Иновациите имат важно значение във финансовата сфера, а технологиите имат все по-голяма роля в оптимизиране на процесите и обслужването на клиенти. Кои са иновативните инструменти, на които разчитат финансовите институции и как изкуственият интелект може да помогне в борбата с киберпрестъпленията в сферата? До каква степен регтех системите са навлезли в България? По тези теми разговаряме с Велко Каменов – директор „Кредитен риск и анализ на данни“ в Access Finance. Той е и един от лекторите на форума на Investor.bg Banking Today, който ще се проведе на 25 април 2024 г. в София.
- Г-н Каменов, кои са иновативните инструменти, без които една финансова институция не би могла да функционира през 2024 г.?
- Светът се развива в посока на все по-дълбока дигитализация на услугите и това важи в пълна степен за сектора на финансовите услуги. До неотдавна беше нормално да търсим и заявяваме финансови продукти и услуги, да правим разплащания и да получаваме клиентско обслужване чрез пряк контакт със служители на финансовите институции. В настоящата среда вече е нормално тези процеси да се случват изцяло дигитално, в реално време и с минимален досег до реални служители. Това позволява на финансовите институции да обслужват по-бързо, по-качествено и повече настоящи и нови клиенти.
За институциите, които не работят в посока на развитие и постоянно усъвършенстване на тези системи, ще е все по-трудно да оперират ефективно с настоящите си клиенти и да разширяват бизнеса към нови. Което означава силно ограничени възможности за икономии от мащаба и съответно – невъзможност да работят рентабилно в дългосрочен план.
Като конкретни инструменти бих откроил две направления – системите за автоматизиран онбординг и оценка на нови клиенти, кандидатстващи за финансови услуги, и системите за автоматизирано клиентско обслужване и отговор на запитвания за настоящи клиенти. Инструментите, които се използват за изграждането и на двата типа системи, са базирани до голяма степен на машинно самообучение и изкуствен интелект.
- Кои са най-интересните иновации в сферата на финансите, които да очакваме през 2025 г.?
- Развитието на генеративния изкуствен интелект (архитектурата зад инструменти като ChatGPT) даде тласък за по-широка имплементация на подобни системи в специализирани сфери като финансовата. Вече и на българския пазар някои финансови институции предлагат на клиентите си AI дигитални асистенти под формата на чат и гласови ботове. През следващите години тези асистенти ще започнат да покриват все по-голям набор от възможности извън отговори на често задавани въпроси. Освен възможност за общуване с тях чрез текст, те все повече ще се развиват и в посока на гласови асистенти, като ще дадат възможност за банкиране чрез гласови команди.
- До каква степен може да се разчита на изкуствения интелект в сферата на киберсигурността на финансовите институции?
- Приложението на способи от машинното обучение и изкуствения интелект в сферата на киберсигурността не са новост. От години подходи, базирани на подобни модели, са включени в оценката и идентифицирането на нетипични поведения в мрежи и системи, както и в разпознаването на зловреден софтуер и фишинг атаки. Изкуственият интелект увеличава възможностите за по-точно и по-бързо идентифициране на заплахите и е сред основните инструменти в системите за киберсигурност.
- А какви са основните рискове във финансовата сфера, свързани с развитието на AI, и как може да им се противодейства?
- Сред основните рискове за клиентите на финансовите институции остават фишинг атаките, при които киберпрестъпници се опитват да съберат лични данни от крайните потребители и с тях да получат достъп до сметките им. При подобен род престъпления обикновено се налага на атакуващите да достигнат до голям брой хора с различни съобщения, за да направят пробив и извлекат финансова полза в малък процент от случаите. Развитието на AI улеснява нарушителите в генерирането на повече, по-трудно разпознаваеми и по-таргетирани съобщения за фишинг атаки, като така увеличава мащаба им.
Тъй като атаките са насочени директно към крайния потребител, по канали извън контрола на финансовите институции, най-важна е именно информираността за подобни заплахи и реакцията на крайните потребители. Най-основният и работещ в 100% от случаите съвет към крайните потребители при имейл фишинг например е да проверяват домейна, от който идва съобщението. В случай че съобщението идва от домейн, различен от официалния на финансовата институция, в която са клиенти, в никакъв случай не трябва да се следват линкове от съобщението и да се предоставят лични данни.
- Очаква се до 2028 г. регтех сегментът да достигне 200 млрд. долара в световен мащаб. До каква степен този тип системи са навлезли в България? По какъв начин финансовите компании могат най-добре да се възползват от технологията?
- Финансовите институции са сред най-силно регулираните в световен мащаб. Инвестициите в услуги и решения от регтех сегмента не са им чужди, особено в сферите на проверка на самоличността (identity verification), мерките против изпиране на пари (AML) и мониторинга на трансакциите с цел предотвратяване на измами (Transaction monitoring). Това са аспекти, за които голяма част от финансовите институции вече имат имплементирани решения, а в бъдеще инвестициите в тях и разчитането на технологични за сметка на ръчни процеси ще нарастват. По-големите финансови групи инвестират и във вътрешни разработки на подобни системи, за да удовлетворят нуждите на бизнесите си.
От особено важно значение от гледна точка на регтех за дигитализирането на онбординг процесите за нови клиенти във финансови институции ще бъде все по-широкото използване на дигиталните решения за проверка на самоличността. Те позволяват на клиента да верифицира самоличността си пред финансова институция изцяло дистанционно и в реално време, без човешка намеса, и да започне да използва дадена финансова услуга за минути.
17:15 | 22.04.24 г.
