Войната на Русия срещу Украйна беше отрезвяващ сигнал за събуждане на западните армии, пише Financial Times в редакционен коментар.
Три десетилетия след падането на Берлинската стена те откриват, че са зле подготвени за интензивен конфликт като този в Украйна или онзи, който Китай може да разгърне срещу Тайван. Инвазията на Русия се превърна в битка на изтощение с ужасни реминисценции от Първата световна война, макар и с по-модерни оръжия. Доставените от Запада преносими противотанкови оръжия, прецизно управляеми ракети и артилерия с натовски стандарт се оказаха ключови за притъпяване на руското настъпление.
Нестихващите искания на Киев обаче изпразват оръжейните складове с тревожна скорост и надхвърлят капацитета за попълването им. Заради мирния дивидент от Студената война и преминаването към по-ефикасно военно дело, правителствата позволиха запасите да намалеят въпреки изискването на НАТО от 2014 г. за наличие на склад на муниции за едномесечна битка с висока интензивност. Някои, като Германия, имат запаси най-много за няколко дни.
Годините на откъслечно снабдяване ограничиха капацитета на отбранителната индустрия да увеличава производството при извънредни ситуации. Както показа анализът на FT, производството на сложни оръжейни системи като противотанковите ракети Javelin или управляемите ракети Himars може да отнеме най-малко една година и да включва сложни производствени вериги с множество доставчици, всеки от които е потенциално тясно място.
Особено тежка е ситуацията при артилерийските боеприпаси. В разгара на бойните действия по фронтовите линии миналото лято украинската армия изстрелваше приблизително 7000 снаряда на ден, което се равнява на двуседмично максимално производство от САЩ. Украйна има само няколко приятелски настроени централноевропейски доставчици за своите 152-милиметрови стандартни съветски снаряди. Продължаващото преминаване към стандартната за НАТО артилерия и 155-милиметровите снаряди само ще увеличи тежестта върху западните доставчици. Смята се, че Русия също страда от проблеми с доставките на снаряди, но тя разполага с огромна отбранителна индустрия, която може да постави във военен режим.
Войната в Украйна е война за ресурси – както би бил и всеки конфликт с Китай. Правителствата от НАТО реагираха бавно. Трябваше да е очевидно, например, че след като руските сили бяха отблъснати от Киев през март миналата година, Украйна ще има нужда от модерна въздушна отбрана, за да защити градовете и войските си.
САЩ поне започнаха да подписват договори и да извършват разходи. Те се ангажираха да увеличат артилерийското производството пет пъти в рамките на две години. Рискът от водене на война за Тайван, докато същевременно се защитава Европа от руската агресия, означава, че Америка ще трябва да направи повече, за да се увеличат производственият капацитет и устойчивостта. Тя трябва да подходи по-стратегически относно идентифицирането на дългосрочни нужди от въоръжение, способностите за попълване на запасите и елиминиране на тесните места по веригата, както и, когато е необходимо, договарянето на многогодишни контракти.
Европейските сили изостават още повече. Наваксването ще струва скъпо. Германия твърди, че само изграждането на 30-дневен запас от боеприпаси може да струва 20 милиарда евро. Извън аеронавтиката и ракетите, европейската отбранителна индустрия е фрагментирана и с малък обем. Затова е ще по-важно европейските правителства да се обединят по отношение на поръчките. Водената от Германия инициатива за въздушна отбрана, включваща 15 европейски държави, е добра стъпка напред.
Правителствата ще се противопоставят на подпомагането на вече печеливши отбранителни компании, чието представяне често оставя много какво да се желае. Но капацитетът на отбранителната промишленост е жизненоважен компонент на сигурността, която е в основата на международния ред и глобалната търговска система. Поддържането на сигурността също така е начин за възпиране на агресията. Това е послание за Москва - и за Пекин - че съюзниците на Украйна са ангажирани с това в дългосрочен план.
11:06 | 03.02.23 г.
