Г-н Райчев, едва преди дни Кения изстреля първия си оперативен спътник за наблюдение на Земята, превръщайки се в последната засега африканска държава, постигнала този важен етап в зараждащата се космическа индустрия на континента. Каква бе ролята на Вашата компания EnduroSat за разработването на наносателита Taifa-1? Как протече работата Ви конкретно по този проект?
Горди сме, че участваме в подобни мисии. Конкретният проект е партньорство между Кенийската Космическа Агенция и Саяри Лабс – първата частна сателитна компания в Кения. В мисията се използват технологии, създадени от нашия екип изцяло в България. Все повече нови играчи навлизат в космическия сектор и се надяваме те успешно да реализират целите си с помощта на нашите познания и сателитни системи.
Бихте ли споменали по какви други проекти и планове работи EnduroSat в последните месеци и какви са плановете за следващите?
В момента разработваме множество интересни мисии, свързани с изследване на далечния Космос, наблюдение на Земята, комуникация и изследване на Луната. Радвам се и съм много горд да бъда свидетел на гигантските усилия на екипа ни да се учи, да създава и да добавя стойност в един от най-трудните сектори.
Освен предприемач Вие сте и посланик на Европейския съвет по иновации за България. В този смисъл - как според Вас може да се насърчат още повече иновациите на фона на факта, че България все още е последна в ЕС по този показател?
Аз съм изключително щастлив, че имам възможността да бъда посланик на Европейския съвет по иновации. От голяма важност е да имаме много повече проекти по развойни и научни програми. Шансът да се съревноваваш с топ европейски конкуренти и да имаш достъп до финансирания за наука и технологии, далеч надвишаващи регионалните програми, е реален и се надявам максимално количество български компании и организации да се възползват от тази възможност. Самото образование в България не е на добро ниво и ефектът се вижда и в голяма част от проектите, с които се кандидатства, както и неголемия брой научни разработки и технологични продукти. Аз обаче оставам оптимист, че скоро България ще излезе от последните места по този показател.
Усещат ли вече предприемачите и корпоративните лидери важността на RND за дългосрочния си успех?
Нямам представа какво правят корпоративните лидери и голяма част от предприемачите, тъй като съм изцяло фокусиран върху нашия собствен проект. Смятам обаче, че е невъзможен успехът на компании, които не разбират огромната важност на инвестициите в развойни дейности и наука. . Без добър развой и научни екипи не виждам как това би било възможно.
Как българският бизнес (МСП, изследователи, стартъпи) може да се възползва по-добре от финансиращите програми (инструменти, схеми) на Европейския съвет по иновации (EIC)?
В EIC в момента има множество програми, по които български МСП могат да кандидатстват. Основната програма предоставя до 2.5 млн. евро безвъзмезднo финансиране и до 15 милиона евро екуити финансиране. Европейският съвет за иновации (EIC) e създаден през 2021 г. от Европейската комисия. Мисията му е да идентифицира, развива и увеличава мащаба на технологии и иновации в блока. Бюджетът за това е над 10 млрд. евро за периода 2021-2027 г.
Самият Вие възползвал ли сте се от EIC? Ако да – как? Как протича целият процес и какви са ползите? А има ли и недостатъци?
През 2018 година спечелихме проект по програма на EIC за създаване на ново поколение комуникационни системи за наносателити. След успешното завършване на проекта тези нови радиа и антени се превърнаха в основен продукт за компанията ни и летят на десетки мисии в орбита. Финансирането ни помогна да създадем системите и да построим първата си радио лаборатория. Нямаше никакъв шанс да финансираме подобен проект по друг начин в България в онзи момент, а благодарение на проекта, компанията ни се разви значително. В момента сваляме десетки гигабайти данни от орбита всеки ден, на базата на разработените комуникационни системи.
Какви съвети бихте дал днес, на прага на превръщането на EnduroSat в еднорог, на българските предприемачи – по отношение на бизнес процесите, на преговорите за финансиране и въобще?
Според мен предприемачът трябва да концентрира всичките си усилия в създаването на стойностен продукт и наистина добър екип. Не съм виждал компания да успее, ако единствената ѝ цел са оценката на следващия инвестиционен рунд и количеството инвестиции, които може да събере. Процесът трябва да следва продукта, а не обратното. Ако създадеш процесно-ориентирана компания, рядко ще стигнеш до добър продукт.
А коя беше най-голямата трудност в бизнеса, с която се сблъскахте досега в предприемаческата си дейност?
Има изключителен песимизъм в нашия регион. Като че ли ни е страх да имаме смели мечти и да ги преследваме. Също не сме толерантни към грешки. Затова повечето млади хора се обезкуражават отрано да не създават нови продукти и да не преследват мечтите си. Оптимист съм, че средата ни се променя всеки ден. Така нареченото „соцмислене“, най-после умира. Сигурен съм, че през следващите години ще станем свидетели на изумителни успехи на български учени, технолози и предприемачи.
12:18 | 23.05.23 г.
