Освен от повече оръжие Украйна се нуждае и от по-голяма икономическа помощ

Владимир Путин погрешно предрече, че Украйна ще бъде завладяна за броени дни. Западът беше също толкова скептичен относно шансовете на Украйна да оцелее след руското нападение. Въпреки това изминаха повече от 150 дни от началото на пълномащабната руска инвазия и Путин е далеч от постигането на първоначалната си цел за унищожаването на Украйна като независима държава. По-ранните прогнози за кратка война бяха напълно опровергани и коментатори от всички страни вече не изключват, че тя може да продължи още много месеци, ако не и години, пише за Financial Times Олег Чурий, бивш заместник-управител на украинската централна банка.

По-голямата продължителност на конфликта променя не само военната стратегия, но и макроикономическите изчисления. В първите дни на войната макроикономическата политика на Украйна имаше за цел да контролира очакванията и да избегне паниката. Тези политики се основаваха на контрола над цените - например обменният курс гривна-долар беше фиксиран на предвоенното ниво - и предоставяне на временни мерки за подпомагане на бизнеса и домакинствата, като премахване на вносните мита. Тази реакции бяха подходящи за справяне с първоначалния шок, но с продължаването на войната те трябва да бъдат коригирани или Украйна ще претърпи икономическа катастрофа.

Националната банка на Украйна (НБУ), централната банка на страната, има привидно невъзможна задача. Първо, фиксираният обменен курс осигурява важна номинална котва. Второ, НБУ отговаря за здравето на финансовата система, за да гарантира, че икономиката има достъп до ликвидност и че платежната система функционира гладко. Централната банка има известна власт над капиталовите потоци, но на украинските бежанци в ЕС и други страни трябва да бъде позволено да използват ценна твърда валута, за да се издържат. Трето, НБУ трябва да покрие огромните фискални нужди на правителството за финансиране на войната. 

В краткосрочен план тази комбинация от политики може да проработи. Например, централната банка може да „изгори“ валутни резерви. Но това не е съвместимо с по-дългия хоризонт на войната. Ако политиките не бъдат модифицирани, НБУ е изправена пред перспективата за висока инфлация, опасно изчерпване на валутните резерви и риск от валутна криза или банкова паника.

Ограничените ресурси на правителството оставят малко благоприятни възможности. Наскоро централната банка трябваше да девалвира гривната с 25 процента, но това вероятно ще осигури само временно облекчение, тъй като може да се наложи нова девалвация. Като алтернатива, гривната може да бъде оставена да плава по-свободно, помагайки за справяне с натрупващите се дисбаланси в икономиката. Но това рискува да се случи с цената на загуба на номиналната котва. Предвоенното таргетиране на инфлацията е по-малко полезно предвид несигурния механизъм на монетарна трансмисия по време на война.

Фискалните власти също биха могли да се опитат да съберат повече приходи и да контролират разходите. Тези опции са трудни. Трудно е да се вдигат данъци, когато икономиката е слаба. Но една от възможностите е да се обложи сивата икономика чрез непреки данъци като акциз или повишени вносни мита. 

Министерството на финансите трябва най-накрая да приеме реалността и да започне да заема на местния дългов пазар при много по-високи лихви, вместо да разчита непрекъснато на парично финансиране от НБУ за покриване на бюджетните дефицити. Досега опитите за вземане на заеми при силно отрицателни реални лихвени проценти бяха доста неуспешни. Във всеки случай задачата на Украйна е ясна: фискалната позиция трябва да бъде значително подобрена, за да поддържа военните усилия за продължителен период.

Но съюзниците на Украйна са изправени пред свои собствени макроикономически задачи. Моята страна защитава сигурността в Европа. Всъщност глобалният ред се формира в Украйна. Ако Русия на Путин победи, законът на джунглата ще бъде новият режим в международните отношения.

Но за да продължи Украйна да се бори и да спечели, тя се нуждае не само от много повече оръжия, но и от по-мащабна икономическа подкрепа. От началото на войната Украйна получава външна подкрепа в размер на 2,5-3 милиарда долара на месец. Очакваното външно финансиране за втората половина на 2022 г. е 18 милиарда долара - значителна сума, но доста под нуждите на държавата. За да предотвратят икономическото бедствие в Украйна и да поддържат способността й да се бие, съюзниците трябва да превеждат много по-големи суми - от около 4-5 милиарда долара месечно в най-близко бъдеще.

Всеки ден от войната означава още загубени животи, травматизирани деца и разрушени домове. Икономическата цена на войната обаче е не по-малко зашеметяваща и засяга всички - от разрушената инфраструктура в Украйна до призрака на глада в Африка и другаде. Украйна трябва да спечели тази война и то бързо, но все повече основният сценарий е за една дълга война. Това изисква пренастройване на макроикономическите политики в Украйна и съюзническите страни, за да се гарантира, че икономиката на Украйна може да поддържа военните усилия толкова дълго, колкото е необходимо.