Нарастването на външното търсене на български стоки и услуги и представянето на износа през първата половина на годината са по-силни от очакваното, независимо от негативните ефекти, произтичащи от войната в Украйна. Въпреки това индикациите за влошаване на външната икономическа среда в края на годината и в началото на 2023 г. се увеличават. За това предупреди Българската народна банка в есенната си макроикономическа прогноза, изготвена към 30 септември.
Продължението и ескалацията на войната в Украйна създава по-голяма от обичайната несигурност в прогнозираните стойности за основните макроикономически показатели, чиято динамика е силно повлияна от заложените в прогнозата технически допускания, посочват анализаторите на централната банка.
В базисния сценарий на прогнозата не са включени негативни ефекти върху българската икономика, които биха възникнали в резултат на евентуален недостиг на природен газ в страната. В нея БНБ не отчита и потенциалното влияние на политическата несигурност в България върху икономическата активност и инфлацията.
Техническите допускания, заложени в прогнозата, предполагат външното търсене на български стоки и услуги да отчете растеж с 2,9% през 2022 г., последван от спад с 0,1% догодина и възстановяване на растежа до 4,1% през 2024 г.
Очакванията за колебания в цените на суровините на международните пазари са знаци, че те ще останат трайно над нивата си от 2021 г. За цените на енергийните продукти в евро пазарните очаквания са те да продължат да се повишават с високи темпове на годишна база до средата на 2023 г., след което да започнат да се понижават, но да останат значително над нивата от 2021 г. през целия прогнозен хоризонт.
Допусканията за цените на неенергийните продукти в евро са за значителен растеж през тази година, който се дължи най-вече на по-високите цени на храните, но се очаква спад догодина и повишаване през 2024 г.
Забавяне на икономиката
Очакванията на пазарните участници предполагат продължаващо силно повишение на краткосрочните лихвени проценти в еврозоната в края на 2022 г. и в началото на 2023 г. и стабилизирането им на нива, близо до достигнатите, за останалата част от прогнозния хоризонт.
При така описаните допускания, базисният сценарий на прогнозата предвижда икономическият растеж на България да се забави до 2,8% през тази година и до 0,1% през 2023 г., след което да се ускори до 3,4% през 2024 г.
От БНБ посочват, че за по-ниския растеж на икономическата активност през 2022 г. ще допринасят разширяването на отрицателния принос на нетния износ и забавянето на растежа на частното потребление в резултат на негативния ефект от ускоряването на инфлацията върху реалния разполагаем доход на домакинствата.
Банковият регулатор преценява, че тази динамика ще бъде само частично компенсирана от очаквания по-силен растеж на правителственото потребление, както и от същественото натрупване на запаси в икономиката под влияние на повишените инфлационни очаквания и несигурността при глобалните вериги за доставки.
Допусканото влошаване на глобалната макроикономическа среда в комбинация със запазването на сравнително висока инфлация при потребителските цени ще доведат до допълнително забавяне на растежа на икономическата активност през 2023 г.
Фактор, който ще подкрепя в най-голяма степен икономическата активност догодина, е очакваното усвояване на средства по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) от страна както на частния, така и на публичния сектор.
Прогнозираното ускоряване на растежа на реалния БВП през 2024 г. е в съответствие с техническото допускане за възстановяване на външното търсене и очакваното ускоряване на растежа на крайните потребителски разходи в условията на отслабващ инфлационен натиск.
Натиск върху инфлацията
Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се предвижда да възлезе на 14,9% в края на тази година. За ускоряването ѝ, спрямо края на 2021 г. ще допринася най-вече същественото увеличение на разходите за производство на фирмите в условията на значителен растеж на годишна база на цените в евро на основни храни и енергийни суровини (електроенергия, природен газ и петрол) на международните пазари.
Други фактори със съществено проинфлационно влияние са прогнозираното силно увеличение на разходите за труд на единица продукция, както и ускоряването на годишния растеж на цените на вноса на готови промишлени продукти поради инфлационните процеси в основните търговски партньори на България.
Административно определяните цени също се очаква да имат сравнително висок положителен принос за общата инфлация в края на годината главно поради одобрените към август 2022 г. от Комисията за енергийно и водно регулиране повишения на цените на някои комунални услуги.
При отразяване в прогнозата на допусканията за динамиката на цените на енергийните суровини и храните на международните пазари БНБ очаква темпът на нарастване на ХИПЦ да се забави до 4,1% в края на 2023 г., докато средно за годината инфлацията ще остане висока (7,6%). В края на 2024 г. може да има допълнително забавяне до 3,4%.
По отношение на прогнозата за инфлацията съществуват рискове за по-силно нарастване на цените спрямо базисния сценарий за целия прогнозен хоризонт. Тези рискове са свързани главно с динамиката на цените на суровините на международните пазари.
Възможността за по-значително от прогнозираното засилване на двупосочната връзка между номиналните възнаграждения от труд и цените е предпоставка за по-висока от прогнозираната базисна инфлация.
В допълнение рискове произтичат от възможни по-големи повишения на регулираните цени спрямо заложеното в базисния сценарий. В същото време възможността за удължаване на периода на действие на въведената мярка за компенсиране на фирмите за високите цени на електроенергията, която е предвидена до края на 2022 г., е предпоставка в средносрочен период да се наблюдава по-ниска от прогнозираната инфлация.
Рискове пред икономическия растеж
БНБ оценява рисковете пред прогнозата за растежа на реалния БВП като балансирани за 2022 г. и 2023 г., докато за 2024 г. допуска реализиране на по-нисък растеж спрямо този в базисния сценарий.
В централната банка се надяват, че по-благоприятно икономическо развитие в основните търговски партньори на България в краткосрочен период ще е предпоставка за реализиране на по-висок от прогнозирания растеж на износа на стоки и услуги в реално изражение.
Допълнителен риск за по-висок растеж на икономическата активност произтича от възможността за по-продължително запазване на тенденцията към натрупване на запаси от страна на фирмите.
Рискове за реализиране на по-слаба икономическа активност произтичат главно от продължаващия военен конфликт в Украйна и възможността за по-силно и по-продължително нарастване на цените на суровините на международните пазари, по-значително повишаване на несигурността и задълбочаване на проблемите при глобалните вериги за доставки.
Други рискове за реализиране на по-нисък икономически растеж са свързани с потенциален недостиг на природен газ в България, по-бързо и по-силно повишаване на лихвените проценти от водещите централни банки, както и по-бавно от очакваното усвояване на средства по европейски програми и изпълнение на инвестиционни проекти по НПВУ.
Върху данните на базисния сценарий на прогнозата може да окаже влияние предстоящата ревизия на отчетните данни за БВП, която Националният статистически институт планира да публикува на 19 октомври.
21:39 | 14.10.22 г.
