Дългата граница между Финландия и Русия минава през гъсти гори и е маркирана само с дървени стълбове с ниски огради, предназначени да спират добитък. Скоро обаче по границата ще бъде издигната по-здрава и по-висока ограда.
По-рано този месец полски войници започнаха да поставят намотки бодлива тел на границата с руския анклав Калининград, вклинен между Полша и Литва. Камери и електронна система за наблюдение също ще бъдат монтирани в района, който някога е бил охраняван само от случайни патрули на гранични служители, пише АП.
Падането на Берлинската стена преди повече от 30 години символизира надежда за сътрудничество с Москва. Сега войната на Русия в Украйна постави началото на нова ера на конфронтация в Европа и издигането на нови бариери от стомана, бетон и бодлива тел. Този път обаче стените се строят от Запада.
„Желязната завеса я няма, но „завесата от бодлива тел“ сега, за съжаление, се превръща в реалност за голяма част от Европа“, казва Клаус Додс, професор по геополитика в Royal Holloway, Лондонския университет. „Оптимизмът, който имахме в Европа след 1989 г., вече го няма“, допълва той.
Страхът и разделението заменят еуфорията, след като германците разрушиха Берлинската стена, издигната през 1961 г. от комунистическите лидери. Тя се простира на 155 километра и отделя Западен Берлин до 1989 г., когато източногерманските власти отварят пропускателни пунктове след масови протести. В рамките на една година Източна и Западна Германия се обединяват отново.
Някои държави в Европейския съюз започнаха да строят гранични огради в отговор на бежанската вълна от 2015 г. През 2015 и 2016 г. Русия изпрати хиляди търсещи убежище, също предимно от Близкия изток, на граничните контролно-пропускателни пунктове в Северна Финландия.
Когато отношенията с Беларус се влошиха, след като авторитарният лидер на страната Александър Лукашенко фалшифицира президентските избори през 2020 г., правителството в Минск също изпрати хиляди мигранти от Близкия изток към границите с ЕС. В отговор Полша и Литва издигнаха стени по границите си с Беларус.
Михал Барановски, ръководител на варшавския офис на мозъчния тръст German Marshal Fund, казва, че повечето анализатори по сигурността смятат, че Беларус тогава е координирал действията си с Москва, за да се дестабилизират границите на ЕС преди войната в Украйна.
Заради опасенията от нова миграционна криза като отговор на санкциите срещу Москва заради близо деветмесечната война в Украйна, европейските лидери започнаха да втвърдяват границите си. Финландският премиер Сана Марин обяви планове за укрепване на части от 1340-километровата граница на страната си - най-дългата с Русия на страна от ЕС.
Москва заплаши със "сериозни военно-политически последствия" Финландия и Швеция заради стремежа им да се присъединят към НАТО. Марин посочва, че укрепленията ще помогнат за защитата на нацията срещу "хибридната заплаха" от възможна широкомащабна и нередовна миграция, организирана от Кремъл.
Новите бариери предлагат малка защита от ракети или танкове. Вместо това правителствата очакват стените, оградите и електронното наблюдение да осигурят по-добър контрол на техните граници и да спрат големи мигрантски вълни.
Додс казва, че Русия използва миграцията като оръжие от няколко години, тъй като участва в „цивилизационен конфликт с европейските си съседи“. Русия бомбардира и тормози населението на Сирия от 2015 г. „в умишлен опит да създаде хуманитарна криза“, допълва той. „Мисля, че една от трудностите, които понякога имаме извън Русия, е всъщност да оценим колко цинична, колко пресметлива, колко преднамерена е част от тази работа“, допълва Додс, който е автор на книгата „Новите гранични войни: Конфликтите, които ще определят нашето бъдеще“.
Използването на мигранти от Русия за създаване на социални противоречия в страни като Полша, Литва и Латвия доведе до това, че тези правителства не им предлагат възможност да се кандидатства за убежище и в повечето случаи отказват влизане, както се случи в Гърция и Унгария по-рано.
Отблъснатите обратно в Беларус мигранти са били подложени на малтретиране от беларуски граничари, които първоначално са им помогнали да преминат границите, според правозащитни групи.
Правозащитници в Полша протестираха срещу изграждането на високата 5 метра и половина ограда по границата с Беларус с аргумента, че тя спира само най-слабите, но не и най-решителните. Анна Албот от група за правата на малцинствата е прекарала месеци на тази граница и казва, че е виждала хора да използват стълби, за да изкачат оградата, или копаят тунели под нея. Откакто стената беше завършена миналото лято, около 1800 мигранти са преминали през оградата и отчаяно са търсели храна и вода. Някои от тях са успели да се свържат с правозащитни организации, които работят в региона.
Албот казва, че докато е обикаляла из гористите местности, се е случвало буквално да настъпва припаднали или починали хора. Наскоро пък се е натъкнала на групи жени от Судан, които най-вероятно са жертви на трафик на хора, както и на студенти по медицина от Африка, които са били в петата си година на обучение в Русия. Те са казали, че Русия се разпада и че искат да довършат обучението си в „нормална държава“.
Станислав Зарин, служител по сигурността на полското правителство, признава, че граничната стена не спира всички, които искат да преминат незаконно, но добавя, че тя позволява на силите за сигурност на Полша да действат бързо и по-ефективно, без да е необходимо да разполагат толкова много хора, както по времето с мигрантската криза преди изграждането ѝ.
И тази стена, и оградата с Калининград „предават силно послание на Минск и Москва, че Полша приема изключително сериозно сигурността и целостта на своите граници“, коментира Зарин. „Вярвам, че Беларус и Русия ще помислят два пъти, преди отново да воюват с миграция“, допълва той.
Додс посочва, че разбира импулса за изграждане на стени, но предупреждава, че те рядко работят по предназначение, и често тласкат мигрантите към по-опасни пътувания.