Новата желязна завеса на Русия

Над Евразия се спусна нова желязна завеса. Населението от Санкт Петербург до Владивосток е подложено на нарастващ контрол от страна на властта в Москва.

Кремъл отново спусна завесата, но хората зад нея са още по-изолирани, отколкото по времето на Варшавския договор, пише за Politico Елизабет Брау, старши сътрудник в American Enterprise Institute и съветник на Gallos Technologies.

Властта ограничаваше повечето аспекти на личната свобода през 70-те и 80-те години на XX век. Тогава всеки, дръзнал да слуша заглушаваните от властта западни радиостанции например, рискуваше арест. Западните кореспонденти са държани под наблюдение и са рискували минимум експулсиране при предаване на неудобни факти.

Брау пише, че в онези дни най-силно е усещането за безнадеждност, защото никой не е могъл да реализира индивидуалните си стремежи. Някои колективни стремежи също са били невъзможни – например независимостта на латвийците, както коментира Артис Пабрикс, министър на отбраната на Латвия до миналия декември.

Застъпниците на свободата са изпращани в затвора и в трудови лагери – съдба, застигнала безброй дисиденти в тези времена.

За балтийските народи през 80-те години на миналия век това усещане за безнадеждност и произволът на Кремъл при упражняването на контрол върху тях се разширява и до задължителната военна служба в съветските въоръжени сили, въпреки че международното право забранява на окупаторите да налагат военна служба на граждани на окупирани територии. Самият Пабрикс е служил две години в Червената армия.

„Червената армия в онези дни беше невероятно корумпирана“, разказва той. „Голяма част от оборудването не работеше и някои офицери продаваха армейско оборудване, за да печелят пари за себе си. За нас - наборниците от балтийските републики, това беше шизофренично преживяване. Не ни харесваха, защото ни смятаха за западни нацисти, но, от друга страна, ни уважаваха, защото бяхме добре образовани. Много наборници от централноазиатските републики и Сибир дори не знаеха как да четат и пишат и идваха в армията от отчаяние“, посочва той.

Въпреки че гражданите на Съветския съюз често си помагат един на друг, животът зад желязната завеса безспорно е суров. Днес Кремъл издига още по-здрава завеса около Русия – може би дори и около няколко от неговите регионални съюзници.

Въпреки че в момента руснаците все още имат достъп до глобално интернет съдържание и дори купуват западни стоки, ако изразят несъгласие с централната власт, те могат мистериозно да изчезнат или загинат. Закон, приет миналата година, позволява да се изпращат хора в затвора заради разпространение на „фалшиви новини“ за руската армия.

Западните репортери, които остават в Русия, са малко, особено след ареста на кореспондента на Wall Street Journal Еван Гершкович, заради риска да бъдат арестувани и обвинени в шпионаж. За това ги грози 20-годишна присъда.

„Сюрреалистично е усещането да наблюдаваш какво се случва в Русия“, коментира Марис Рикстинш, посланик на Латвия в Русия до началото на тази година, когато страната понижи поста посланик в Москва. „Виждам елементи от това, което имаше в Съветския съюз – например хора, които мислят различно, да бъдат вкарвани в затвора или да трябва да напуснат страната. Няма останали свободни медии и има ограничения за събиранията на групи хора. Съветските власти прилагаха закона по произволен начин, а сега Русия се връща към този произвол“, допълва той.

На заключителното заседание на процеса срещу него в Москва по-рано този месец руският опозиционен политик Владимир Кара-Мурза каза пред съда: „Бях изненадан от степента, до която моят процес, в своята секретност и презрение към правните норми, надмина дори „процесите“ на съветските дисиденти през 60-те и 70-те години. И дори не говорим за суровостта на поисканата от прокуратурата присъда или за приказките за „врагове на държавата“.

Кара-Мурза, който е обвинен в държавна измяна, разпространение на „фалшива информация“ за руската армия и свързаност с „нежелана организация“, е изправен пред присъда от 25 години затвор. Тъй като процесът срещу него се провежда при закрити врата, съпругата му предостави текста на изявлението му на международни медии.

Руските граждани също така можеха доскоро да пътуват в чужбина, за разлика от съветските. Сега пътуването до западни страни е все по-трудно.

Присъствието на западни бизнесмени - някога най-сигурният знак за интеграцията на Русия с останалия свят - също е сведено до минимум. Никой чуждестранен мениджър не иска да рискува и да повтори съдбата на Майк Калви. Американският инвеститор, който работи и живее в Русия от началото на 90-те години на миналия век, толкова харесва страната, че остава, когато много други я напускат. След това, преди две години, след бизнес спор с участието на магнат с добри връзки в Кремъл, той беше осъден на 5,5 години затвор условно.

На фона на цялата тази промяна обаче закоравелите нагласи на обикновените руснаци формират най-здравата част от тази нова и по-дебела желязна завеса.

„Много хора смятат, че това е моментът да победят Запада. Те са доволни да живеят зад тази нова желязна завеса“, казва Рикстинш, който също 18 месеца е служил в Червената армия. „В много случаи това е резултат от правителствената пропаганда, която безмилостно се показва по телевизията. Представете си, че гледате това ден след ден, месец след месец, година след година. Разбира се, че ще има ефект“, казва още той.

Според социологически проучвания на Левада център в Москва 83 процента от руснаците в момента одобряват представянето на Владимир Путин като президент и само 14 процента не го одобряват. Междувременно 66 процента вярват, че страната се движи в правилната посока, 73 процента имат негативно мнение за САЩ, а 69 процента – за Европейския съюз (ЕС).

Рикстинш е забелязал втвърдяването на тези мнения, когато е заел поста посланик в Москва през 2017 г. Той тогава си е поставил за цел да гледа руска телевизия всеки ден.

„Негативните нагласи спрямо балтийските държави, САЩ, Обединеното кралство и други страни са много силни. По съветско време нямаше толкова висока степен на отравяне. Дискурсът за противниците на Съветския съюз беше много по-цивилизован от това, което чуваме сега, и атаките ad hominem от вида, който виждаме днес по руската телевизия, не бяха съвсем приемливи“, коментира той.

Всяка страна има публични личности, които са готови да обиждат, но според Рикстинш „такива хора не се канят отново да говорят пред публиката. В Русия те се появяват по телевизията отново и отново, и отново, и отново, говорят за изкореняване на Украйна и хвърляне на ядрени бомби върху други страни“.

Това доброволно – ентусиазирано дори, участие на обикновените руснаци в изолацията на страната им от западния свят може всъщност да бъде най-смразяващия аспект на тази нова желязна завеса. „Днес не можете да затворите държава, както бихте могли в съветските дни, но днес руснаците извършват промиване на мозъци чрез национализъм, което дори в съветските години не са правили“, допълва той.

Според него руснаците са се престрували на интернационалисти, както и че подкрепят мира - дотолкова, че съветските лидери участваха в различни международни срещи на върха и събирания. Тези преструвки вече ги няма. Днес хора се арестуват, ако публично заявят, че искат мир, допълва той.

Тази нова желязна завеса съществува в съзнанието на хората и не е просто система, която им е наложена, затова ще е трудно да бъде разрушена.

Със сигурност безброй граждани на Съветския съюз и други страни от Варшавския договор също са вярвали в режимите и начина на живот на своите страни, но в крайна сметка желанието им да бъдат част от останалия свят се оказа невъзможно за потушаване от режимите. Днес, обратно, повечето руснаци изглеждат доволни да не се присъединят към света, като мнозина явно желаят други страни да се присъединят към тях зад тяхната желязна завеса.