Питър Рубен: Достъпът до евтин кредитен ресурс помогна на България за икономическия растеж

Как ще се отрази разхлабването на паричната политика в еврозоната на българския износ и индустрия? Ще влязат ли банките в нови разходи при отлагане на въвеждането на еврото с една година или след 1 януари 2026 г.? В кои сектори се търсят инвестиционни кредити? Какво включва тестването на „етични хакерски упражнения“ и текущи проверки? Investor.bg зададе тези и други въпроси на Питър Рубен, член на управителния съвет на Асоциацията на банките в България (АББ), кънтри мениджър на KBC Group в България, председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на ОББ. 

– Г-н Рубен, освен Закона за въвеждане на еврото, който се очаква да бъде приет до края на лятото, има ли други препятствия, които България трябва да преодолее по пътя към еврозоната?

– В конвергентния доклад на Европейската комисия ясно се посочва, че инфлационният критерий е единствената останала пречка пред страната. За да бъде приета България в eврозоната, средногодишната инфлация в страната трябва да отговори на критерия за ценова стабилност. Нашите очаквания са, че към края на годината, началото на следващата, България би могла да го изпълни. Ако и оценките на правителството са такива, възможно е то да поиска извънредни конвергентни доклади от Европейската централна банка и ЕК и да бъдем приети в eврозоната. Разбира се, преди това е необходимо и държавата да извърви своя път.

– Банките инвестираха в подготовката на въвеждане на еврото. Какво означава ново отлагане на влизането на страната ни след 2025 г.?

– Като член на управителния съвет на Асоциацията на банките в България, мога да потвърдя, че банковата индустрия продължи подготовката си през цялата година. От гледна точка на нашите IT системи, подготовката на мрежата от банкомати, възможността за осигуряване на двойна визуализация, всички големи банки ще бъдат напълно готови още през следващите месеци. Отлагането на въвеждането на еврото с една година ще създаде допълнителна работа и разходи, но не прекомерни. Естествено, ако пропуснем и датата 1 януари 2026 г., това би означавало по-сложни компромиси.

– Бизнесът не се чувства комфортно от нестабилната политическа среда.  Наблюдавате ли спад на проектите, с които търси финансиране?

– Индексът на бизнес доверието отчете спад през юни и юли, което показва, че политическата нестабилност оказва негативно влияние върху бизнеса. Индексът все още остава сравнително висок поради нарастването на доходите, което стимулира потреблението на българите и създава добри условия за бизнес, особено в строителството и търговията на дребно. Затова и като цяло продължаваме да наблюдаваме доста солидно търсене на инвестиционни кредити. Разбира се, ситуацията е различна в отделните индустрии, някои от които усещат по-голямо въздействие от забавянето на германската икономика.

– Кога се очаква до приключи процесът на сливане на Райфазенбанк в ОББ?

– Юридическото сливане вече приключи през април миналата година. По-голямата част от техническата интеграция на нашите IT системи и приложения също е зад гърба ни и ще приключи до ноември тази година. Физическата колокация на клоновете е завършена на две трети. На практика ще приключим процеса до края на годината.

– Стават ли по-силни банките у нас след консолидация?

– Банковият сектор е добре капитализиран и силно ликвиден, а Българската народна банка осигурява солиден надзор. Консолидацията със сигурност помага за по-нататъшното поддържане на стабилността на индустрията и предоставя възможността да инвестираме повече в дигиталната трансформация на услугите, които предлагаме на клиентите си.

– Как реагирате в ОББ на критични ситуации като тази със скорошния глобален срив, който засегна дейността на някои банки?

– ОББ не беше засегната от конкретния инцидент. Въпреки това банкирането днес – както всеки бизнес – е силно зависимо от IT системите и интернет. Наблюдаваме състоянието на нашата система 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, а също така непрекъснато следим за потенциални заплахи. В случай на възникване на проблеми активираме добре описани и тествани сценарии за възстановяване.

– Какви са иновациите, с които банките осигуряват киберсигурност?

– Банките прилагат широк набор от мерки за сигурност. Съществува и много изчерпателна регулация в европейски контекст, която определя рамка за управление на кибер риска. Законът за цифрова оперативна устойчивост (DORA) има за цел да засили ИТ сигурността и устойчивостта на финансовите субекти в случай на тежки оперативни смущения. Това включва различни слоеве като информационни и комуникационни технологии и рамка за управление на риска на трети страни, тестване, докладване на инциденти и осведоменост. Това обикновено включва и тестване на силата на тези защитни механизми чрез така наречените етични хакерски упражнения и текущи проверки, за да поддържаме висока информираност сред нашите служители, така че да възпитаме култура на превенция.

– В началото на юни Европейската централна банка обяви намаляване на основните си лихвени проценти с 25 базисни пункта, което е първото сваляне от 2019 г. след като те растяха от юли 2022 г. Какви ще бъдат икономическите и паричните последици от това първоначално понижение в България?

– Поради тясната връзка на националната икономика с тази на еврозоната процесите там се пренасят и у нас по пазарни механизми. В действителност, под влияние на тенденцията в еврозоната, общата инфлация в страната значително се забави. Механизмът работи. Очакваме разхлабването на паричната политика в еврозоната да продължи, което ще стимулира растежа и по този начин ще подпомогне българския износ и индустрия, които са повлияни от рестриктивната политика на Европейската централна банка.

– Засега лихвите по кредитите не растат, но кога ще започне осезаемо повишение на лихвите по депозитите?

– Българският банков пазар е много конкурентен и високо ликвиден. Това гарантира, че клиентите имат улеснен достъп до кредити при лихвени нива, които са сред най-ниските в Европа. Достъпът до евтин кредитен ресурс е един от факторите, които помогнаха за това в България да има икономически растеж през последната година и половина. Естествено, това се съчетава с ниски нива на лихвите по депозитите. Не виждам индикации, че това ще се промени в краткосрочен план, но пазарът ще реши. В допълнение, банките предлагат широка гама от алтернативни инвестиционни възможности на клиентите.

– Ще продължат ли банките да са активни при предоставянето на ипотечни заеми въпреки предупреждението на централната банка, че има риск от влошаване на банковите показатели при евентуално намаляване на платежоспособността на клиентите?

– Банковата система у нас се характеризира с високи нива на капиталова адекватност и ликвидност, които са над средните за ЕС. Тя е стриктно регулирана и спазва всички регулаторни изисквания. Освен това, БНБ всъщност подчертава доброто качество на кредитните портфейли и консервативния характер на стандартите за кредитиране в банковата индустрия. Допълнителните индикатори служат като още един инструмент за наблюдение, за да се открие своевременно възможно повишаване на риска в бъдеще. В краткосрочен план, предвид икономическите перспективи, очаквам пазарът на ипотечно кредитиране да остане динамичен.