fallback

Меглена Михова: Биовиното вече не е само мода, а важна част от пазара

Типичните български сортове – мавруд, широка мелнишка лоза, рубин, дават автентичност и ни отличават на пазара, посочи консултантът, който учи хората по света да харесват българско вино

18:39 | 29.06.23 г.

Над сто дипломати, членове на Европейския парламент и политици дегустираха българско вино в Европейския парламент в Брюксел снощи, след като страната ни взе 40 медала (3 големи златни, 20 златни и 17 сребърни) за червено, бяло, розе и пенливо вино, както и най-високото отличие, т.нар. Revelation (вино-откритие) на Concours Mondial de Bruxelles.

„За четвърти път (2019 г., 2020 г., 2022 г., 2023 г.) България грабва т.нар. Revelation на СМВ“, съобщи Меглена Михова, която е вносител на български вина в Бенелюкс. "Новост тази година е, че българско вино получава най-високите оценки за червено вино в света. Vineyards Selection Тенево на „Вила Ямбол“ е обявено за най-доброто в съревнование с 4836 вина от 50 държави в света". Пред Investor.bg тя разказа още подробности за конкурса и пазара на вино.

– Г-жо Михова, вие сте един от хората, който направи така, че през 2016 г. страната ни беше домакин на Concours Mondial de Bruxelles – единственият пътуващ конкурс в света, наречен още "Световното по вино". Какво се промени в производството и пазара на българското вино през последните години?

Последните години бяха трудни за винената индустрия, не само в България. Covid мерките затрудниха HoReCa сектора (на хотелиерството, ресторантьорството и кетъринга - бел. ред.), ресторантите и специализираните магазини бяха затворени няколко месеца. За сметка на това продажбите в супермаркетите се удвоиха, както и интересът към по-качествени вина. Енергийната криза, предизвикана от войната в Украйна, нанесе тежък удар върху винопроизводството заради повишените цени, а това затрудни конкурентоспособността на българските вина на международните пазари.

– Как се прави предварителната селекция на вината, които участват в конкурса на Concours Mondial?

От страна на конкурса няма предварителна селекция. Тази година конкурсът е организиран в четири сесии – бели и червени, пенливи, розе, подсладени вина. Забелязва се, че резултатите на розе и подсладените вина са по-високи, когато се оценяват в отделни сесии.

– Каква е ползата за производителите, оценени с медали на Concours Mondial?

Медалите на Concours Mondial са гаранция за качество. Това е много важно за виното, което се продава в супермаркети, тъй като го прави разпознаваемо и предпочитано. По данни на конкурса, вината, получили медали, имат над 20% ръст на продажбите в годината на получаването на медала.

– Прави впечатление, че наградените от Concours Mondial през 2023 г. вина са в сравнително евтиния ценови сегмент – с най-много медали са българските вина между 5 и 10 лева. Как се възприема българското вино в Бенелюкс – все още ли на него се гледа като на вино в по-ниския ценови сегмент и в магазините в Европа се позиционира на най-долните рафтове?

Българското вино в Бенелюкс не е на най-долните рафтове – вино се продава в повечето от големите супермаркети на цена 5-7 евро. Имайте предвид, че пазарът в Белгия е много конкурентен – 80% от виното, което се продава в супермаркетите, е на стойност под 6 евро. Испания, Португалия, дори и Франция предлагат вино, дори биовино, на много по-ниски цени от българското вино.

– Какви сортове българско вино се търсят в Европа – повече местни и типични, като мавруд например, или международни като каберне и вионие? Има ли български вина, които се открояват на външните пазари и са типични за географския район, в който са произведени?

Международните сортове са най-търсените, когато говорим за обем на продажби. Типичните сортове – мавруд, широка мелнишка лоза, рубин, са важни за ХоРеКа сектора. Те ни дават автентичност и ни отличават на пазара.

– Какви са предизвикателствата пред българския винен сектор? Къде трябва да се положат усилия, за да стане България още по-популярна винена дестинация? 

Българският винен сектор се нуждае от сериозно преструктуриране на агенции, институти и браншови организации, за да бъдат ефикасни, професионално организирани и адекватни. Само с обединени усилия на производителите можем да излезем на пазара като сериозна страна производител.

– Какви са последните печеливши тенденции във винопроизводството, от които България би могла да се поучи?

Тенденциите в Бенелюкс са за елегантни червени и сухи бели вина с по-ниска остатъчна захар. Българските бели вина са със силен плодов и цветен аромат, което в комбинация с по-малко захарност ги прави интересни и харесвани.

– Как се променят вкусовете на любителите и ценителите на вино и кои са най-търсените марки?

Биовиното влезе в традициите и вече не е само мода, а реална и важна част от пазара. Качеството на биовината е високо. Българските биовина са с много добро качество, но все още се произвеждат в малки количества, което затруднява износа.

– Кои са перспективните пазари за българските производители? Към кой ценови клас трябва да се ориентират, ако искат да изнасят?

Българските вина имат огромен потенциал както в супермаркетите, така и в гастрономичните ресторанти и специализираните магазини. За супермаркетите, за да сме конкурентоспособни, цената на рафта трябва да е 4-6 евро, за ХоРеКа българските вина са най-силни в ценовата гама 6-10 евро.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 18:39 | 29.06.23 г.
fallback
Още от Интервюта виж още