Беше време, когато руснаци и украинци се събираха, за да отбележат заедно 9 май, Деня на победата - датата, на която Кремъл обявява края на Втората световна война. Тогава Съветският съюз се събираше, за да почете общата жертва - традиция, която продължи дори до миналата година, макар и с много различни значения в двете страни.
Подобно на много други неща, свързани с онази руска империя, събитията, отбелязвани на този ден, бяха изопачаване на историята и прикриваха множество неудобни факти. По тази причина, а и защото Русия отново започна жестока имперска война срещу Украйна, денят V се превърна в поредната фронтова линия. Този път тя е идеологическа, пише в свой анализ за enter for European Policy Analysis (CEPA) Елена Давликанова.
По думите ѝ Русия си присвоява победата, за да отпразнува военното си величие; руснаците крещят „Можем да го направим отново" - лозунг, който напомня на бившите поробени жители на Централна и Източна Европа, че техните страни отново могат да се сблъскат с имперския експанзионизъм.
Това е толкова странно за украинските очи и уши, че сега се описва като pobedobesije (нещо като дяволска лудост.) Русия отбелязва V ден като народ, който е толкова обсебен от победата, че сякаш страната е обладана.
Но и тук има известна логика. Масовият патриотизъм и осъзнаването на жертвите, необходими за противопоставяне на предполагаемата западна заплаха за родината, са политически полезни. Владимир Путин казва на народа си, че „Русия е нация от победители", които „сами щяха да победят". Денят, включващ маршируващи по Червения площад легиони военни, се превърна в един вид прослава на Руската федерация като наследник на световна сила, спасила неблагодарна Европа, пояснява Давликанова.
Това е ден, посветен на формирането на изключителна национална руска идентичност, на обединението на народите на Руската федерация, на предаността към Родината като основна ценност и опора за независимостта на Русия, както и на способността да се унищожи нацизмът навсякъде, където Кремъл реши да го види, например в Украйна. Беларуската журналистка и нобелова лауреатка Светлана Алексиевич разсъждава, че историята на победата е заменила историята на същинската война.
Съветските и руските идеолози полагат огромни усилия да пренапишат историята, за да се впишат в този триумфализъм. Руският Ден на победата отбелязва края на Великата отечествена война (1941-1945 г.), а не по-широко разпространеното разбиране за Втората световна война като продължила в периода 1939-1945 г. По този начин се изключва пактът Молотов-Рибентроп, който дава възможност на СССР да нахлуе и да завземе половината от Полша през 1939 г., а през следващата година да завладее балтийските държави и още територии в Украйна и Румъния. Съветският съюз също така предоставя ресурси на нацистка Германия, докато тя укрепва, докато съюзниците стават воюващи страни през 1941 г., припомня авторката.
Агресията на Русия през 2014 г. накара много украинци да преосмислят тълкуването на празника. През 2015 г. Киев въвежда :Ден на паметта и помирението" на 8 май с по-малко войнствения лозунг „Никога повече!". Това отразява и проучвания на общественото мнение, според които 80% от украинците възприемат деня по-скоро като ден на паметта, отколкото на победата.
Според Давликанова Украйна отива още по-далеч. През 2022 г. и 2023 г. украинските депутати предложиха премахването на празника 9 май с аргумента, че Денят на победата се използва от Москва като „идеологическо оправдание за нейната агресия". В обяснителна бележка те заявиха, че „краят на Втората световна война на европейския фронт се отбелязва на 8 май. В други страни обаче това не е празник, а ден на траур за десетки милиони загинали. Затова и това настроение трябва да бъде върнато и в Украйна". Това решение все още не е взето, но предложението е показателно за желанието на Украйна за различен акцент.
Председателят на Държавната дума на Русия Вячеслав Володин отговори на евентуалната промяна, като заяви, че „споменът за победата обединява народите на нашите страни (Русия и Украйна)".
Но Украйна има върху какво да се замисли. Тя е загубила може би 100 000 военнослужещи и още много хиляди цивилни граждани в резултат на руската агресия, а милиони други са напуснали домовете си от 24 февруари 2022 г. насам. По време на Втората световна война тя претърпя почти невъобразими загуби - 8 до 10 милиона души бяха убити, сред които около 5 милиона цивилни, а повече от 2 милиона бяха депортирани в лагери за принудителен труд в нацистка Германия. Повече от 700 града и близо 30 000 села са разрушени.
Приблизително 7 милиона украинци се сражават в състава на Съветската армия през 1941-1945 г., което представлява една четвърт от всички бойци. Половината от оцелелите са инвалиди, а на украинските военнослужещи са връчени 2,5 милиона медала.
Сега Русия се възползва максимално от съветската победа, извоювана с толкова много украинска кръв. Тя дори не обсъжда и не признава Голодомора - предизвикания от човешки действия глад на 5 милиона украинци през 1931-34 г. Тя подбира украинската история, за да подкрепи собствената си триумфална руска история; тя присвоява нейните земи и история.
Украйна няма да бъде официално представена на биещите се в гърдите паради на Русия на 9 май, но нейното присъствие ще се усеща чрез пропуските в редиците на руските военнослужещи и липсващото оборудване, което сега лежи разбито и ръждясва на бойното поле.
През 1945 г. Кремъл бе в центъра на света след Втората световна война; Москва помага за създаването на Организацията на обединените нации и нейния идеал за колективна сигурност. В годините след това тя се самоунищожи със своите империалистически амбиции и агресивно поведение извън границите си. Русия прекъсна връзките на историята, ожесточи хората из целия свят и принуди Украйна най-накрая да деколонизира историята си и да намери по-вярна интерпретация на миналото си. В основата на украинската история през следващите години ще бъде още един Ден на победата (може би през 2023 или 2024 г.), за да се отбележи окончателният ѝ триумф над руския фашизъм, заключава Давликанова.
20:27 | 07.05.23 г.
