Китай нарече посещението на лидера си Си Дзинпин в Москва тази седмица „пътешествие на приятелството“. Малко хора знаят какво каза китайският лидер насаме в двудневните разговори със своя „скъп приятел“ Владимир Путин. Но имаше малко публични признаци, че той е оказал някакъв значим натиск върху президента на Русия да прекрати войната си в Украйна. Всъщност Пекин затвърди впечатленията на Запада, че е твърдо в лагера на Москва, пише Financial Times в редакционен коментар.
Съвместното изявление, под което Си постави името си във вторник, не изисква Русия да изтегли войските си от Украйна и да зачита международно признатите граници на Украйна, нито пък повтори призива за примирие, който Пекин отправи в „позиция“ относно конфликта миналия месец. В изявлението се казва, че „целите и принципите“ на Хартата на ООН трябва да се спазват, но не бе осъдено бруталното нарушение от Москва на члена, който гласи, че членките на ООН трябва да се въздържат от „използване на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на която и да е държава“.
Когато Пекин разкри своя „мирен план“ за Украйна, поне някои на запад бяха готови да му дадат шанс. Поведението на Си Дзинпин в Москва обаче до голяма степен попари всяка надежда, че Китай – след като посредничи за сделка между Саудитска Арабия и Иран – може да действа като надежден миротворец в Украйна. Накланяйки се към Москва, Пекин вбива допълнителен клин между себе си и търговските си партньори в Европа и САЩ, от които зависи неговият икономически растеж. Това е рискован курс.
Тактически, Путин има малки шансове да спечели войната, особено като се имат предвид нарастващите доставки на оръжия от съюзниците на Украйна. Това оставя пред Пекин перспективата или да бъде на страната на губещия, или да формира обща кауза с Русия в ожесточен, но заплетен конфликт.
Дипломатически, Китай изглежда неискрен. Неговото съвместно изявление с Русия призовава всички страни да поддържат ценностите на „мира, развитието, справедливостта, правото, демокрацията и свободата“. Този тип призив не само звучи кухо, но и подкопава всякаква възможност китайската позиция относно мира в Украйна да бъде приета сериозно извън страни, които вече са се обърнали към Москва.
Икономически, Китай и Русия са все по-преплетени, тъй като Пекин се превръща в жизненоважен купувач на петрол и газ, които Русия вече не може да продава на западни клиенти. Планираният газопровод „Силата на Сибир-2“ ще укрепи допълнително връзките. Москва също така е внесла електрически машини и части от Китай за 4,8 млрд. долара миналата година, докато доставките от други страни се сринаха, според Bruegel, базиран в Брюксел аналитичен център.
Остава неясно дали Китай цели да достави оръжия на Русия, както се опасяват американски представители. Пекин със сигурност разбира, че подобен ход би предизвикал дълбока враждебност в НАТО и рискува да го въвлече в прокси война със САЩ и техните съюзници. Пекин обаче доставя стоки с двойна употреба като полупроводници, от които Москва отчаяно се нуждае, по този начин размивайки западните санкции.
Партньорството „без граници“, обявено от Си Дзинпин и Путин миналата година, малко преди руските танкове да навлязат в Украйна, винаги е било крайно неравностойно. Войната на Москва я направи още по-зависима от Китай. Това дава на Си реален лост, ако той реши да го използва. Може да не е в интерес на Пекин Путин да претърпи унизително поражение, излагайки лидерството си на риск. Но също така не е в китайски интерес страната да бъде въвлечена по-дълбоко в дълъг и дестабилизиращ конфликт.
По-мъдрият ход на Пекин би бил да се дистанцира от агресията на Москва и насаме да внуши на Путин, че не може да спечели в Украйна. Настоящият китайски курс служи само за подклаждане на повече напрежение със Запада и ускоряване на отделянето на страната от най-големите й търговски партньори.
11:07 | 24.03.23 г.
