Украйна има предимство и няма интерес да спира войната сега

След връщането на Херсон и продължаващата подкрепа от страна на САЩ Украйна е в много по-добра позиция и трябва по-скоро да продължи военните действия, отколкото да ги замрази. Това коментират военни анализатори пред Ройтерс.

Официално позицията на САЩ, изказана от съветника по национална сигурност Джейк Съливан, гласи, че Вашингтон ще продължи да подкрепя украинските военни, за да бъдат във възможно най-добрата позиция на бойното поле. Но няма да казва на Киев какво да прави.

Медийни публикации от седмици разказват, че западните партньори настояват Киев и Москва да седнат на масата за преговори. В Украйна обаче смятат, че това ще бъде само "замразяване" на конфликта и след няколко месеца Русия отново може да нападне страната. Нещо повече - пресечна точка на позициите на двете воюващи държави на практика липсва - руският президент Владимир Путин буквално не може да отстъпи Крим и Донбас, а след близо 9 месеца война 91% от украинците вече са готови да си върнат цялата окупирана територия по военен път, дори и с цената на големи жертви, тоест украинският президент Володимир Зеленски е на позиция, че също не може да отстъпи Донбас и Крим.

Фронтовата линия в Украйна е с дължина от над 1300 километра, като активни бойни действия се водят на 850 километра от тях.

Според Филип Ингръм, бивш анализатор в британската армия, Украйна в момента има предимство и диктува къде и кога ще се водят следващите битки. Според него зимата може само да забави, но не и да спре украинските военни, които са по-добре подготвени за студа. Кореспондентите на Ройтерс потвърждават този извод - изоставените окопи край Херсон показват тежките условия, в които са живели руските военни на десния бряг на р. Днепър. В същото време украинските окопи са с дървени подове, в някои има дори и интернет и телевизия.

Пенсионираният американски ген. Бен Ходжис коментира, че за украинците няма да има нужда да преследват руските военни по левия бряг на Днепър, ако успеят да си подсигурят позициите на десния бряг. С артилерия те ще могат да достигнат до руските военни, които защитават един от пътищата към окупирания полуостров Крим.

Украински анализатори коментират, че територията между левия бряг на Днепър до Крим са "голи поля", където руснаците трудно могат да намерят укритие при въоръжението, с което разполага Киев. Още повече, че десният бряг е по-висок и украинските военни ще са в по-добра позиция при артилерийски огън.

Но жителите на Херсон се притесняват, че руснаците могат да подновят обстрела над града, след като се прегрупират. А в същото време Москва нареди най-масирания обстрел над територията на Украйна, при който сериозно пострада отново енергийната инфраструктура на страната и жилищни сгради. 

Според Ходжис украинците могат да се опитат да задържат руските военни на юг, за да пробият от Харков към Мариупол и Азовско море - Бердянск и Мелитопол.

За ген. Марк Майли мирните преговори са начин да се прекрати човешкото страдание и жертви. "Когато имаш възможност да преговаряш, когато мирът може да бъде постигнат ... възползвай се от момента", коментира той по време на дискусия в Ню Йорк през миналата седмица.

В Киев също заявяват, че са готови за мир, но само при освобождаването на цялата територия на Украйна. Украинският президент Володимир Зеленски представи плана на страната си за мирни преговори по време на форума на Г-20 (15 ноември). Точките в него са 10 и включват не само извеждането на руските военни от украинска територия и прекратяването на огъня, но и гаранции за ядрената сигурност, енергийната инфраструктура и продоволствената сигурност.

"Ако Русия иска да покаже, че иска да сложи край на тази война, нека го докаже с действия", коментира украинският държавен глава пред участниците на форума на Г-20 на о. Бали. "Очевидно, че на думите на Русия не може да се вярва и няма да има Мински споразумения 3, защото Русия ще ги наруши веднага щом бъдат подписани", допълни още той.

Само часове по-късно Русия започна нов масов обстрел над територията на Украйна с ракети. Някои от тях са прихванати от противовъздушната отбрана, но други са разрушили жилищни сгради и гражданска инфраструктура - основно енергийни съоръжения в северната и централната част на страната, сочат местните власти. "Ситуацията е критична", коментираха от кабинета на президента в съобщение.

Украйна трябва да постави условията за края на войната, коментира и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, цитиран от Ройтерс. "Украйна ще реши какви условия са приемливи. Ние я подкрепяме", каза той по време на пресконференция в Хага и призова да не се подценяват руските военни, които все още контролират големи части от Украйна.

Преди началото на пълномащабната война на 24 февруари Русия контролираше части от Донбас и Крим, или към 42 хил. кв. километра от площта на Украйна. След нападението през февруари руските военни бързо напреднаха и превзеха още територия - към март окупирани от тях бяха 161 хил. кв. километра, или към 25% от територията на Украйна. Според изчисления на Института за изследване на войната (ISW), базирани на геолокирани данни, към 11 ноември украинските военни са си върнали към 74 хил. кв. километра окупирана от Русия площ.