Една година война в Украйна нанесе тежък удар по световния просперитет. С времето се усеща все по-дълбокото му въздействие върху икономиката в сравнение с времето преди руските танкове да влязат в Украйна.
Непосредствено след началото на бойните действия войната добави нова несигурност към икономическата травма от пандемията, която вече беше довела до рекордно нарастване на държавния дълг, подхранвани от инфлацията кризи на разходите за живот и недостиг на работна ръка в основни сектори, пише Ройтерс.
Икономическите санкции срещу Москва увеличиха препятствията пред световната търговия след ерата на бърза глобализация. Използването на износа на газ и петрол от Русия като инструмент за влияние подкрепи аргументите за енергиен преход, който вече стана неотложен поради изменението на климата.
„Шокът от войната срещу търсенето и цените премина каскадно в световната икономика и във връзка с COVID и други политически решения създаде насрещни ветрове за растежа“, коментира Робърт Кан, директор глобална макрогеоикономика в консултантската компания Eurasia Group.
Според него тези процеси още не са приключили.
Войната опустоши икономиката на Украйна, като я сви с една трета, а санкциите лишават Русия от ключови приходи от енергиен и друг износ.
Количественото въздействие на войната върху останалия свят обаче е по-трудно за определяне.
Европа поне досега успя да избегне нормиране на употребата на енергоносители и вълна от фалити благодарение на усилията за натрупване на запаси от газ и ограничаване на потреблението. За последното помогна и необичайно меката зима.
Глобалните цени на храните и енергията вече бяха високи, когато светът излезе от блокирането заради пандемията през 2020 и 2021 г. Те продължиха да се повишават след избухването на войната, но някои вече поевтиняха под нивата си в сравнение с година по-рано.
„Цените на енергоносителите се увеличиха повече през 2021 г., отколкото през 2022 г., което предполага, че войната и санкциите не са били най-важните двигатели на ценовия растеж“, коментират анализаторите Золт Дарваш и Катарина Мартенс в проучване, осъществено от европейския мозъчен тръст „Брюгел“.
Някои анализатори биха могли да заключат, че това означава, че световната икономика е приела конфликта спокойно. Оптимизмът надделя на тазгодишния Световен икономически форум в Давос, докато финансовите пазари залагат, че развитите икономики могат да избегнат тотална рецесия.
Международният валутен фонд (МВФ) сега изчислява, че световната икономика е нараснала с 3,4% миналата година - едва един процентен пункт по-малко от прогнозата преди началото на войната и преди световните централни банки да се прицелят в инфлацията с големи увеличения на лихвените проценти.
Остава да видим дали световният растеж може да достигне прогнозата на Фонда за 2023 г. от 2,9%. Тази наскоро повишена оценка е доста над по-лошата консенсусна прогноза от 2,1% на частни икономисти, анкетирани от Ройтерс миналия месец.
Има и други неизвестни с високи залози. Тъй като краят на войната не се вижда, главната заплаха остава ескалацията, включително използването от Русия на ядрени оръжия на бойното поле. Това би влошило драстично перспективите както за глобалната икономика, така и за по-широкия мир.
Въздействието на войната върху източниците на енергия, които движат глобалната икономика, се разви през 2022 г., като ранният натиск върху изкопаемите горива като въглищата беше последван от нарастващ натиск за инвестиции във възобновяеми енергийни източници, които се смятат за по-малко уязвими от бъдещи геополитически шокове.
Международната агенция по енергетика очаква намаляващият износ на руски петрол скоро да допринесе за плато в глобалното търсене на изкопаеми горива и така да предложи потенциал за по-бърз преход към зелена енергия.
Това обаче изисква сериозни инвестиции – 1,4 трлн. долара само за 2022 г. За икономиката рискът е, че цените на енергията - и оттам инфлацията, ще нараснат силно, а дефицитите няма да бъдат посрещнати адекватно.
Конфликтът ще продължава да влияе и на световната търговия. Финансовата криза от 2007/2008 г. и победите на изборите на политици, които защитават протекционизма, спряха ускоряването на глобализацията, при което Русия и Китай навлязоха сериозно в световната търговска система.
Сега въпросът е дали санкциите на Запада срещу Русия, които на практика блокират 11-ата по големина икономика в света, ще бъдат укрепени, тъй като страните ограничават търговските партньори до тези, които виждат като съюзници.
Световната търговска организация и други организации виждат риск търговията да се раздели на враждебни търговски блокове - сценарий, който МВФ моделира като намаляване на до 7% от глобалното производство. Една възможна причина за това може да бъде преминаването към обширен кръг от вторични санкции, насочени не само към Русия, но и към компании и инвеститори, които правят бизнес със страната.
От Eurasia посочват, че подобен ход, който би могъл да придобие политическа сила, ако конфликтът се разгорещи, би хвърлил Русия в икономическа изолация, сравнима с тази, преживяна от Иран, отдавна санкциониран от Запада заради ядрената му програма. Компанията посочва, че досега това не се е случило, защото Русия е много по-важна икономика за света и тревогата за глобалните последици от всеобхватните санкции е голяма.