Д. Белелиев: Ако действително има "умора на метала", ПАВЕЦ "Чаира" е за скрап

През март 2022 година при тестове след ремонт и модернизация на ПАВЕЦ "Чаира" един от агрегатите аварира, а причината за това е неясна и до днес. В Министерството на енергетиката говорят за едновременна "умора на метала" и в четирите хидроагрегата на съоръжението. Изпълнителят на ремонта - консорциума ABB-Voith от Австрия, така и не посмя да тества и останалите агрегати, а след посещение в централата в края на април служебният министър на енергетиката Росен Христов коментира, че експерти от Toshiba - оригиналният конструктор на съоръжението, сега ще опитат да оценят какво се е случило. Компанията не беше поканена да участва в модернизацията на централата.

През годините и други български експерти са участвали в поддръжката на ПАВЕЦ "Чаира" - например "Централна енергоремонтна база" (ЦЕРБ), която през 2018 - 2019 година извърши ремонт на един от хидрогенераторите. Потърсихме мнението на компанията по казуса. Според д-р инж. Димитър Белелиев, който е председател на Съвета на директорите на ЦЕРБ, информацията е оскъдна и не се търси мнението на българските експерти.

- Г-н Белелиев, имате ли информация какво се случва с ПАВЕЦ "Чаира" в момента?

Публичната информация по темата е оскъдна и самата Национална електрическа компания (НЕК) е наложила контрол на информацията за случващото се около ПАВЕЦ "Чаира". При всички положения каквито и действия да предприеме НЕК оттук нататък, те трябва да бъдат добре обмислени и обсъдени не само вътре в компанията и с консултанти от чужбина, но и с всички възможни специалисти, с които разполага българската държава. А те не са малко. Да не забравяме, че това съоръжение е дело на няколко български фирми - като ЦЕРБ, Ваптех и др. - в държавата също има експертиза. Моята информация обаче е, че в момента се търсят външни, а не вътрешни специалисти. Хубаво е да има външни консултанти, но защо не се използват и вътрешни, при положение, че посочените фирми са участвали в ПАВЕЦ „Чаира“?

- От Министерството на енергетиката обясняват, че основната причина за аварията е "умора на метала". Какво точно означава това - ако говорим за метала, който е в бетонно легло?

ПАВЕЦ "Чаира" е съоръжение на двадесетина години. Как стана така, че този метал изведнъж се умори, не са ли правени изследвания за тези 20 години? При нормална експлоатация "умора на метала" може да се случи след около 100 години. Причините за умората на метала може да бъдат три: грешка в самия проект - например, избраният метал е бил погрешен, или избраната конструкция, при неправилна експлоатация или при неправилна поддръжка. Както споменах, има информационно затъмнение по въпроса и каква е причината за "умората на метала" при ПАВЕЦ "Чаира" не се пояснява. Много вероятно е НЕК, логично за тях, в крайна сметка да се спрат на първата причина – грешка в самия проект, но са напълно вероятни и останалите две причини.

При всички положения, ако действително има "умора на метала", това съоръжение трябва да се изхвърли на скрап и да започне проектиране и изграждане на чисто ново. А това са огромни средства и голямо забавяне във времето, защото ще трябва да се изгради наново, а не частично да се ремонтира нещо.

- Според Вас можеше ли да бъде избегната аварията? Дали нещата са поправими и на каква цена?

Със сигурност тази авария можеше да бъде избегната поне в този мащаб, ако през годините е осъществяван по-добър контрол от страна на НЕК относно експлоатацията и поддържката. В момента компанията не посочва никаква информация за това какво точно се е случило, как се е експлоатирала и подържала централата. Тези данни явно са доста секретни, но само от тях могат да се направят съответните изводи. Надявам се ръководството на НЕК да си е взело поуките и повече да не се допускат подобни грешки. Изграждането на напълно нова централа ще отнеме страшно много средства и време, които, за съжаление, ние като общество ще трябва да платим. Приблизителните оценки са за около 4 млрд. лева, ако говорим за "умора на метала".

- ПАВЕЦ "Чаира" е идеален пример за съхранение на енергия, но какви други технологии могат да бъдат приложени у нас на фона на ръста на фотоволтаичните централи, за който докладва ЕСО за 2022 година?

В България има потенциал да се направят подобни на ПАВЕЦ "Чаира" съоръжения, макар и в по-малък мащаб и на други места. Това би било дългосрочна инвестиция от страна на държавата. Вторият начин за съхранение на излишък от енергия е чрез химически акумулатори или батерии. При тях обаче инвестициите се прехвърлят към частните потребители, което е грешно – би трябвало да се направи на ниво система. Третият начин е производство на зелен водород - това е процес, който не изисква постоянна енергия; може да бъде непостоянен, каквото е производството и на енергия от възобновяеми енергийни източници, тоест може лесно да се контролира. И трите варианта имат предимства и недостатъци. Най-добре е да се направи комбинация от тях, която да бъде подпомогната от държавата.

За подпомагане на инвестициите в нови ВЕИ от домакинствата и от бизнеса обаче най-добрият вариант е енергията да може да се връща в мрежата. Едно от най-лесните решения е чрез т.нар. Net metering. Това е система на отчитане, въведена в почти всички европейски държави, включително в близките до нас Гърция и Румъния.Тя позволява да се ползва произведената енергия само тогава, когато ни трябва, а в края на отчетния период да се заплаща само разликата между доставената от електроразпределителните дружества енергия и върнатата в мрежата и така се избягва нуждата от батерии. Net metering е огромен стимул за инвестиции в соларни системи върху покривите и трябва да се въведе и в България както за домакинствата, така и за фирмите. Възможно най-скоро. 

- Какъв е потенциалът и предизвикателствата за изграждането на соларни панели на жилищните сгради в големите градове?

Потенциалът е огромен - само в София може да се монтират около 500 мегавата мощност. В Пловдив биха могли да се монтират около 250 мегавата мощност, във Варна – 200 мегавата, в Бургас – 150 мегавата. Ако изграждането на соларни панели на жилищните сгради се комбинира със системата Net metering, това ще доведе до значително намаляване на необходимостта от балансиране на системата, ще се облекчи системата на пренос и разпределение, енергията ще се консумира там, където се произвежда. Предизвикателствата в момента са по-скоро юридически, отколкото технически. 

- Как виждате бъдещето на Маришкия басейн, когато бъде взето решение за отказ от въглищата?

Първо, ние това решение сме го взели отдавна. Въпросът е защо го отлагаме? Колкото по-рано предприемем действия по взетото вече решение, толкова по-добре ще бъде за нас като общество. Съществуват няколко основни мита. Първият е, че без този вид енергия, енергийната система едва ли не изцяло ще спре. Това не е вярно. Втората заблуда е, че хората там ще останат безработни. Това също не е така. В региона на Маришкия басейн може да се намерят доста и по-полезни работни места.

Този регион може да се развива чудесно като земеделски (след рекултивирането на терените) и да изхранва цяла България. Раднево, Гълъбово и околностите виждам като клъстер за високотехнологични фирми. Персоналът, който в момента е зает с този сравнително остарял начин на производство на енергия, чрез нискокалорични въглища, е високообразован и би могъл да се впише идеално в подобна високотехнологична зона. И според мен това е бъдещето.