя, че ще изпрати 500 полицаи за укрепване на сигурността по границата ѝ с Беларус, за да се справи с растящия брой преминаващи мигранти и с потенциални заплахи след преместването на наемниците от частната военна компания „Вагнер“ в Беларус.

„Предвид напрегнатото положение по границата с Беларус реших да увелича нашите сили с 500 полски полицаи от частите за превенция и борба с тероризма“, съобщи министърът на отбраната Мариуш Камински в Twitter.

Полицейските сили ще се присъединят към 5000 граничари и 2000 военни в опазването на границата, допълни той.

В неделя Полската гранична служба съобщи, че 187 души са се опитали да преминат незаконно в Полша от Беларус в събота и броят им расте стабилно през последните месеци, въпреки че е под нивата от 2021 г.

Говорител на Полската гранична служба каза още, че полските патрули по границата са изправени пред по-агресивно поведение през последните два месеца с увеличаването на броя на мигрантите.

„Групите са по-агресивни. Има много нападения срещу полски патрули. 17 транспортни средства бяха повредени тази година, 13 от които само през юни“, каза говорителката на граничната служба Анна Михалска.

Заместник-координаторът на специалните служби Станислав Зарин каза през Ройтерс, че по-засилената охрана е в отговор и на прехвърлянето на наемници от „Вагнер“ в Беларус.

„Все още е въпрос на анализи и хипотези дали „Вагнер“ ще започне да дестабилизира Полша и ще бъде активна и в координирането на миграционния маршрут“, заяви Зарин в телефонно интервю.

„Ние допускаме, че бойците на „Вагнер“ не отиват в Беларус, за да се възстановят, а за да изпълнят мисия. Тази мисия може да е насочена срещу Полша, но също и срещу Литва или Украйна“, допълни той.