В много войни идва момент, в който воюващите страни се чудят в какво са се забъркали. Според някои Владимир Путин е достигнал този етап през септември. След поредица от военни неуспехи руският президент демонстрира гняв - и дори паника. Твърди се, че сега Путин е възвърнал самообладанието си. Около първата годишнина от руската инвазия (на 24 февруари – бел. прев.) западният алианс, подкрепящ Украйна, е този, който води трудни дебати, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън.
На публичните събития на Мюнхенската конференция по сигурността (18-20 февруари) западните лидери излъчваха увереност и решителност. Общите послания могат да бъдат обобщени като „напред към победата“ и „безусловна подкрепа за Украйна“.
Но зад кулисите има разтревожена дискусия относно поредица от открити въпроси. Коя страна има инициативата на бойното поле? Може ли Русия да бъде принудена да приеме мир при условия, приемливи за Украйна? Ако войната се проточи, Украйна и нейните западни поддръжници ще имат ли необходимата издръжливост?
Положителната страна е, че очевидно войната се разви много по-лошо за Русия, отколкото изглеждаше възможно в навечерието на инвазията. Тогава се смяташе, че Путин ще спечели много бързо. Но руснаците затънаха и дават големи жертви.
Западният алианс, който прекара голяма част от Студената война, страхувайки се от помитащи Европа руски танкове, откри, че Русия не може дори да превземе и задържи Харков, град на 50 км от нейната граница.
Но докато руската армия се представи по-зле от очакваното, руската икономика се представи по-добре. Когато бяха наложени мащабни западни санкции, масово се прогнозираше, че Русия ще претърпи икономически спад от 20 процента или повече. Оказа се, че икономиката й се е свила с около 3-4 процента през миналата година (2,1% според Путин – бел. прев.) - и може да нарасне през тази. Фактът, че санкциите не са истински глобални, ги прави относително лесни за заобикаляне.
В контраст, украинската икономика бе срината (спад от може би около 30% - бел. прев.) и зависи от западната помощ. Поради тази причина влиятелни западни анализатори твърдят, че времето не е на страната на Украйна – и че ако Киев иска да спечели, трябва да го направи бързо. В Мюнхен имаше чести призиви да се даде на Украйна цялата помощ, от която тя се нуждае, за да започне настъпление тази пролет и да нанесе решително поражение на Русия.
Един обнадеждаващ сценарий, очертан от някои западни представители, е, че ако Украйна изтласка Русия обратно към вратите на Крим, тогава Путин може да бъде принуден да седне на масата за преговори. Най-добрият вариант е това да се постигне до лятото.
Но има известна пожелателност в този сценарий. За момента руснаците са тези, които постигат някакъв напредък на бойното поле. Украинците скоро може да бъдат принудени да се изтеглят от Бахмут, където продължава жестоката битка. Очаква се украинска контраофанзива, но украинските въоръжени сили изпитват недостиг на боеприпаси и им липсва част от оборудването, от което може да се нуждаят, за да постигнат бързи успехи - по-специално изтребители.
Дори и украинците да напреднат, няма абсолютно никаква гаранция, че след това ще последват мирни преговори. Изправен пред нови унижения на бойното поле, Путин е по-вероятно да опита ескалиране на конфликта, отколкото да признае поражението. Въпреки че коментарите, че руският лидер може да използва ядрено оръжие, намаляха през последните месеци, те не стихнаха напълно.
Друга форма на ескалация, която си проправя път в списъка с опасенията на Запада, е, че Китай може да промени позицията си и да започне да доставя оръжия на Русия. Тази възможност може да стане по-вероятна, ако Путин е на ръба на поражението.
Също така е ясно, че има скрито разминаване по отношение на целите на войната между Украйна и нейните западни съюзници. Украинците са твърди в намерението си да си върнат цялата окупирана от Русия територия, включително Крим. Западните представители не отхвърлят публично тази цел, но насаме малцина вярват, че отвоюването на Крим е реалистична военна цел.
Някои твърдят, че критичната роля на Запада за подкрепата на Украйна означава, че САЩ и техните съюзници могат да поставят Киев на масата за преговори по всяко време, когато сметнат за подходящо. На практика обаче украинците имат такъв морален капитал, че западните правителства няма да са склонни да окажат открит натиск върху тях, особено ако напредват.
Украинците все още трябва да обмислят възможността западната подкрепа да ерозира с времето. И републиканците, и демократите в голямата делегация на Конгреса на САЩ в Мюнхен бяха категорични, че американската подкрепа за Украйна е непоколебима. Но президентските избори в САЩ могат да променят атмосферата. Политическият климат може да се промени и в Европа, ако популистите постигнат още пробиви
На това, разбира се, разчита Русия. Както казва един западен представител: „Путин смята, че ни липсва стратегическо търпение и в крайна сметка ще загубим интерес“.
Но точно както Москва се надява, че решимостта на Запада ще се пропука, така Украйна и нейните съюзници наблюдават отблизо Русия за признаци на заден ход или заплахи към Путин. Тъй като и двете страни имат известна причина да се надяват, че другата ще покаже слабост, те имат еднакъв стимул да продължават да се бият.
Правилно е да се настоява за бързо разрешаване на тази война, но може би е по-реалистично да очакваме дълъг конфликт.