Русия вече не е толкова важна, че да бъде мразена извън Запада

След терористичните атаки от 11 септември 2001 г. в САЩ американските експерти жално се питаха: „Защо ни мразят?“. Година след войната на Владимир Путин в Украйна започна да се оформя вариант на този въпрос: „Защо мнозина не мразят руснаците?“, пише за Financial Times Иван Кръстев, председател на софийския Център за либерални стратегии.

Нежеланието на незападните правителства да наложат санкции на Москва може лесно да се обясни с икономически интереси. Но как да обясним защо незападната общественост не изпитва по-голямо морално възмущение от откровената агресия на Кремъл?

Ново проучване, United West, Divided by the Rest (Обединен Запад, разделян от останалите – бел. прев.), разкрива, че войната и руските неуспехи в нея не са накарали хората в много незападни страни да понижат мнението си за Русия или да поставят под въпрос нейната относителна сила. Русия се разглежда или като „съюзник“, или като „партньор“ от 79% от китайците (не е изненадващо). Но същото важи за 80 процента от индийците и 69 процента от турците. Нещо повече, около три четвърти от анкетираните във всяка от тези страни смятат, че Русия е или по-силна, или поне толкова силна, колкото са я възприемали преди войната.

И докато мнозинството американци и европейци искат Украйна да спечели, дори ако това означава по-дълга война и икономически трудности за тях самите, повечето китайци, индийци и турци биха предпочели войната да спре възможно най-скоро - дори ако това означава, че Украйна се отказва от част от територията си. Те виждат подкрепата на Запада за Киев като мотивирана от причини, различни от защитата на териториалната цялост на Украйна или нейната демокрация.

Западната подкрепа за Украйна, особено доставката на модерни оръжия, улесни незападните нации в приемането на наратива на Кремъл за конфликта като прокси на конфронтацията между Русия и Запада. Това обяснява защо военните неуспехи на Москва пред украинските сили почти не се отчитат от много хора в така наречения глобален юг. Ако Русия сега се изправя срещу целия Запад, не е изненадващо, че ще изгуби.

Изправени пред подобни обществени нагласи, западните анализатори обикновено се оплакват от руската пропаганда и наследството на колониализма. Но много по-важно е, че европейците виждат войната като връщане към поляризацията в стила на Студената война между два антагонистични блока, докато други са склонни да вярват, че светът се фрагментира на множество центрове на власт. По думите на бивш високопоставен индийски дипломат, за мнозина извън Запада „войната в Украйна е за бъдещето на Европа, а не за бъдещето на световния ред“.

Говорейки наскоро с журналисти, писатели и политици в Колумбия, Кръстев открива и известно негодувание спрямо географската привилегия на Европа. Това, което вбесява хората извън Запада, е, че когато нещо се случи в Европа, то веднага се третира като глобален проблем, докато ако се случи в Африка или Латинска Америка, почти никога не е така. Игнорирайки войната в Украйна, мнозина извън Запада, съзнателно или не, поставят под въпрос централното място на Европа в глобалната политика.

Въпреки че Путин и неговите пропагандатори могат да бъдат облекчени от начина, по който незападните общества гледат на случващото се в Украйна, въпросът „защо не ги мразят“ има и отговор, който е по-малко благоприятен за Москва. Развиващите се страни не са скандализирани от агресията на Путин, защото Русия престана да се възприема като световна суперсила. За страни като Индия и Турция Русия е станала като тях, така че те не трябва да се страхуват от нея. Обичайната привилегия на средните сили е да не бъдат мразени извън своя регион; сега Москва се радва на тази привилегия.

Съветският съюз беше идеологическа суперсила. Съветниците на СССР в това, което се наричаше Третият свят през 70-те и 80-те години на миналия век, бяха там, за да предизвикват революции. Путин, от друга страна, няма програма за трансформация извън своя имперски проект в постсъветското пространство. Групата „Вагнер“ в Африка включва наемници, които се бият за пари, а не за идеи. Парадоксално е, че именно липсата на мека сила на Русия оставя незападния свят относително равнодушен спрямо това, което Москва прави в Украйна.

Сега, когато тя е само една „голяма средна сила“ сред многото други, войните на Русия се смесват с всички останали конфликти по света – те заемат мястото си редом с насилието в Сирия, Либия, Етиопия и Мианмар. Войната в Украйна не е повратна точка в незападните представи. Така че отговорът на въпроса „защо не ги мразят?" е прост - защото Русия вече не е толкова важна, че да бъде мразена.