Тодор Тодоров: Всяко пето малко и средно предприятие ползва гаранциите на НГФ

Тодор Тодоров е заместник-председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на Националния гаранционен фонд. Investor.bg разговаря с него за дейността на фонда, увеличава ли се рискът заради икономическата среда, работата със стартиращи компании и др.

Г-н Тодоров, 15 години Националният гаранционен фонд (НГФ) осигурява достъп до финансов ресурс с гаранции в партньорство с българските банки. Как се мултиплицира 40 пъти публичният ресурс с девет гаранционни схеми? Какво осигуряват тези схеми?

– Фондът подпомага, от една страна, банките, които отпускат кредити на бизнеса, споделяйки риска по заемите. В същото време подкрепя малките и средните предприятия, на които им липсва достатъчно обезпечение и не биха получили кредит без гаранцията на фонда.

Ще дам конкретен пример: малък търговец иска да отвори нов обект за продажби и търси 200 хил. лв. заем от банка, за да покрие първоначалните разходи за наем, персонал и зареждане. Няма достатъчно средства за самоучастие или актив, който да заложи. Вместо да откаже кредита, банката отпуска заема с гаранция от Националния гаранционен фонд. Гаранцията ангажира фонда да изплати на банката кредитор половината от остатъка по заема, ако търговецът не може да го обслужва. Това е вид застраховка на риска в полза на банката, но в крайна сметка в подкрепа на малкия бизнес, който инвестира и се развива.

С помощта на гаранциите на фонда банките са отпуснали кредити на стойност 3,3 млрд. лева. Това е внушителна сума предвид размера на капитала ни – 80 млн. лева.

Защо гаранционните схеми тогава са девет?

– Гаранционните програми са с определен срок, близък до средния срок на заемите. За да има смисъл гаранцията, кредитът трябва да е „застрахован“ за възможно най-дълъг период от неговия живот. Основната част от гаранционните ни схеми действат за 6-7 години, като гаранции се издават през първите две до три, след което портфейлът от кредити остава гарантиран до крайната дата на програмата. По този начин схемите осигуряват покритие на кредитите за период от поне четири години и това прави продукта атрактивен за банките. Съответно на всеки 2-3 години въвеждаме нова програма, което осигурява непрекъснатост на гарантирането на новоотпуснати кредити, като същевременно позволява да актуализираме търговските условия, съобразно новите икономически обстоятелства.      

Гаранциите на Националния гаранционен фонд са основно за кредити в търговия, преработваща промишленост, селско стопанство, транспорт и строителство. Търсят ли се заеми от фирми, конкретно заети с производство? 

– Разбира се. Около 20% от предприятията в гарантираните ни портфейли са заети с производство. Ние следваме нуждите на пазара. Отражение на това е кредитната активност, реализирана през банковата система. Не сме ограничени отраслово, освен в забранените от държавата сектори. От гаранциите могат да се възползват всички фирми, стига да отговарят на критериите за малко и средно предприятие. Схемите ни са изключително облекчени като условия – отворени към всички сектори, затова и лесно се администрират, независимо дали гарантираният кредит е за преработвател или стартиращ бизнес.

Това означава ли, че сте отворени и към стартиращите предприятия, които така трудно стигат до банков ресурс?

– Да. Гаранционните ни програми са отворени към всеки прохождащ бизнес, като гаранционните такси, които банките заплащат, са едни и същи за предприятия с история и за стартиращи фирми. Доколко това стимулира отпускането на заеми към такива фирми е трудно да се определи. Припомням, че ние гарантираме половината от отпуснатия заем. Разбираемо е банките да са особено внимателни във финансирането на фирми, които тепърва прохождат, при положение, че продължават да носят съществена част от кредитния риск. Основна част от финансирането на стартиращи компании се осъществява през други инструменти – бизнес ангели, фондове за дялови инвестиции, затова и сравнително рядко стартиращи бизнеси попадат в гарантираните ни портфейли. 

