Д. Белелиев: В България усещаме само проблемите на Зелената сделка, а не бива да е така

Потребителите в България не се възползват в пълна степен от развитието на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и усещаме само проблемите на Зелената сделка, смята д-р инж. Димитър Белелиев, основател на "АмонРа Енерджи", специализирано в търговията с оборудване за малки и средни соларни компании. От 2002 г. той е председател на Съвета на директорите на Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ). Председател е и на Управителния съвет на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ).

Цялата система на соларите у нас е сбъркана - вървим към големи централи, за които нямаме подходящите климатични условия, а не към съоръженията, които ще имат най-голям положителен ефект за потребителите - покривните инсталации, коментира пред Investor.bg той. Според експерта при вятърната енергия пък е точно обратното - големите паркове са по-ефективни и работата им е по-стабилна и прогнозируема, но развитието им трябва да се осъществи с много строга регулация от страна на държавата.

Дружеството ЦЕРБ е участвало в изграждането на ПАВЕЦ "Чаира" и притежава документацията на съоръжението, но досега не е канено за консултации във връзка с проблемите там, посочи още той.

- Г- н Белелиев, преди няколко години започна работата на "АмонРа", което е и публично дружество, и основната му дейност е свързана с ВЕИ. Как виждате развитието на този сектор у нас? Наблюдава се нов бум през последните две години в соларния сектор.

- Соларите се развиват добре, но в неправилната посока. Инвестира се в големи паркове, което не е подходящо от гледна точка на климатичните условия, както и за електроенергийната мрежа. Времето у нас е много променливо, защото имаме планини, реки и язовири, които оказват влияние върху климатичните условия. Докато в Гърция, например, слънцестоенето е много по-постоянно - или е слънчево, или вали дъжд. Голямата ни грешка е, че не развиваме покривните соларни инсталации.

При тях загубите от преноса са нулеви, намаляват и проблемите при балансиране на системата. Но всъщност най-важното е, че бенефициентите са директно домакинствата. Реално потребителите у нас не се възползват от изграждането на големи соларни паркове, а някои от тях са върху плодородна земя. Затова у нас не се разбира Зелената сделка - от нея усещаме само проблемите.

Казано накратко, вървим към големите соларни централи и не само, че нямаме подходящите условия, но и в крайна сметка товарим и електроенергийната мрежа, унищожаваме природата, а потребителите нищо не печелят. Държавата можеше спокойно да насочи инвеститорския интерес към покривните инсталации, а сега тя просто казва: "Правете, където искате, важното е да се свържете".

Парите по Плана за възстановяване например можеха да се използват не за разширяване и увеличаване на напрежението на мрежата на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), а за развитие на фотоволтаици в градовете и по този начин няма да е нужно да се развива мрежата. Сега тези пари отиват за огромни паркове в полето, които да бъдат присъединени към мрежата.

А трябва потребителите да бъдат производители и ако бъде въведен и нетметърингът (net metering), при който в края на месеца домакинствата плащат само разликата между това, което са отдали в системата, и това, което са получили, инвестициите ще се изплащат много бързо. Така е в почти цяла Европа.

- А какво е мнението Ви за вятърните централи в крайбрежието? Това стана повод за широка дискусия в последните дни, заговори се дори за референдум за разрешението им.

- Нещата не се решават с референдум - имаме печалния опит от този за ядрената централа. Ако говорим професионално, има места, където тези проекти могат да се случат, но това трябва да стане с много добър контрол от страна на държавата. Могат да бъдат обособени зони, да има поставени изисквания те да са далеч от плажната ивица. За разлика от соларната, вятърната е много по-ефективна, когато се прави в мащаб, а и колкото и да е странно, е по-предвидима от слънчевата, производството е по-стабилно.

Хората не се интересуват откъде идва токът - от соларни или конвенционални централи, но искат да имат евтина, сигурна и екологична енергия. Всичко е въпрос на държавна политика. На местата, където условията го позволяват, и има нужда от енергия - да се организират търгове за разпределение на капацитета и производството да е близо до потреблението. И като цяло поддържам развитието на вятърната енергия.

- Смятате ли, че част от проблемите в енергийната система ще бъдат решени с либерализацията на пазара? Тогава няма да има обществен доставчик, който да е длъжен да изкупува определена енергия, ще може да бъде избиран доставчик...

- Няма нищо по-добро от пазара - свободният пазар лекува всичко. В момента с регулираните цени на електроенергията за бита се подкрепят всички, дори и тези, които реално нямат нужда - аз зареждам много изгодно своя електромобил у дома, но това не е правилно, не е пазарно. Отдавна трябваше да се освободи и пазарът и за битовите потребители, както е за индустрията, и ако някой има нужда от подкрепа, да му бъдат предоставени ваучери, да се осигурят соларни панели или енергоефективни уреди, или дори дърва за отопление.

- 70% от оборота на "АмонРа" се формира извън България - на Балканите. Какво показват наблюденията Ви в съседните държави по отношение на развитието на енергийната система?

