Докато бруталната инвазия на Владимир Путин навлиза във втората си година, е време да се направи равносметка на това, което може да се направи сега, за да се помогне на Украйна да победи, пише за Financial Times Бил Браудър, съосновател и главен изпълнителен директор на Hermitage Capital, компания за управление на активи, специализирана на руските пазари. Британското правителство и съюзниците от НАТО изминаха дълъг път от първите дни на войната, когато повтаряха до безкрайност: „Без нападателни оръжия за Украйна“. Разбира се, трябва да се направи повече по отношение на количеството, но сега вече са предоставени повечето категории оръжия, поискани от Украйна. Води се оживен дебат дали да се предоставят изтребители.
Но срещу Русия трябва да се борим както с танкове, така и чрез банки. В тази област имаме още много работа, пише Браудър. Западните съюзници замразиха над 300 милиарда долара резерви на Руската централна банка (РЦБ) през първата седмица на войната. Тези пари в момента се намират в Английската централна банка (АЦБ), Федералния резерв на САЩ (Фед), Европейската централна банка (ЕЦБ) и други.
Оттогава руската инвазия е причинила щети на Украйна за поне 1 трилион долара, а вероятно и много повече. Изпратени са пари, за да помогнем на украинците да се борят срещу инвазията, но не достатъчно, за да спечелят. Междувременно нарастват оплакванията (особено сред републиканците в САЩ), че войната струва твърде много, тъй като конфликтът се проточва. Хората се чудят защо трябва да се плаща за война в далечна страна, когато има криза с разходите за издръжка и стачки за по-високи заплати. Тези настроения ще стават все по-силни, така че трябва да се намери решение как да се финансира тази война.
И така се връщаме към над 300-та милиарда в резервите на централните банки. Тези пари не бива просто да се замразяват, посочва Браудър. Тя трябва да бъде иззети за отбраната и възстановяването на Украйна. Това изглежда напълно логично от морална гледна точка. Има и финансов смисъл. Това би било лесен отговор на онези, които се оплакват от цената на тази война. И би било полезно политически за всеки съюзнически лидер, който се бори с дългосрочните последици от конфликта.
Защо тогава не се случва? Някои са загрижени, че изземването на тези пари ще доведе до по-нататъшна дедоларизация на световната икономика, тъй като други страни ще реагират от страх, че подобни действия могат да бъдат предприети и срещу тях. Това би било риск, ако САЩ сами присвоят въпросните резерви. Но ако участва всяка страна с резервна валута, тогава инвеститорите няма да имат алтернатива.
Службата на Обединеното кралство за външните работи, Британската общност и развитието, Държавният департамент на САЩ и други външни министерства в съюзническите страни също се противопоставят. Техният аргумент е, че резервите на Руската централна банка са защитени от правна концепция, известна като суверенен имунитет. Но Путин продължава да предизвиква нашите определения за това какво представлява международно престъпление, като нахлу в мирен съсед и прекроява картата на Европа. Изглежда напълно логично, че трябва да актуализираме законодателството.
Моето предложение е съюзническите държави, които са замразили резерви на Руската централна банка, да преразгледат всички закони за суверенния имунитет, посочва Браудър. Разбира се, суверенният имунитет трябва да се прилага във всеки сценарий, с изключение на случая, в който държава извършва акт на агресия срещу съседна страна. Ходът за наказателно преследване на Русия за акта й на агресия (дефиниран от Римската харта на Международния наказателен съд като „използване на въоръжена сила от държава срещу суверенитета, териториалната цялост или политическата независимост на друга държава, или по какъвто и да е друг начин в разрез с Устава на Обединените нации“) набира скорост. Само чрез преразглеждане на закони, така че суверенният имунитет да не се прилага при тези специфични обстоятелства, тези активи могат да бъдат конфискувани.
19:13 | 27.02.23 г.
