Ще промени ли Путин стратегията си за войната?

Украинската зима ще бъде брутална, но няма да доведе войната до точка на замръзване. И Украйна, и Русия трябва да вземат ключови решения, които могат да преоформят конфликта дипломатически и военно.

Може би най-тревожната възможност за Украйна, а и за САЩ, е президентът на Русия Владимир Путин най-накрая да започне да проявява стратегическото мислене, което е демонстрирал в миналото, пише Bloomberg.

Американски официални лица смятат, че Путин със закъснение осъзнава нещо, което е ослепително очевидно за тези извън пашкула на подлизурството в Кремъл: Русия няма военни средства, за да постигне политическите си цели в Украйна.

Русия изстрелва ракети и муниции значително по-бързо, отколкото попадналата под международни санкции нейна отбранителна индустрия може да произведе нови. Войниците не успяват да удържат завоюваните позиции - Украйна си върна територии в области, които Путин незаконно обяви за част от Русия.

Заплахите на руския президент за ядрена ескалация на войната не спряха Украйна да прекрачва посочени от Русия граници – последно с атаките с дронове срещу военна база на руска територия. И въпреки цялата предполагаемо безкрайна човешка сила на Русия Путин не може да мобилизира допълнителни войски, освен приблизително 300-те хил. души, които по-рано призова, без сблъсъци с апатичното досега население.

Проблемите не са нови, но желанието на Путин да ги припознае е: той публично призна миналата седмица, че не вижда вероятност скоро Русия да постигне победа. Така че най-добрата възможна стратегия за него в момента е доста жестока – да превърне зимата в оръжие.

Русия изстрелва ракети и артилерия и използва и дронове за атаки срещу украинската електрическа мрежа и друга ключова инфраструктура, за да страда населението. След оттеглянето им от Херсон руските сили заеха предимно отбранителни позиции в опит да укрепят своите линии, да интегрират наскоро мобилизирания персонал и да спечелят време до пролетта.

Надеждата на Русия е да проточи конфликта през зимата и да направи условията за живот в Украйна максимално тежки, за да има шанс за пропукване и на Киев, и на Запада.

За руснаците тази стратегия е трудна за изпълнение. Появяват се съобщения, че страна, която е известна с това, че процъфтява през зимата, няма топли дрехи и дори храна, от които нейните войски ще се нуждаят, за да оцелеят през следващите месеци.

Като се има предвид обаче липсата по-добри възможности и някои отделни признаци на умора на Запада да предоставя помощи на Украйна, такава стратегия не изглежда като лудост. Една от причините, поради които президентът на САЩ Джо Байдън търси голям пакет от помощи за Украйна сега, е несигурността относно това каква помощ Камарата на представителите с републиканско мнозинство ще бъде готова да предостави през 2023 г.

Зимата поставя и Украйна пред труден избор. Нейните сили са уморени от ожесточените боеве и от военните перспективи и една оперативна пауза може и да е необходима. От политическа и дипломатическа гледна точка обаче изчакването може да се окаже рисково.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски се безпокои, че дори малък знак за застой през зимата ще засили амбивалентността на Запада. Сигналите от Вашингтон не са особено обнадеждаващи: миналата седмица държавният секретар Антъни Блинкън намекна, че приоритет на САЩ е да помогне на Украйна да си възвърне териториите, които държеше до 24 февруари, началото на руската инвазия. Решенията относно Крим и териториите, изгубени след 2014 г., се отлагат за по-късно.

Висшият американски военен - генерал Марк Майли, твърди, че Украйна трябва да започне преговори, преди да затъне в блатото в стил Първата световна война.

Зеленски може да се страхува и от вътрешнополитическа опасност, ако украинските сили почиват, докато населението търпи ударите.

Зимата всъщност е добро време за удари и нападения - когато земята замръзне, танковете и камионите могат да се движат навсякъде. Затова и Зеленски може да опита нова офанзива. Един от вариантите е нападение дълбоко в Запорожката област, за да се прекъсне сухопътната връзка на Русия с Крим, да се притиснат още руски военни и да се докаже, че западната помощ за Украйна се материализира в победи на бойното поле.

Решението ще е трудно. Киев трябва да балансира рисковете от бездействието с опасностите за провал на евентуална офанзива. Дилемата на Украйна ще се изостри, ако Путин се възползва от дипломатическата инициатива, като предложи прекратяване на огъня преди пролетта.

При Путин обаче нищо не е искрено. Прекратяването на огъня просто ще намали натиска върху руската армия, ще позволи на оръжейната индустрия на страната да навакса изоставането и Москва ще поднови военните действия, когато ѝ е удобно. Украйна с право би отхвърлила предложение, което замразява руските печалби на фронта.

От САЩ обаче се опасяват, че подобен гамбит може да промени дипломатическата игра, като постави началото на глобална пиар битка за това кой е отговорен за удължаването на боевете. Това може също така да даде на случайни привърженици на дипломатическо уреждане на конфликта, като френския президент Еманюел Макрон, нещо, което им липсваше преди: някакво подобие на сътрудничество от страна на Кремъл.

Колкото и странно да звучи, Украйна и САЩ имаха късмет с противника си. Заблуден, недосегаем Путин, който не разбира пропастта между неговите цели и неговите ресурси. Ако тази динамика се промени, войната ще стане съвсем различна.