Какъв ще бъде фокусът в новата стратегия на Българската банка за развитие, който засяга Националния гаранционен фонд?

– Националният гаранционен фонд присъства като фундамент в стратегията на ББР от гледна точка на широката база от микро-, малки и средни предприятия, които получават подкрепа.

Когато говорим за инвестиции в устойчив ръст, каквито са целите на една насърчителна банка, той обикновено стои на широка платформа. Предимството на фонда е, че финансира индиректно – през търговските банки, и това именно ни позволява да реализираме по-големи обеми. 

Има ли примери, при които изцяло благодарение на Националния гаранционен фонд  фирми са си осигурили финансиране, за да работят?

 – С риск да прозвучи нескромно, всички над 13 хиляди кредита, които са гарантирани от фонда, са отпуснати благодарение на нашата гаранция. Всяка една от тези компании е прекрачила прага на определена финансираща институция и след като тази институция е избрала да сподели риска с Националния гаранционен фонд, плащайки гаранционни такси към нас, то това е било необходимо, за да бъде отпуснат заемът.

Трябва ли да има промяна в инструментите, с които се оценяват фирмите? Увеличава ли се рискът заради икономическата среда?

– Промяната е постоянен и много по-често неусетен процес. Принципът и подходът на оценка на фирмите почива на над столетие граден опит през икономическите цикли и немалко пазарни трусове. Резки принципни промени обикновено са резултат от държавна или регулаторна намеса, а това никога не води до нещо по-добро.    

Съвсем естествено промени в средата водят до промени в нивото на общия риск пред дейността на фирмите. Забавянето на икономиката, инфлационните процеси, повишаването на лихвите неизбежно затрудняват бизнеса, но това са циклични обстоятелства, които бизнесът е срещал неведнъж. В тази връзка не мисля, че има основания за сериозни притеснения на ниво национално стопанство.        

Конкретно все пак – много български предприятия от преработващата промишленост изнасят в Германия и рецесията вероятно ще повлияе на търсенето? Различава ли се оценката на риска за фирмите износителки?

– Да, някои фирми са изложени на по-висок риск по отношение на продажбите. В продължение на предходния въпрос – оценката на кредитния риск за т.нар. циклични бизнеси включва и очаквания за евентуални спадове в постъпленията при негативни сценарии на развитие. Това е фундаментален принцип в оценката на кредитния риск на тези фирми, за разлика от оценката на една фармацевтична компания например, която е далеч по-устойчива при сходни обстоятелства. Конкретно обслужването на заемите ще бъде по-трудно на тези, чиито печалби доскоро са били близо до вноските по отпуснатите кредити – вероятно ще се наложи да предоговорят погасителни планове и условия. Това е естествен процес, но в значителна част заемите ще се обслужват.

Конкретно в нашата дейност в периоди на забавен ръст или рецесия наблюдаваме търсене на повече необезпечени заеми за оперативни нужди за сметка на инвестиционни кредити, но предоставянето на ресурс продължава, което помага за по-бързо обръщане на посоката на икономическо развитие.  

Как прави анализите си Националният гаранционен фонд?

– Въз основа на статистически анализ на поведението на над 100 хиляди индивидуални кредита към микро-, малки и средни предприятия, отпуснати през последните 15 години. Това са кредити гарантирани от нас, както и портфейли от кредити, предоставени от нашите партньори в процеса на договаряне на гаранционните ни програми.

Анализът ни помага в рамките на всяка програма да поемем неотменим ангажимент за гарантиране на общ обем кредити към малкия бизнес на фиксирана цена, без да участваме в индивидуалното разглеждане на всеки кредит. Нямаме претенции да предсказваме бъдещето с точност, но всяка наша програма се самоиздържа на пазарен принцип. Всяко пето малко и средно предприятие ползва гаранциите на Националния гаранционен фонд. До края на 2025 г. очакваме около 5 хиляди микро-, малки и средни фирми да се възползват от нашите гаранции, като получат близо 1,5 млрд. лева кредити при облекчени условия.