- Мога да кажа, че Гърция например е уникална държава от енергийна гледна точка - със сложна система заради островите и големите пикове между лятното и зимното потребление, но от друга страна и много добре развита. Има какво да научим от тях - например там се приватизират не отделните предприятия, а части от големите предприятия и държавата запазва своя контрол. Тяхната енергийна компания - PPC, е публична и все още контролирана от държавата. Има симбиоза между частните инвеститори, които търсят печалбата, и държавата, която защитава обществения интерес.

- Освен със зелената енергия, сте свързан и с Централната енергоремонтна база (ЦЕРБ). През 2023 година компанията отпразнува своята 75-та годишнина, но какви са предизвикателствата, които виждате днес пред себе си?

- С годините почти няма какво да ни изненада на Балканите, където развиваме 60% от дейността си. В България обаче изненади има - и положителни, и отрицателни. ЦЕРБ е сервизно предприятие, което се занимава с поддръжката на машини и съоръжения, не само в енергетиката, но и в промишлеността. С други думи, ние сме навсякъде и сме лакмус какво се случва както в енергетиката, така и в промишлеността. Няма промишлено предприятие или централа, което да не ползва нашите услуги. От тази гледна точка сме оптимисти - работа има. Един от най-сериозните ни проблеми всъщност е липсата на работна ръка, което спира развитието ни на нови пазари.

- Много индустрии се оплакват от този проблем...

- Това е един огромен проблем за страната, защото няма политика за човешките ресурси и ние, говоря като цяло в икономиката, все повече изпитваме катастрофална необходимост от кадри. Започват да се затварят производства заради липсата на работници. Много е трудно и да се внесат специалисти - те ще отидат в САЩ или Западна Европа, където и заплатите, но и условията за живот са други.

- В последните дни темата стана актуална в енергийните среди - как се развива хидроенергийният сектор у нас?

- Хидроенергийният сектор се развива зле на фона на съседните ни държави. Гръцкият хидроенергиен сектор е 20% по-голям от българския. Свикнали сме да мислим, че България е държавата с реките, а Гърция - с островите. Това означава, че потенциалът ни не се използва и експлоатира правилно. В Гърция годишно се обявяват между 1 и 3 големи търга за поддръжка на съоръженията, а у нас - по един на 10 години. Ремонтите не са прищявка, а задължителна част от работата - на определен брой отработени часове трябва да бъде направен задължителен ремонт.  Причините да "счупим" ПАВЕЦ "Чаира", е че е неправилно експлоатирана и не добре поддържана. Това го потвърждава и енергийният министър Румен Радев. В техниката компромиси няма -  там има физични и технически процеси, които вървят, и тя просто се троши, ако не се спазват.

В съседните ни държави има доста по-правилна експлоатация, доста по-добра поддръжка. ЦЕРБ например участва в търговете за ремонт в Гърция и нека не звучи като хвалба, но почти всички ги печелим ние. Работим активно в Северна Македония (по трансформатори и контрол на метала), в Косово рехабилитираме всяка година по един турбогенератор в техния въглищен комплекс. Между другото, в България не е имало търг за ремонт на турбогенератори в последните 10 години, а там се прави всяка година.

Сред другите ни по-интересни проекти са няколко малки слънчеви централи в Албания, както и няколко проекта  в Румъния, но те не са свързани с енергетиката, а с промишлеността. Като цяло 60% от дейностите ни са в чужбина.

- Споменахте ПАВЕЦ "Чаира". ЦЕРБ канени ли са за консултации около проблема там?

- Нито една българска фирма не участва във възстановяването на това съоръжение. Нека припомня - строителството на тази централа е договорено от "социалистическа България" и то предвижда Toshiba да изгради централата на два етапа - първите два генератора ги прави сама, а за вторите два - изгражда мощности в няколко предприятия, които да произведат част от оборудването и да участват в монтажа. Тогава желанието на държавата е да придобие част от технологията, за да може да развива и поддържа това предприятие.

За съжаление, никаква поддръжка не е правена, но част от технологиите и машините остават в предприятията, които са участвали - бившето машиностроително предприятие "Вапцаров" (Плевен), чийто приемник днес е "ВАП Хидро", което произвежда турбините, заводът "Васил Коларов" (ЗЕМ), който произвежда генераторите, и ЦЕРБ, които са участвали в монтажа на оборудването. И трите предприятия в този период са държавни. Днес в ЦЕРБ имаме всички чертежи на съоръженията - не съм сигурен дали ги има в Националната електрическа компания (НЕК). Нито едно от тези предприятия, нито български учени от Техническия университет обаче не са канени за оценка на ситуацията.

- И накрая, г-н Белелиев, Вие сте председател на УС на БАСЕЛ, организацията, обединяваща интересите на електротехниката и електрониката. От години този сектор е основен в износа ни. Какво се случва днес?

- Нашият сектор има богати традиции и се развива много позитивно. От 2016 г. браншът всяка година е водещ в експорта в сравнение с всички други преработващи индустрии. На 11 април 2024 г. в София в партньорство с Агенцията за малки и средни предприятия планираме провеждането на Бизнес форум "Електроиндустрия 2024". Там ще коментираме всички преспективи пред сектора, ще бъдат представени тенденциите в дигитализацията, зеления преход, електромобилността, както и добри практики от фирмите. Всички, които желаят да се запознаят с перспективите на българската електроиндустрия, са добре дошли.